Решение № 9827 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2011 г.

Решение № 9827 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Асенова, пълномощник на Янчо Благоев Пенев и Тачко Благоев Пенев, двамата от гр. Перник, против решение № 5/11.02.11 г. по адм. д. № 446/10 г. по описа на Административен съд - Перник с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на деловодни разноски. Ответниците Магда Симова Величкова и Емил Симов Стратиев в писмен отговор, изготвен от адв. Велков, надлежно упълномощен, поддържат доводи за неоснователност на касационната жалба, претендират присъждане на разноски. Административният орган не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страни за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна. Обжалваната Заповед № КД-14-5/23.08.10 г. е издадена в изпълнение на влязло в сила решение № 7186/1.06.10 г. по адм. д. № 10946/09 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена като незаконосъобразна в частта относно имот с идентификатор 55871.511.253 Заповед № РД-18-91/13.10.08 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Перник и преписката в тази част е върната за ново процедиране. С обжалваното решение, воден от посоченото в процесната заповед правно основание по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и установяването, че акт за непълноти и грешки не е подписан от заинтересуваните собственици, първоинстанционният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. При безспорно установена по делото фактическа обстановка съдът е следвало да констатира, че посоченото от издаващият орган правно основание не съответства на данните по преписката. С отмяната на предходната заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР в частта на имот с идентификатор 55871.511.253 за този имот не е била налице одобрена кадастрална карта. Именно одобряването на такава с установяване на имотните граници в съответствие с регулационните линии по влязъл в сила и приложен дворищнорегулационен план съобразно указанията на Върховния административен съд в мотивите на отменителното съдебно решение, е било предмет на производството по административната преписка при връщането й. Ето защо правното основание за издаване на процесната заповед е по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а не посоченото такова по чл. 53 ЗКИР. Съдът е следвало да констатира неточно посоченото правно основание като порок на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 вр. с чл. 59, ал. 2,т 4 АПК и след преценка относно тежестта на нарушението да се произнесе по законосъобразността на заповедта. Върховният административен съд намира, че обжалваната заповед, независимо от неточно посоченото в нея правно основание е законосъобразна, тъй като по делото е изяснено по категоричен начин (в. л. Черногорова л. 95), че указанията, дадени с цитираното по-горе съдебно решение са изпълнени и текстовата част на административния акт съдържа достатъчно изложение на фактическите основания за издаването му. От тук следва, че нарушението на административнопроизводственото правило по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е несъществено и не определя издадения при наличието му административен акт като незаконосъобразен. Изложеното формира извод за отмяна на оспореното с касационната жалба решение като неправилно в замяната му в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК с нова, с което оспорването срещу заповедта се отхвърли. Следва претенцията на касационните жалбоподатели за разноски да бъде уважена в размер на 355 лв за двете съдебни инстанции - заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение по приложени договори за правна защита и съдействие. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,