Решение № 753 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против решение 200/15.07.2022 г. по адм. дело 97/2022 г. на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на РОЗАХИМ АД, гр.Горна Оряховица, е отменено Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-166/29.04.2021 година на заместник председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 23, ал.2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), неправилно приложение на Приложение А, глава 3.4.24. Други продукти от Регламент /ЕО/ 1099/2008г., наличие на противоречие в приетата съдебно-техническа експертиза, възприета от съда и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалбаРОЗАХИМ АД, гр.Горна Оряховица, чрез адвокат Димов изразява становище за неоснователност на същата и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Още при първоначалното разглеждане на делото, безпорно установени са фактите за липса на допуснати процесуални нарушения относно компетентност на органа издал оспорения акт, както и по процедура на неговото издаване. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-166/29.04.2021 година на заместник председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, с което на РОЗАХИМ АД, гр.Горна Оряховица е определено да съхранява нива запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021г.-30.06.2022г. на автомобилни бензини от 6,312 тона. При проверка на дружеството Родахим АД , назначена със заповед РД-10-56 от 6.4.2021 година директорът на ТД Държавен резерв Велико Търново към ДА ДРВВЗ, е установено осъществяване и изчисляване на среднодневния нетен внос и вътреобщности пристигания и среднодневното потребление на нефтопродукти в страната през предходната календарна година с оглед установяване на точния внос на ароматни съединения. Видно от констативен протокол 40-07-1203/07.04.2021г. на комисията извършила проверката, установено е от представени митнически документи и справка за осъществения внос на ароматни съединения от дружеството. Констатирано е, че към началото на 2020 година е налице количество от 19,713 тона от такива съединения, придобити чрез ВОП /вътреобщностно пристигане/ през предходната година, като към края на периода е налице количество от 7,021 тона от тези съединения. Безспорни са констатациите, че през 2020 година са внесени общо 24 тона ароматни съединения, като те са с код на тарифно класиране 27073000 ксилол, за които не била подадена декларация по чл.4, ал.2 от ЗЗНН. За да постанови съдебното решение, административният съд е обосновал отмяна на процесното Разпореждане въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, назначена по задължителни указания, дадени от касационната инстанция при предходно разглеждане на делото. Основните насоки, по които експертизата е дала своето заключение са свързани с отговора на въпросите доколко ароматното съединение ксилол по смисъла на ЗЗНН е едно и също с ксилена (ВТХ), посочен в Регламент (ЕО) 1099/2008, т.е. дали естеството на внасяния от дружеството продукт отговаря на вида енергиен продукт по регламента и къде е произвеждан, по отношение на който следва да се създадат запасите, за да се постигне и целта заложена в чл. 1, ал. 2 ЗЗНН. Съдът е изяснил спорния по делото въпрос, който е доколко продуктите, попадащи в подпозиция с тарифен 2707 30 00 обхващаща Ксилоли (ксилени)", съгласно декларирания внос от дружеството, са идентични с продуктите, посочени в т. 3.4.24 Други продукти (ксилен - ВТХ) от Приложение А от Регламент 1099/2008. Възприети са констатациите на вещото лице по неоспорена съдебно-техническа експертиза, която установява, че внесеният от фирма Розахим" АД продукт не отговаря на вида енергиен продукт съгласно Регламент (ЕО) 1099/2008 и Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, като изрично е посочено , че видно от приложения по делото Сертификат за качество 207114067 от 30.06.2020 г., внесеният продукт съдържа трите изомера на ксилена в количества: m-ксилен - 48,08%, о-ксилен - 19,04% и р-ксилен - 19,02% (общо 86,14%), както и около 14% бензен, етилбензен, толуен и други онечиствания. Според експерта, този продукт ксилен не може да бъде отнесен към ГЛАВА 29 ОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ПРОДУКТИ в подпозиции 2902 41 00 до 2902 44 00, тъй като в тези подпозиции се отнася ксилолът (ксилените) с чистота, равна или по-висока от 95 % тегловно и не може да бъде отнесен и в ГЛАВА 27 - позиция 2710 Нефтени масла или масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде препарати, съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, които масла са основен компонент на тези препарати; отпадъчни масла и може единствено да бъде отнесен в позиция 2707 Масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани. Пред първоинстанционния съд, експертът категорично застъпва становище, че внесеният от дружеството продукт е от каменовъглен произход, а не е получен в нефтопреработвателни производства (рафинерии), тъй като ксилол с такава чистота се получава при коксуване, което представлява комплексен метод за химическа преработка. Експертизата не е оспорена от страните по делото. Не е оспорено и приетото уведомително писмо от компания Ак-таш Диш Тиджарет А.С. , установяващо, че доставеният продукт (ксилен) произхожда от Италия и е придобит директно от производителя италианската химическа компания Версалис АД, който не представлява нефтопреработвателен завод (рафинерия), а химически тип завод. На база събраните в хода на съдебното производство данни, съдът е приел че внесеният от Розахим АД продукт не може да бъде отнесен към изброените в т. 3.4.24 от Приложение А на Регламент /ЕО/ 199/2008 продукти. Данните са извлечение от съдебно-техническата експертиза, видно от която има две подпозиции, в които може да бъде отнесен ксилолът спрямо чистотата му. Същите са ясно разграничени с чистота по-ниска от 95 % тегловно (в която именно попада процесния продукт) и с чистота, равна или по-висока от 95 % тегловно. Направен е правен извод, че дружеството, като вносител на продукт ароматно съединение-ксилол" не е задължено лице по ЗЗНН и органът неправилно му е възложил да създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ от нефт и нефтопродукти като част от общото количество ЗИС за страната. Решението е правилно. По делото е установено, че със Заповед РД-10-150/29.05.2017 г., издадена от председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" на основание чл. 8, ал. 5 от ЗЗНН на заместник-председателя на агенцията са делегирани правомощията по определяне индивидуалните нива на запасите на задължените лица за всеки период на съхраняване (раздел I., т. 1. 1.). Със Заповед РД-10-214/04.08.2020 г. председателят на агенцията е утвърдил Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания (ВОП) на територията на страната на енергийните продукти по Приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, и Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации (ЗИС) от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2, ал. 2 ЗЗНН, въз основа на потреблението на територията на страната, в равностойност на нефт. Методиките са публикувани на интернет страницата на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива. Съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗЗНН, нивото на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН за всяко едно задължено лице се определя пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Имайки предвид тази нормативна база, правилно първоинстанционният съд приема, че РОЗАХИМ АД гр. Горна Оряховица не е задължено лице по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, тъй като през 2020 година не е осъществил внос и ВОП на продукти, които попадат в обхвата на чл. 12, ал. 11 ЗЗНН. Обосновано административният съд е приел, че в случая органът не е съобразил, че съгласно техническите спецификации, както и посочените кодове по КН, продуктите от осъществените от дружеството ВОП не попадат в обхвата на Приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 и съответно в чл. 2, ал. 4 ЗЗНН. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която законосъобразно е ценено от административния съд като компетентно изготвено и неоспорено от страните по спора.Това заключение не е оспорено от представителя на административния орган, не са оспорени и представените доказателства, че доставеният продукт (ксилен) произхожда от Италия и е придобит директно от производителя италианската химическа компания Версалис АД, който не представлява нефтопреработвателен завод (рафинерия), а химически тип завод. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза категорично е установила, че продуктите от осъществения от дружеството ВОП не са енергийни продукти по смисъла на Приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 г. Осъщественият от дружеството ВОП на продукта с код 2707 30 00 е ксилол с чистота по-ниска от 95 % тегловно, който е от каменовъглен произход, а не е получен в нефтопреработвателни производства (рафинерии), получен е при коксуване, което представлява комплексен метод за химическа преработка, поради което не попадат в обхвата на определението по т. 3.4.20 от приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 г. и съответно не попадат в групата на енергийните продукти. В съответствие със заключението на вещото лице и с наличните доказателства по административната преписка първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган не е взел предвид техническите спецификации на продукта, като по този начин е включил в определянето на ЗИС на дружеството, продукт, който не попадат в приложното поле на Приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 г. и за търговията с тях за дружеството не възниква задължение да подържа ЗИС. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат присъдени заявените от него разноски под формата на заплатен адвокатски хонорар, посочени в списък по чл. 80 ГПК и възлизащи в размер на 1200,00 лева. Същите не са оспорени от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение