Решение № 16132 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6570/2018 г.

Решение № 16132 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6570/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Рекламна къща "Арт Иста"ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 2144/31.03.2017 г. и допълнително решение № 2327/05.04.2018 г., двете по адм. д. № 1181/2016 г. на АССГ, с които е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221014001390-091-001/26.05.2016 г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221014001390-091-001/26.05.2016 г. на ТД на НАП-София, с който за периода м. 1. 2009 г. – м. 8. 2014 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит с лихви по фактури на "Нико къмпани БГ"ЕООД, "Сейбъл груп"ЕООД, "Буларка-инженеринг"ЕООД, "Веракс"ЕООД и "М. Т. С. 12"ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на рекламни стоки и услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена от доставчика, издал фактурата. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че не е доказано приемо-предаване на фактурираните доставки на рекламни материали и предаване на фактурираните услуги, без които не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и основание за начисляване на данък върху добавената стойност. Вещото лице е дало заключение, че не може да отговори дали са осчетоводени разходи по фактурите от ревизираното лице, освен по една от тях или са отчетени в разходи за бъдещи периоди. Неоснователен е доводът на касатора, че следвало органите по приходите да извършат проверка в телевизията - подизпълнител, дали са излъчвани рекламни материали по договора между касатора и "Нико къмпани"ЕООД. С определение от 2.03.2016 г. съдът е дал указания на жалбоподателя, че следва да докаже осъществяване на доставките и съществуването на фактите, на които основава своите искания или възражения, с което е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК. Изпълнението на представените договори следва да бъде доказано от жалбоподателя. Представените приемо-предавателни протоколи към фактурите на "М. Т. С. 12"ООД не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Обосновано съдът се е позовал на констатациите в протокола за насрещна проверка от 15.01.2015 г. на л. 202 от приложение № 1, според които на доставчика "М. Т. С. 12"ООД и неговия предходен доставчик "Ейвън трединг"ЕООД са издадени РА, които обхващат м. 12. 2012 г., в който са издадени спорните фактури без ДКИ. В РА на предходния доставчик е констатирано, че дружеството не е извършило реални доставки, а в РА на прекия доставчик е констатирано, че не са представени фактурите, вписани в дневника за продажби, в които данъкът е начислен без основание при липса на доставки. По фактурите на "Сейбъл груп"ЕООД с предмет рекламни флаери, брошури и листовка са представени договор с "Екотранспорт"ООД за публикуване на рекламни материали в интернет списание, рекламна визия за "Арт иста" Рекламна къща за публикуване в интернет сайт, които не доказват изпълнение на фактурираните доставки на рекламни флаери, брошури и листовки. Представените приемо-предавателни протоколи от "Веракс 03"ЕООД и "Буларка инженеринг"ЕООД не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което обоснован е изводът на органите по приходите и съда за недоказано осъществяване на доставките по фактурите на тези доставчици. Доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не е основателен. Съобразно практиката на СЕО и СЕС използването на документи с невярно съдържание изключва добросъвестността на получателя по фактурите и може да се приеме като част от данъчна измама по смисъла на правото на СЕС. Позоваването на решението по дело С-324/11 на СЕС е неоснователно предвид липсата на доставки по спорните фактури и доказаната недобросъвестност на ревизираното лице. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. За първата инстанция страните не са претендирали разноски. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1175, 69 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,