Решение № 155 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2018 г.

Решение № 155 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС) и Столична община (СО), представлявана от кмета на Столична община, против решение № 5490/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 5529/2018 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Искат се да се обезсили обжалваното съдебно решение, алтернативно да бъде отменено изцяло като неправилно. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендират разноски. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД) оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът Ц. Троянски иска да бъде потвърдено решението на КЗД. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 5490/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 5529/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Столичен общински съвет и Столична община срещу Решение № 151/4.04.2018 г. по преписка № 63/2015 г. по описа на Комисията. Административният съд е приел за установено, че оспореното решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията относно формата и съдържанието, без да допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решаващият съд е изложил подробни съображения, въз основа на които обосновава извод, че при изяснена фактическа обстановка Комисията е постановила законосъобразно решение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред АССГ решение на КЗД е прието за установено, че: 1. неизпълнението на чл. 3 от Наредба за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот", приета от Столичен общински съвет (Наредбата/НПСУАНЖ) и бездействието на Столичния общински съвет да осигури в пълен обем финансовите средства, необходими за предоставяне на социалната услуга "Асистент за независимо детство" по отношение на всички деца, отговарящи на изискванията по чл. 6 а от НПСУАНЖ, представляват нарушения на чл. 10 и чл. 11 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и форми на дискриминация по признак "увреждане" по смисъла чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания спрямо децата с увреждания на територията на Столична община, които са с право на чужда помощ и които са попаднали в списъците на чакащи за получаване на съответната социална услуга, включително спрямо детето В. Т.; 2. спрямо детето В. Т. и спрямо останалите лица с увреждания на територията на Столична община, които са с право на чужда помощ, не използват помощни технически средства и са попаднали в списъците на чакащи за получаване на социалните услуги "Асистент за независим и активен живот" и "Асистент за независимо детство", е осъществена непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. З от ЗЗДискр. посредством въвеждането от страна на Столичния общински съвет в Приложение № 1.12 към НПСУАНЖ на критерий, свързан с ползването на помощно техническо средство; 3. посредством прилагането на критерия, свързан с ползването на помощно техническо средство, при класирането на кандидатите за ползване на социалната услуга "Асистент за независимо детство" Столична община, е извършила непряка дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и са дадени препоръки по отношение на СОС и СО да изпълни разпоредбата на чл. 3 от НПСУАНЖ и да се предвидят в бюджета на СО финансови средства, чрез които социалната услуга "Асистент за независимо детство" да бъде предоставяна ежегодно на всички деца, отговарящи на условията по чл. 6 а от НПСУАНЖ и да измени НПСУАНЖ така, че да отпадне критерият, свързан с ползването на помощно техническо средство. Решението на КЗД е по преписка, образувана с разпореждане № 159/19.02.2015 г. на председателя на КЗД по жалба вх. № 44-00-477/11.02.2015 г., подадена от Ц. Троянски в лично качество и като законен представител на детето В. Т.. Първоначално издаденото решение на Комисията № 85/9.03.2016 г. е отменено с решение на АССГ и е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания. При повторното разглеждане на преписката Комисията е прецизирала страните по спора и е разгледала оплакванията на Ц. Троянски и от гледна точка изпълнението въобще на Наредбата и въвеждането на критерий "ползване на помощно средство" в Измерителя на потребностите, използван при класиране на ползвателите на социалните услуги. Комисията е приела за установено, че броят на подалите заявление за ползване на услугата "Асистент за независимо детство" е почти непроменен през последните пет години с тенденция за намаляване, поради което съображението на СО за създаване на списък на чакащи поради нарасналия брой активни кандидати не кореспондира с действителността и не е възможно да оправдае неосигуряването на финансови средства за предоставяне на тази услуга на всички деца с потребности от нея поради увреждането, което имат. Допълнително КЗД е разгледала и критерия "ползване на помощно средство" като непрецизен и привидно неутрален, но водещ до по-неблагоприятно третиране на лица с определени видове увреждания спрямо друга група лица с други видове увреждания. В оспореното пред АССГ решение на КЗД този критерий е индивидуализиран само като съставляващ част от Приложение № 1.12 от НПСУАНЖ, но той е включен и в Приложение № 2.10 от НПСУАНЖ и е постановен общ диспозитив по отношение на СОС, който го е въвел в издадената Наредба, а по отношение на СО е установено, че при прилагането му при класирането само за социалната услуга "Асистент за независимо детство" спрямо В. Троянска е извършена непряка дискриминация. Това решение на КЗД е оспорено от АССГ от СОС и СО, които са адресати на акта и спрямо които е прието за установени дискриминационните прояви, поради което обжалваното съдебно решение е процесуално допустимо като постановено по допустими жалби, подадени от участници в административната фаза на производството. Доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне по отношение на двете социални услуги "Асистент за независим и активен живот" и "Асистент за независимо детство" не кореспондират със съдържанието на съдебния акт и са в противоречие с направеното заедно с тях оплакване за липса на произнасяне във връзка с поисканото в оспорването уточняване на конкретна социална услуга и приложение. АССГ е разгледал оспорването, подадено от СОС и СО и служебно в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Обстоятелството, че в мотивите си решаващият съд е акцентирал върху основния си правен извод за наличие на неравно третиране като го е аргументирал изключително задълбочено и обстойно, не съставлява основание да се приеме, че липсва произнасяне по останалите спорни въпроси и е основание по чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на съдебния акт. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна в частта, с която се иска обезсилване на съдебното решение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е обосновано и е постановено при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 10 от ЗЗДискр. при осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон. На основание чл. 11 от ЗЗДискр. органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 13 и 14, когато това е необходимо за постигане целите на този закон. Според чл. 3 от НПСУАНЖ Столичният общински съвет ежегодно предвижда в бюджета на СО средства за финансиране на социалните услуги "Асистенти за независим живот" въз основа на прогнози за потребностите през следващата година, както и на приетите отчети за дейността от предходната година. Социалните услуги "Асистенти за независим живот" са социални услуги за компенсиране на дефицита при хора с трайни увреждания и затруднения при активното им социално включване и в ежедневното обслужване. Същите допълват разнообразието от социални услуги в общността и включват: 1. "Асистент за независим и активен живот" е социална услуга за компенсиране на дефицита при пълнолетни лица с трайни увреждания и затруднения при активното им социално включване и в ежедневното обслужване за подпомагане на тяхната независимост и активност; 2. "Асистент за независимо детство" е социална услуга за компенсиране на дефицита при деца с трайни увреждания и затруднения при активното им социално включване и в ежедневното обслужване за подпомагане на тяхното развитие (чл. 2 от НПСУАНЖ). При правилен анализ на приложимите правни норми АССГ е обосновал законосъобразен извод, че СОС в нарушение на закона не изпълнява собствената си наредба като непредвижда в бюджета на СО достатъчно средства за финансиране на социалните услуги и бездейства като не осигурява в пълен обем финансиране на социалната услуга "Асистент за независимо детство" по отношение на всички деца, отговарящи на изискванията на чл. 6 а от Наредбата. В административното производство са събрани достатъчно доказателства, които са приети и от първата инстанция, за да се обоснове фактически извод, че не е налице увеличение на броя на кандидатите на ползване на социалната услуга, но независимо от това за част от тях, които отговарят на условията за предоставянето й тя се осигурява поради липса на финансиране. Следователно нормативно (в НПСУАНЖ) установената позитивна мярка за преодоляване на фактическата дискриминация не достига до всички лица, за които е предназначена поради неизпълнение на чл. 3 от Наредбата. В този смисъл всички аргументи за съществуването и на други позитивни мерки, които се предоставят на хората с увреждане, не освобождават СОС от изпълнение на приетата от него Наредба като за това не е необходимо да бъдат "надхвърляни финансовите възможности", а така да се съобразят различните обществени нужди, че да не бъде допускано неравностойно третиране на една категория лица спрямо друга. В случая за изпълнение на задължението си по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. СОС е приел НПСУАНЖ и съдържащите се в нея позитивни мерки спрямо лицата с увреждания, но за ефективно изпълнение на тези задължения, нормативно установените социални услуги е необходимо и да бъдат реално достъпни за всички нуждаещи се лица със съответния защитим признак. При установяване, че броят на тези лица намалява, а не се увеличава в изследвания петгодишен период от време, не е възможно да се обоснове и неприложимост на приетата за необходима мярката за защита поради обективни непреодолими причини. Правомощието на СОС да определя параметрите на бюджета на СО за всяка година не се оспорва от касационните жалбоподатели, поради което не е ясна и защитима тезата им, че Ц. Троянски е следвало да участва активно при приемане на бюджета на СО ако не е бил съгласен с определените средства за финансовите разходи по НПСУАНЖ. Упражняването на законовите правомощия е едновременно право и задължение, което е предоставено на компетентния орган, който трябва да разполага с административен капацитет, позволяващ му и сам да прецени най-разумния начин за това – чл. 6 от АПК, а не само да разчита на активността на заинтересованата общественост. Правилна е преценката на АССГ, а и на Комисията относно баланса на обществените интереси от гледна точка защитата на особено уязвимата група деца с увреждане и липсата на формално оспорване на бюджета на СО не освобождава СОС и СО от отговорността да предприемат необходимото за изпълнение на чл. 3 от Наредбата и осигурят адекватно финансиране на приетите от СОС позитивни мерки. Обосновани са и изводите на АССГ по отношение критерия "помощни средства", включен в системата от критерии за класиране на кандидатите ползване на социалните услуги. Правилно решаващият съд е кредитирал изводите на специализирания административен орган, че този критерий не е прецизно формулиран и използването му спрямо всички е само привидно равнопоставено, но на практика поставя част от лицата с увреждания в неравностойно положение спрямо други в зависимост от вида на увреждането им без да създава обективност при оценяване на състоянието им от гледна точка нуждата от чужда помощ. Комисията е обсъдила различни житейски хипотези в зависимост от многообразието на уврежданията и съществуващите помощни средства, за да достигне до извод, че използването на този критерий при формиране на общия брой точки за класиране на кандидатите за ползване на социалната услуга не води до обективно оценяване. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за обезсилване и отмяна на обжалваното съдебно решение. В този смисъл е и становището на Върховната административна прокуратура. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1 от АПК. Ответниците в настоящото производство не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,