Решение № 5240 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5180/2010 г.

Решение № 5240 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5180/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Авиамонт" АД, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. "Врачанско шосе", п. к. 109 срещу решение № 68 от 05.02.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 5997/2009 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Авиамонт" АД срещу решение № 2МС-01-1 от 11.05.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не изискал от административния орган и не приложил по делото оригинала на пълния пакет документи, включени в проектното предложение на "Авиамонт" АД. Това счита за съществено нарушение, тъй като делото е останало непопълнено с важни за изхода му доказателства, липсата на които е довело до формиране на погрешно становище на съда. Съдът неправилно приел, че дружеството няма сертификат за преглед на летателната годност или равностоен документ, издаден в съответствие с изискванията на държавата членка и валиден към 28.09.2008 г. Твърди, че ако делото беше попълнено с исканите доказателства съдът щеше да достигне до друг извод. Счита, че съдът е бил длъжен да укаже на жалбоподателя, че по делото няма доказателства за считан от него релевантен факт - сертификат за преглед на летателната годност. Сочи, че в административното производство такъв сертификат не е изискван. Твърди, че съдът неправилно субсумирал правното положение на дружеството по отношение на авиационната му правоспособност под нормата на чл. 3, § 4 на Регламент 2042/2003 на Комисията от 20.11.2003 г. относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ задачи (Регламент 2042/2003), изменен и допълнен с Регламент 1056/2008 г. на Комисията от 27.10.2008 г. Не отчел, че Главна дирекция "Главна въздухоплавателна агенция ", на основание чл. 7, § 3, б. "а" от Регламент 2042/2003 г. отложила прилагането на част М на регламента. Моли съда да отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, счита същата за неоснователна. Неоснователни са твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят разполага с исканата преписка и е имал възможност да направи, в хода на съдебното производство, искане за представянето й. Законосъобразността на оспорения административен акт не се обуславя от подаденото предложение, а от спазване на процедурата по издаването му. Неоснователно е и твърдението, че притежавания от жалбоподателя сертификат е равностоен на документа "сертификат за летателна годност", тъй като съгласно чл. 24, ал. 3, т. 7 от Наредба № 37 от 05.10.2007 г. се касае за два различни документа. Съдът правилно приел, че проектът не отговаря на условията за допустимост. Жалбоподателят не кандидатства за покриване на международно признат стандарт, по смисъла на насоките за кандидатстване, а за покриване на изисквания, свързани с извършване на подлежащи на лицензиране дейности, произтичащи от нормативен акт, което е в противоречие с целта на процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователно на касационната жалба. Жалбата е отхвърлена на основание изтичане на крайния срок за привеждане на дружеството в съответствие с изискванията на приложение I (част М) от регламент 2042/2003 г. Касаторът не излага доводи в тази насока, поради което счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че жалбоподателят не притежава сертификат за преглед на летателната годност или равностоен документ, издаден в съответствие с изискванията на държава-членка и валиден към 28.09.2008 г., поради което за него е неприложима разпоредбата на чл. 3, § 4 от Регламент 2042/2003 г. Приел, че извършеното от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" удължаване на срока за привеждане в съответствие с изискванията на регламента до 28.11.2009 г. е неотносимо за касатора с оглед разпоредбата на чл. 14, § 4 от Регламенти 216/2008 на Европейския парламенти и на Съвета от 20.02.2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (регламент 216/2008). Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт, тъй като за касатора крайният срок за привеждане в съответствие с условията на Приложение I (част М) от регламент 2042/2003 г. е бил 28.09.2008 г. и следователно е изтекъл в срока за кандидатстване по процесната процедура - 05.01.2009 г. Съдът приел, че посочения от касатора начин на избор на сертифицираща организация не е условие за допустимост на проекта, а за реализиране на правата за финансиране по сключен договор за безвъзмездна финансова помощ. С оглед на това направил извод за незаконосъобразност на това основание за отказ на административния орган, което обаче не се е отразило на крайния извод за законосъобразност на оспорения акт. Крайният извод на съда е правилен. По делото е безспорно, че касаторът участвал с проектно предложение "Повишаване конкурентоспособността на "Авиамонт" АД чрез покриване на изискванията на международно признат стандарт част М към Регламент 2042/2003 Поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства, и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи", регистрационен номер BG161Р0003-2.1.03-0274, в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161Р0003-2.1.03 "Покриване на международни стандарти". Безспорно е също, че административният орган недопуснал проекта, тъй като стандартът, за чието покриване се кандидатства има срок за достигане в срока за кандидатстване. Няма спор по делото, че предметът на откритата процедура за конкурентен подбор на проекти е "Покриване на международно признати стандарти". Именно поради това в т. 2.3. и 2.3.1. на Насоките за кандидатстване в откритата процедура е посочено, че задължителен резултат от реализацията на проекта е придобиването на сертификат или еквивалентен документ за съответствие. С оглед на това релевантен за допустимостта на проекта, а следователно и за законосъобразността на оспорения акт, е факта на придобиване на сертификат, удостоверяващ покриването на съответния международно признат стандарт. Жалбоподателят кандидатствал с проект, който според него ще му позволи да въведе "международно признат стандарт част М към Регламент 2042/2003". Видно от преамбюла на Регламент 2042/2003 същият е издаден на основание Регламент 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2002 г. за общите правила в областта на гражданската авиация и създаването на Европейската агенция за авиационна безопасност. Целта на Регламент 1592/2002 е да осигури уеднаквено прилагане на изискванията за осигуряване на високо унифицирано ниво на безопасност в гражданската авиация и защитата на околната среда като приеме общи технически изисквания и административни процедури. За осигуряване на еднаквост при прилагане на тези изисквания и процедури Регламент 2042/2003 установява общи технически изисквания и административни процедури за осигуряване поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства - чл. 1. Съгласно чл. 3, § 2 от регламента организациите и персоналът, участващ в поддържането на летателната годност на въздухоплавателното средство и компоненти, включително техническо обслужване, трябва да отговарят на разпоредбите на приложение I. Приложение I е точно част М, която касаторът е искал да покрие чрез участие в процедурата. Следователно част М на Регламент 2042/2003 е условие за извършване на правно-регламентирана дейност. Съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз регламентът е акт с общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. В следствие на това, по силата на регламента жалбоподателят е бил длъжен, ако иска да осъществява съответната дейност, да изпълни визираните в акта изисквания. Именно в съответствие с изискванията на регламента е и разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 7 от Наредба № 37 от 05.10.2007 г. за условията и реда за издаване на свидетелства на авиационните оператори за търговски въздушен превоз и контрола върху тях, която изисква документ за издаване на одобрение на организация за поддържане на постоянна летателна годност по част М на Регламент № 2042/2003. Видно от изложеното изискванията на част М от Регламент 2042/2003 не са международно признат стандарт по смисъла на Насоките за кандидатстване по откритата процедура, а са задължителни изисквания за осъществяване на дейността на жалбоподателя. Те не отговарят на визираното в т. 1.3.2. "международно признат стандарт" на Насоките, а именно, че международно признат по смисъла на Насоките е стандарт, който е приет от международна организация по стандартизация или от международна организация с дейност по стандартизация и е общодостъпен. Поради това и административният орган приел за несъстоятелно посоченото от касатора в проекта, че сертифициращата организация ще бъде избрана по реда на Постановление № 55 от 12.03.2007 г. на Министерския съвет. За дейностите по част М на Регламент 2042/2003 сертифициращ орган е Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Тя е единственият компетентен, по смисъла на част М, орган, определен от държавата-членка - чл. 16б, ал. 1 във вр. с чл. 16д, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, да изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването и да издава съответните сертифициращи документи. С оглед на факта, че предмет на проекта на жалбоподателя не е покриването на международно признат стандарт, а покриването на задължителни изисквания за извършване на правно-регламентирана дейност, правилно административният орган и съдът са приели, че проектът е недопустим - не отговаря на изискванията на Насоките. С оглед на това ирелевантен за законосъобразността на оспореното решение е фактът имал ли е или не жалбоподателят сертификат за преглед на летателна годност или равностоен документ, издаден в съответствие с изискванията на държавата-членка и валиден към 28.09.2008 г., чиято валидност, съгласно разпоредбата на чл. 3, § 3 от Регламент 2042/2003 е продължена до 28.09.2009 г., съответно удължена до 28.11.2009 г. с акт на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" в съответствие с чл. 14, § 4, от Регламент 216/2008. Както изрично е посочено в преамбюла на Регламент 2042/2003 - т. 6, за да се въведат общите изисквания е необходимо да се признае продължаващата валидност на сертификатите, издадени преди влизане в сила на регламента, поради което е въведена разпоредбата на чл. 3, § 3. Ако жалбоподателят е имал валиден преди 28.09.2008 г. сертификат той е могъл да се възползва от продължения срок на действието му и да покрие изискванията на част М в съответния срок, но не и чрез кандидатстване за финансиране по оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Доколко целесъобразно е възприетото решение за достъп до европейските средства за финансиране по оперативната програма е ирелевантно за законосъобразността на оспорения акт. С оглед на изложеното неоснователно е твърдението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила поради неизискване и неприобщаване към доказателствата по делото на пълния пакет документи, включени в проектното му предложение. Същият, в конкретния случай, е неотносим към законосъобразността на оспорения акт. Релевантният факт - предметът на предложението - покриването на "международно признат стандарт част М от Регламент 2042/2003", не се оспорва от страните по делото, а именно той предопределя недопустимостта на проекта, а с оглед на това и законосъобразността на оспореното решение. Неоснователни, с оглед на изложеното, са и доводите на касатора за неспазване от съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК. Правилни са твърденията му, че съдът неправилно субсумирал правното му положение по отношение на авиационната му правоспособност под нормата на чл. 3, § 4 на Регламент 2042/2003. Но видно от изложеното този факт е ирелевантен и обсъждането му от съда не води до неправилност на крайният му извод за законосъобразност на оспореното решение. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди "Авиамонт" АД да заплати на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия направените по делото разноски за защита от юрисконсулт. Размерът на същите следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд