Решение № 4356 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 962/2015 г.

Решение № 4356 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 962/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 7388 от 2.12.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8297 по описа за 2014 г., с което по жалба на "Юлен" АД със седалище и адрес на управление гр. Банско, ул. "Пирин" № 94, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Ч., е отменен Акт за прихващане и възстановяване № 1304298 от 16.10.2013 г. на орган по приходите при ТД ГДО-София на НАП, в частта, потвърдена с Решение № 1246 от 15.07.2014 г. на директора на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, преписката е върната по искане за прихващане и възстановяване с вх. № 26-Ю-10036 от 25.07.2013 г., подадено от "Юлен" АД с искане за възстановяване на недължимо събрани суми във връзка с Решение № 5962 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2012 г. за произнасяне с нов АПВ, при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона и Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати 50 лв. разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неизлагане на ясни мотиви за уважаване на жалбата; съдът неправилно приел, че с процесния АПВ не е изпълнено влязло в сила решение на Върховния административен съд № 5962 от 26.04.2013 г. по адм. д. № 2174/2012 г., с което издаден на дружеството ревизионен акт № 21001722/10.07.2006 г. е отменен в частта на установените задължения за ДДС за м. 01.2005 г. в размер над 4 700 лв. и за м. 02.2005 г. - над 93 024,09 лв. Касаторът поддържа, че данъчният орган, издал отменения АПВ стриктно е съобразил посоченото решение на ВАС, така както е изтълкувано от постановилия го съдебен състав с Решение № 4347/28.03.2014 г. по същото дело. Първоинстанционният съд не съобразил, че съгласно това тълкуване РА е отменен за данъчен период м. 02.2005 г. само относно дължима сума, която не включва декларирания и внесен от самото ревизирано лице ДДС за периода. Като резултат с оспореното съдебно решение се указва възстановяване на декларирани и внесени от ревизираното лице данъчни задължения, които изобщо не са били предмет на оспорване нито по административен ред, нито пред първоинстанционния Софийски градски съд, нито пред ВАС като последна съдебна инстанция, решила окончателно спора по законосъобразността на РА в обжалваната му част. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против АПВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Юлен" АД, чрез адв. Петър Петров, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Поддържа, че първоинстанционният съд е съобразил действителната воля на ВАС в посоченото решение, с което се отменя РА и правилно е отменил оспорения АПВ в обжалваната му част. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С РА № 21001722/10.07.2006 г. на орган по приходите при ТД гр. София Център, в частта му, потвърдена с Решение № 2018 от 10.10.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП на "Юлен" АД са установени задължения за ДДС както следва: за данъчен период м. 01.2005 г. - 70 226,29 лв. главница и съответни лихви и за данъчен период м. 02.2005 г. - 187 966,98 лв. главница и съответни лихви, а общото данъчно задължение по РА в потвърдената му част е 419 394,66 лв. главница и съответни лихви за данъчни периоди 1.09.2004 г. - 30.04.2005 г. От таблицата на стр. 10 от ревизионния акт се вижда, че за данъчен период м. 01.2005 г. е установено задължение 340 653,02 лв., от които 68 959,62 лв. начислена сума от ревизираното лице. За този данъчен период в графата "внесена сума" не е записано нищо, поради което като дължима е записана сумата 340 653,02 лв. За данъчен период м. 02.2005 г. от същата таблица се вижда, че е установено задължение за 269 833,09 лв., от които 92 968,63 лв. начислена сума от ревизираното лице. За този период в графата "внесена сума" е записана сумата 77 852 лв., поради което като дължима сума е записана разликата между двете стойности сумата 191 981 лв. С Решение № 2018 от 10.10.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София за първия данъчен период РА е изменен като определената с РА дължима сума от 340 653,02 лв. е намалена на 70 226 лв. т. е. при обжалването по административен ред е потвърдено задължение, което е с 1 266,67 лв. по-голямо от декларираното но невнесено от ревизираното лице задължение от 68 959,62 лв. С Решение № 2018 от 10.10.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София за втория данъчен период РА е изменен като вместо установеното с РА задължение за 191 981 лв. е намалено такова от 269 833,09 лв. на 187 966,98 лв., от които 92 968,63 лв. начислена, но невнесена сума от ревизираното лице. Този ревизионен акт е бил оспорен пред Софийски градски съд, който с Решение от 2.09.2011 г. по адм. д. № 25 по описа за 2010 г. е отхвърлил жалбата на дружеството. В мотивите си СГС е приел, че предмет на оспорване са задължения за ДДС в общ размер на 419 394,66 лв. главница и съответни лихви за данъчни периоди 1.09.2004 г. - 30.04.2005 г. От тях 258 192,98 лв. е общото потвърдено с Решението на ДД "ОУИ" задължение за главница ДДС за данъчни периоди м. 01 и 02.2005 г. Това решение е било отменено с Решение на Върховния административен съд № 5962 от 26.04.2013 г. по адм. д. № 2174/2012 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Юлен" АД - гр. Банско срещу Ревизионния акт в частта му, с която на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчен период месец януари 2005 г. в размер над 4700 лв. до 70 226.29 лв., ведно със съответните лихви за забава, както и в частта, с която за месец февруари 2005 г. са установени задължения за ДДС за разликата над 93 024.09 лв. до 187 966.98 лв., ведно със законната лихва и вместо него в тази част е отменен РА в посочените части, а Решението на СГС в останалата му част е оставено в сила. Това означава, че с окончателното съдебно решение на ВАС за процесните по РА данъчни периоди 1.09.2004 г. - 30.04.2005 г. е потвърдено задължение за главница ДДС в размер общо на 258 926,36 лв. /4 700 лв. + 93 024 лв. + 161 201,68 лв./ С Искане за прихващане и възстановяване вх. № 26-Ю-10036 от 25.07.2013 г., въз основа на влязлото в сила решение на ВАС дружеството претендира възстановяване на 160 469,18 лв., в едно с дължима лихва. С процесния пред АССГ АПВ на дружеството възстановена само сумата 11 856,60 лв. в едно с дължима лихва. Мотивите на акта съдържат изложение, че съгласно посоченото съдебно решение данъчното задължение на дружеството за посочените данъчни периоди 01-03.2005 г. е общо в размер на 100 698,35 лв. и съответни лихви, като общото задължение главници и лихви е в размер на 118 512,92 лв. Дружеството е внесло в бюджета сумата 130 369,52 лв. на няколко вноски, поради което с процесния АПВ му е възстановена сумата 11 856,60 лв. главница и 9 913,59 лв. лихви. При обжалването на АПВ по административен ред с Решение на ДД "ОДОП" АПВ е отменен само в частта му за отказ за възстановяване на сумата 1 974,26 лв., ведно със следващите се лихви, а в останалата част е потвърден с мотиви относно смисъла на Решение № 4347 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № № 2174/2012 г., с което е тълкувано Решението на ВАС № 5962 от 26.04.2013 г. по същото дело. В тези мотиви е прието, че за м. 01.2005 г. няма сума за възстановяване, а за м. 02.2005 г. отмененото задължение над 93 024,09 лв. не включва декларираните и внесени суми от ревизираното лице. Последното очевидно противоречи на тълкувателния диспозитив на Решение № 4347 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № № 2174/2012 г., съгласно който "Сумата 93 024,09 лв. представлява дължимата неизплатена сума за данъчните задължения за м. февруари 2005 г., която е идентична с размера на вземането, подлежащо на изпълнение. В тази сума от 93 024,09 лв. не се включва размерът на декларираните от ревизираното лице данъчни задължения за м. 02.2005 г." /Тези задължения, съгласно посоченото по-горе, съгласно таблицата към РА са в размер на 92 968,63 лв./. Предвид всичко изложено, след окончателното решение на ВАС е останало задължение по цитирания по-горе РА в размер общо на 258 926,36 лв. За да отмени АПВ в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че мотивите на горестоящия административен орган - директора на Д "ОДОП" в потвърждаващото АПВ решение, а именно, че установените в РА данъчни задължения за всеки от двата периода са резултативна величина от начислен ДДС и деклариран от ревизираното дружество ДДС за съответните периоди, са несъстоятелни, защото видно от потвърждаващото РА решение на ДД "ОУИ" - за данъчен период м. 01.2005 г. -70 226,29 лв. главница и съответни лихви и за данъчен период м. 02.2005 г. - 187 966,98 лв. главница и съответни лихви са установените от органите по приходите задължения на ревизираното лице. Съдът е приел, че щом с цитираното решение на ВАС РА е отменен в посочените части, а именно за разликата над 4 700 лв. до 70 226.29 лв., ведно със съответните лихви за забава за месец 01.2005 г. и за разликата над 93 024.09 лв. до 187 966.98 лв., ведно със законната лихва за месец февруари, сборът от тези разлики подлежи на възстановяване и отказът тази сума да се възстанови представлява неизпълнение на съдебното решение на последната съдебна инстанция. Първоинстанционното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Необосновани са изводите на административния съд за несъстоятелност на мотивите на потвърждаващото АПВ решение на директора на Д "ОДОП", защото с потвърждаващото РА Решение № 2018/10.10.2006 г. на директора на Д "ОУИ" се потвърждават сумите 70 226.29 лв. и 187 966.98 лв. за двата данъчни периоди, които са част от определените с РА съответно от 340 653,02 лв. и 269 833,09 лв., а от цитираната подробно по-горе таблица към РА ясно се вижда, че тези задължения включват декларираните от РЛ суми за ДДС. От това, че сумите са декларирани обаче не следва, че те са реално внесени. От същата таблица се вижда точно обратното - за данъчен период м. 01.2005 г. в графата "внесена сума" не е отбелязано нищо, а за данъчен период м. 02.2005 г. внесената сума от 77 852 лв., е взета предвид, за да се определи с РА дължима сума от 191 981 лв. за този данъчен период. Както се посочи по-горе, след окончателното решение на ВАС е останало задължение по цитирания по-горе РА в размер общо на 258 926,36 лв., в които съгласно тълкуването на ВАС с цитираното решение не влизат декларираните от РЛ суми ДДС за данъчен период м. 02.2005 г. За внасянето на последните няма никакви доказателства нито в административната преписка, нито пред първоинстанционния съд. В този смисъл е и изявлението на процесуалния представител на касатора в касационното производство в съдебното заседание на 6.04.2016 г., че не е направена справка дали спорната за възстановяване сума е реално внесена. От мотивите на АПВ се вижда, а това не се и оспорва, че внесената от РЛ сума на няколко вноски е в размер на 130 369,52 лв. С нея може да се прихване само част от общото задължение от 258 926,36 лв. главница по РА след окончателното решение на ВАС, в която сума не влизат декларираните от самото лице суми за данъчните периоди м. 01 и 02.2005 г., за които няма данни да са внесени. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органи по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. По ал. 4 на текста остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Тежест на лицето, което иска възстановяване на суми от бюджета е доказването на наличие на такава разлика на платени от него недължимо суми над установените му публични задължения. Такова доказване ответникът по касационната жалба не е извършил, поради което АПВ, в частта му, с която не се удовлетворява искането за възстановяване е законосъобразен. Първоинстанционното решение следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да се постанови ново, с което жалбата на дружеството против АПВ в обжалваната му част следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 7 060 лв. съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение