Решение № 3895 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, подадена чрез пълномощника ст.юрисконсулт АДимитрова, срещу Решение 29/30.06.2022 г., постановено по адм. дело 527/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на Астра Биоплант ЕООД е отменено Решение с рег. 32-250420/04.08.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002044749R9/12.02.2021 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение касаторът аргументира законосъобразност на административния акт, като счита за правилен новоопределения код по ТАРИК. С оглед представените от дружеството вносител документи счита, че се касае за мазнина от растителен, а не от животински произход, както е приел съдът. Позовава се на съдебно-химическата експертиза, проведена в хода на административното производство. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт, а в условията на евентуалност иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Астра Биоплант ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Г. Механджиева, в подадено писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Русе е било Решение с рег. 32-250420/04.08.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002044749R9/12.02.2021 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което по отношение на Астра Биоплант ЕООД са установени публични задължения за досъбиране - за мито в размер на 47 112,56 лв. и за ДДС в размер на 9 422,51 лв. От фактическа страна, съдът е установил, че на 12.02.2021 г. с митническа декларация MRN 21BG002002044749R9/12.02.2021 г. дружеството декларира стока отработено масло от растителен произход за технически цели за режим допускане за свободно обращение с код по ТАРИК 1518009590 със ставка на митото 2% и държава на произход и износ Китай. На 20.02.2021 г. от страна на митническите органи е взета проба от стоката за проверка на тарифното класиране, като в Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) е изготвен анализ. Според експертизата пробата от стоката представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка (при стайна температура) със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Определеният мастно-киселинен и триглицериден състав на стоката не показва наличие на животински мазнини, а само растителни мазнини и масла. Въз основа на тези данни и с оглед становище от дирекция Митническа дейност и методология с процесното решение е коригиран декларираният код по Тарик като вместо 1518009590, следва да се чете 1518009990, определено е мито в размер на 7,7% и са установени описаните по-горе задължения за довнасяне. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-химическа експертиза (л. 185 л. 197), оспорена от административния орган и кредитирана от съда. Според заключението на вещото лице внесената стока представлява смес от растителни и животински мазнини и масла. Изразено е становище, че при вземане на пробата в хода на административното производство не са спазени относимите стандарти за вземане на проби и същата не може да се приеме за представителна такава. Във връзка с оспорването на експертизата е назначена допълнителна комплексна съдебно-химическа експертиза, също оспорена от органа, според която изпитаната проба съдържа животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а съдържанието на холестерол е 41%, като многократно надвишава максималното количество, измерено в масла и мазнини от растителен произход, вариращо от 3% до 7%. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесното решение поради нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви, че с оглед трайната практика на СЕС съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и състав, а не само и единствено описанието. При съобразяване със заключенията по двете експертизи, съдът е достигнал до извод, че не може да се приеме, че липсват животински мазнини в изследваната стока, а дори напротив установява се наличието на такива. С оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото решаващата инстанция е приела, че първоначално декларираният от дружеството код по ТАРИК е правилен, поради което е отменил административния акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е обосновал правилни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Спорът се свежда до това дали процесната стока представлява негодни за консумация смеси или препарати само от животински мазнини и масла, или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180095 (код по ТАРИК 1518009590), или пък представлява (други) негодни за консумация смеси или препарати само от растителни масла, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180099 (код по ТАРИК 1518009990). В приложените към митническата декларация документи процесната стока е вписана като отработено масло от растителен произход за технически цели. Правилно е съобразил съдът, че при определяне тарифното класиране на внасяните стоки, с приоритет се ползват обективните характеристики и качества на стоките. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C423/10). Пак според трайната съдебна практика предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C568/11, т. 41 и Oliver Medical, C547/13, т. 47). В допълнение предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C339/09). Съответно при съобразяване с двете заключения по назначените съдебно-химични експертизи, чийто смисъл е в посока, че стоката съдържа животински мазнини, съдът правилно е приел, че първоначално декларираният от дружеството вносител код 15180095 е правилният. Неоснователно се явява възражението, че от проведената в хода на административното производство експертиза се установява изцяло растителният произход на внесената стока, тъй като по време на съдебното производство са установени нарушения при вземане на пробата. В тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а в случая, че липсват животински мазнини в процесната стока, което не е сторено. С оглед изложеното решението на административния съд, с което процесният административен акт е отменен, е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,