Решение № 1244 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13599/2009 г.

Решение № 1244 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13599/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е образувано по искане на основание чл. 239, т. 1 от АПК на "Краш 2000" ООД от гр. София за отмяна на влязло в сила Решение № 14636 от 30.12.2008 г. по адм. дело № 9239/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и оставеното в сила с него Решение № II-43 от 08.05.2008 г. по адм. дело № 1274/2006 г. на Бургаския окръжен съд. Като ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за делото се сочи от искателя писмо на ДНСК № БС-509-04-008 от 26.05.2009 г., с довод за законността на извършеното строителство във вилно селище "Златна порла 1" и "Златна порла 2", намиращо се в УПИ I-002013 и УПИ II-002014, в местността "Дълбоки дол", землището на с. Варвара, община Царево, собственост на "Краш 2000" ООД, част от което е и подобект "Вилна сграда А", противно на приетото в решенията на съда, чиято отмяна се иска. Излага се, че след спиране на строителството на обектите е приет Общ устройствен план на Община Царево и имотите на "Краш 2000" ООД са отредени за вилно селище, което обстоятелство се сочи като ново доказателство, поради което строителството на обектите според искателя не се явява незаконно, както е прието в решенията на съда, чиято отмяна се иска. Сочи, че представеното доказателства е издадено след постановяване на влязлото в сила решение и не е било възможно да бъде представено до приключване на съдебното производство. Твърди се, че приетият общ устройствен план на община Царево е представен в касационното производството пред ВАС, но поради забраната на чл. 220 от АПК не е взет предвид от ВАС. Представено е и удостоверение за завършване на сградата в груб строеж РД-10-175 от 08.06.2009 г., издадено от кмета на община Царево, което също е издадено след постановяване на решението и което не е било възможно да бъде издадено до приключване на съдебното производство. С тези съображения е поскана отмяната на влезлите в сила решения на посоченото от чл. 239, т. 1 от АПК правно основание. Ответникът по искането за отмяна - РДСК - Бургас чрез неговия пълномощник и представителят на Върховната административна прокуратура изразяват становище за неоснователността на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в искането за отмяна и приема за установено следното: Цитираното в искането за отмяна писмо на началника на ДНСК № БС-509-04-008 от 26.05.2009 г. с адресати: началника на РДНСК - Бургас, главния архитект на община Царево и Емил Апостолов Панайотов управител на "Краш 2000" ООД, видно от съдържанието му представлява становище, във връзка с отменените от началника на ДНСК разрешения за строеж на подобекти във вилно селище "Златна порла 1" и "Златна порла 2" в УПИ I-002013 и УПИ II-002014, в местността "Дълбоки дол", землището на с. Варвара, община Царево, собственост на "Краш 2000" ООД, което становище не би могло да произведе правно действие и не е обвързващо за адресатите му, тъй като по своя характер то не е от актовете на началника на ДНСК по чл. 222, ал. 1 от ЗУТ. Изложеното в писмото становище е за законосъобразността на разрешенията за строеж на процесните обекти, дължащо се на факта, че докато административните дела по оспорването на всяко едно от отменените от ДНСК Бургас разрешения за строеж са били висящи пред административния съд, е бил приет нов общ устройствен план /ОУП/ на община Царево, одобрен със Заповед № РД-02-14-776 от 13.08.2008 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно който УПИ I-002013 и II-002014 попадат в урбанизирана територия и са отредени за вилно селище. В тази връзка се излага, че е налице съгласуване на проекта на ОУП с Министерството на околната среда и водите със становище за екологична оценка № 1-2 от 07.08.2008 г., съгласно която предвижданията на изменението на ОУП не противоречат на режима на природен парк "Странджа". Изтъква се от искателя, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на "Краш 2000" ООД и на основание чл. 239, т. 1 от АПК е направено искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли по следните съображения: Видно от мотивите на постановеното по адм. дело 9239/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение решение, цитираната като ново доказателство в искането за отмяна - Заповед № РД-02-14-776 от 13.08.2008 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн. ДВ, бр. 76/2008 г./ е била известна и обсъдена от съда, като са изложени мотиви относно нейната неотносимост към предмета на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт - заповед на началника на РДНСК, с която е отменено разрешение за строеж /стр. 5 от решението/. При тези данни се налага извода, че това доказателство, сочено от искателя като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК не е ново доказателство, което да не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото, а се установява точно обратното - било е известно на жалбоподателя "Краш 2000" ООД и е обсъдено от Върховния административен съд в касационното производство, постановил решението, която отмяна се иска. Не представлява и ново писмено доказателство от съществено значение за делото писмото на началника на ДНСК № БС-509-04-008 от 26.05.2009 г., тъй като по своя характер е становище, което е могло да бъде изразено и към момента на висящността на делото, поради което представлява новосъздадено писмено доказателство, а не ново обстоятелство и не е от съществено значение за делото. Аналогично по своя характер е и приложеното към искането за отмяна Удостоверение № РД-10-175 от 08.06.2009 г. на община Царево, установяващо, че към момента на издаването му обектите са изградени на фаза груб стоеж, което обстоятелство за етапа на извършеното строителство, е било възможно да бъде установено със същото доказателствено средство и към момента на висящността на делото. Посочените доказателства не установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни и не са обсъдени от съдилищата, поради което е неприложима хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав за да стигне до този извод се ръководи от заложения в съответните разпоредби на АПК принцип, че отмяната не е фаза - стадий от съдебното административно производство, а е извънинстанционно производство. Тя не обхваща всички видове пороци на решението, а извънинстанционния контрол и отмяната на влезли в сила съдебни актове биха могли да станат, само ако те са неправилни по някои от изчерпателно посочените основания в чл. 231 от АПК. В случая посочените от искателя основания, в това число и забраната за фактически установявания в касационното производство по чл. 220 от АПК са неотносими към приложението на цитираната правна норма от АПК за отмяна на решението. Непълнотата на фактическия и доказателствен материал следва да е от такова естество, че тя да се разкрива след като решението е влязло в сила, но се дължи на обектива невъзможност да се разкрият доказателствените факти по време на висящността на делото, което в случая, видно от данните по делото е точно обратното: цитираното от искателя обстоятелство - одобреният ОУП е било известно на страните обстоятелство във фазата на висящността на делото пред съда, тъй като е обсъждано в мотивите на решението на тричленния състав на ВАС, поради което неоснователно се излага от искателя, че се касае за новооткрито доказателство, което при решаването на делото не е било известно на страните. Посочените доказателства не са от съществено значение за делото, който извод се извежда от предмета на административното производство - оспорване на заповед на началника на РДНСК Бургас за отмяна на разрешение за строеж № 23 от 31.01.2006 г. на главния архитект на община Царево, в който случай общият устройствен план на града няма пряко действие и е неотносим към преценката на законосъобразността на разрешението за строеж извършена от съда при контрола за законосъобразност на оспорения административен акт. В този смисъл са изложени мотиви в постановеното от тричленния състав на ВАС в касационното производство решение, което обстоятелство потвърждава неоснователността на молбата за отмяна и липсата на кумулативност на предпоставките визирани в чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение. Изхождайки от тези разбирания, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли, поради което