Решение № 651 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2023 г.

Постъпила е касационна жалба от Средна гора АД от гр. Пловдив, чрез процесуален представител срещу решение 1504 от 16.08.2023 г., постановено по адм. д. 574/2023 г., по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против решение 2153-15-45/10.02.2023 г., издадено от Директора на ТП НОИПловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Средна гора АД срещу разпореждане РЖ-5-15-01284337/18.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Направено е оплакване, че постановеното от административния съд решение е неправилно и се иска отмяната му, както и да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания административен акт, предмет на съдебния спор. В касационната жалба не се отрича, че развилото се производство, както пред административен орган, така и пред съда е аналогично на производствата по обезщетения от непозволено увреждане. Оспорва се, че не може да се установи, както и не е доказана причинна връзка от поведението на касационен жалбоподател към определените за възстановяване неправилно изплатени суми от фондовете на ДОО. Оспорва се правомерността на действията и актовете на служители от ТП на НОИ, тъй като по отношение на трето неучастващо в производството лице, по отношение на едни и същи данни в информационните масиви на НОИ веднъж е прието, че има основание за изплащане на пенсия за инвалидност по общо заболяване, а при искането за отпускане на ЛПОСВ на същото лице при непроменени данни по осигуряването му от страна на жалбоподателя е предизвикана проверка, която е установила, че това лице няма никаква връзка по отношение на осигурителните си права с касационен жалбоподател. Следващо оплакване е, че третото лице не може да бъде осигурявано от осигурител Средна гора АД защото не са внасяни осигурителни вноски, не е положило и един ден труд при този осигурител, посочените осигурителни периоди, за които според административен орган се дължи внасяне на суми по ревизионния акт са подадени поради техническа грешка данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, не е проследено осигуряване при друг осигурител. Оспорва се наличието на причинна връзка, поради бездействие на органите по пенсионно осигуряване, както и способите по които са се появили данни на трето лице в електронно подадени данни, а оттам и надеждността на обмяната на такива. Бланкетно посочване на причинна връзка в административния акт и обжалваното решение, не е повод да се приеме безрезервно наличието й, за да се ангажира отговорността на касационен жалбоподател за обезщетяване на твърдяната от ответник щета на фондовете на ДОО. В този смисъл се иска да бъде уважена касационната жалба и да бъдат присъдени разноски. Ответник по касационната жалба директор на ТП на НОИ в приложен отговор оспорва основателността й. Претендира се присъждане на юрк. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение, в приложено становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Установените фактически обстоятелства не се спорят и не това е предмет на касационната жалба. Няма противопоставяне, както и такова не може да има затова, че за периодите от м. 01. 2000 г. до м. 06. 2000 г., от м. 05. 2001 г. до м. 12. 2001 г., от м. 01. 2002 г. до м. 11. 2002 г. и от м. 01. 2003 г. до м. 05. 2005 г. за В. Начева от Ловеч са установени в информационните масиви на НОИ данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето, че работи в предприятието на касационен жалбоподател. Това е установено към 2022 г., когато тя подава искане за отпускане на ЛПОСВ. Няма спор, че през 2017 г. й е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Данните по осигурителния й статус не са променяни от страна на касационен жалбоподател, като формален осигурител по единствената причина, че такова лице никога не е работило в предприятието на търговеца, не е имало сключен трудов договор, не съществува и не е съществувало в изплащателни ведомости. По причина, че при отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване служители на администрацията на НОИ приемат данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за времето 2000 до 2005 г. такава пенсия е отпусната. Предвид безспорно установената, призната от ответник в оспорвания административен акт невъзможност г-жа Начева да е била осигурявана от Средна гора АД, основателно е възражението, че не са проверени данни за лицето от други осигурители. По повод заявлението от 2017 г. е отпусната исканата пенсия. Изплащана е дължима пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 17.01.2018 г. до 19.06.2022 г., включително и част, която е в общ размер на 1951. 08 лв., по подадени в регистъра данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, ангажиращи осигурителя Средна гора АД. След подаване на искането за отпускане на пенсия по реда на чл. 68 от КСО през 2022 г. се прави проверка по данните от декларация по чл. 5, ал. 4 от КСО, установено е, че осигуряваната никога не е имала трудово правоотношение с касационен жалбоподател. Хронологията на събитията е описана коректно в решението на първоинстанционен съд, като на основание на съставения ревизионен акт за начет за извършена частична ревизия по разходите за ДОО е издадено разпореждане РЖ-5-15-01284337/18.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С това разпореждане на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено касационен жалбоподател да внесе общо сумата 2457,20 лв. (1951,08 лв. главница и 506,12 лв. - лихва). С обжалваното решение 2153-15-45/10.02.2023 г. ответникът отхвърля жалбата като неоснователна. Относно проведената процедура не са допуснати процедурни нарушения, на основание, на които да се приеме, че съществено са засегнати права и законни интереси на касационен жалбоподател. Установено е лице, за което според административен орган са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител касационния жалбоподател. По запитване на ТП на НОИ Ловеч, във връзка с постъпило заявление за отпускане на ЛПОСВ на г-жа Начева е установено, че тя не е била работник за сочените периоди при касационен жалбоподател. Дадени са предписания за заличаване на данни и е съставен КП-5-15-01195203/14.09.2022 г. По извършената проверка е установено и това, че за работник на Средна гора АД, който действително полага труд в предприятието на длъжност пазач, невъоръжена охрана при редовно сключен трудов договор и съответни към него споразумения не са отразени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Спецификата на несъответствията по отношение на двамата работници е, че по техни ЕГН първите шест цифри съвпадат. От това обстоятелство, тричленен състав на шесто отделение на ВАС прави извод, че в тази част касационната жалба е основателна. В хода на административното производство, както и в съдебното не е направена справка по първични данни, подадени през 1999 г. за обстоятелства по чл. 5, ал. 4 от КСО. Не е изяснена причина, поради която в информационната система на НОИ неизвестната за касационен жалбоподател В. Начева съществува като работник на длъжност пазач, невъоръжена охрана, а реално полагащия труд на тази длъжност през съвпадащия времеви период Д. Калайджиев не е отразен. За да бъде прието основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от КСО, за ангажиране на отговорността по възстановяване на щети, причинени на ДОО следва да е установено по безспорен начин причинените от тях щети да са от неправилно извършени осигурителни разходи. Първоинстанционен съд посочва, а това е така, че в това производство, както по съставяне на РАН, така и за събиране на сумите по такива актове се ангажира имуществената отговорност, като за установяването й са важими общите правила по чл. 45 от ЗЗД. Приема се, че щетата е доказана по размер, както и че с неправилно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО е налице противоправно поведение, а безспорната обвързаност между двете е доказана причинна връзка. Този извод на съда не се споделя. Не е изяснено противоправно поведение, такова, че реално да настъпят вреди по осигурителни правоотношения за действителен работник, полагащ труд при касационен жалбоподател за сметка на неизвестен за последния субект, който няма никакви правоотношения с него. Не е установена причината, по която в информационната база данни на НОИ като лице, за което се предполага, че възникват осигурителни правоотношения е въведена В. Начева, за която е безспорно, че няма трудов договор с касационен жалбоподател и не се внасят осигурителни вноски за значителен времеви период. Не е изследван изобщо въпрос, имащ пряко отношение към ангажирането на имуществената отговорност на Средна гора АД, възможно ли е да е има техническа грешка при въвеждането на данните на Д. Калайджиев, работник в предприятието, със съвпадащи шест цифри от ЕГН, да се възпроизведат в базата на НОИ данни за В. Начева със същите шест цифри от регистърния й номер по системата ЕСГРАОН. Ако е установима техническа грешка, има ли основание да се приеме противоправно поведение, а от това да е налице причинна връзка. Вярно е, че при разпределената доказателствена тежест, жалбоподател не е проявил процесуална активност, по провеждане на обратно доказване на приетите от административен орган факти. При очевидно предположение, че вместо неотразени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за работник, за който са правени осигурителни вноски се явяват данни за лице със съвпадащи цифри от ЕГН и неизвестен за касационен жалбоподател, задължение на съда и страните е да се установи причината за това. Процедурата по съставянето на РАН по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1, пр. първо от КСО налага установяването по безспорен начин каква е причината за настъпване на вреда за ДОО. Ако отговорността е обективна и безвиновна, според първоинстанционния съд, не следва противоправното поведение да е доказано по презумпция. Неправилно извършения разход е обусловен от акт или действие, които да са постановени или извършени в отсъствие на основание или възможност за това. Отговорността на осигурителя по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й, както е в случая, да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Щом като действието на осигурителя е обективна предпоставка, без която щетата (резултатът) не би настъпил, следва да е изяснено какво е било действието. В касационната жалба се сочи като причина и възможна техническа грешка, от което да е възникнал неправилно запис, относно г-жа Начева. Това оплакване има своето основание и е във връзка с оспорваната пряка причинна връзка между действие на осигурителя, каквото бланкетно се определя като подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО (редакцията от 1999 г.) и установения неправилен разход за периода 2018 2022 г. Предвид обработването на данните за осигурени лица, първо от осигурител, след това от НОИ, от значение е повода, по който данни за г-жа Начева са въведени и обработени като коректни от администрацията на НОИ. В административното и съдебно производство се застъпва формалния критерий, без да е търсена причината дали поради човешка или техническа грешка са въведени данни за осигурявано лице, което не може да бъде осигурявано от касационен жалбоподател, съгласно безспорно установеното. От изложеното следва, че не е установено по безспорен начин кога и с какъв информационен носител са давани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. На следващо място, при неустановен и недоказан такъв юридически факт, причинната връзка с неправилно направени разходи се предполага. Предполагаемата причинна връзка не изпълнява правните изисквания за безспорно причинена щета на ДОО от ревизирания осигурител. По тези причини, решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Налице са отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав на шесто отделение на ВАС да приеме, че жалбата, с която е сезиран съдът е основателна, а оспорените актове, с които осигурителят Средна гора АД е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправилно извършени осигурителни разходи, са постановени в противоречие с нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО Решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, тъй като не са установени безспорно действия от страна на касационен жалбоподател, от които да следва извод, че именно заради тях неправилно са извършени осигурителни разходи. При новото разглеждане на делото следва да се установи, при подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО през 1999 г., съгласно действащите тогава, както и след това Инструкция 1 от 9.12.1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване (Загл. доп. - ДВ, бр. 61 от 1999 г.) (отменен 01.01.2000 г.) и Инструкция 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (отменен 01.01.2006 г.) спазени ли са правилата за това; начина по който са подавани данни и периодичността. Следва да се прецени необходимостта от изслушване на съдебно-техническа експертиза за възможността при постъпване на данни за осигурено лице, подадени от осигурител на магнитен носител, съобразно изискванията на двата отменени подзаконови акта, действали в сочените времеви периоди, при съвпадащи цифри в ЕГН, при обработването им от поделение на НОИ да се генерират данни за лице, което не може и не следва да бъде осигурявано от Средна гора АД, както и възможността за обратна връзка от НОИ към осигурител при установени и други данни за осигурения от друг осигурител. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касационен жалбоподател искане за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение