Решение № 12971 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ С. Желев 2002, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Карнобат, представлявано от С. Желев, чрез пълномощника си адв. Топалов, насочена срещу Решение 672/05.05.2021 г. по адм. дело 536/ 2021 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ С. Желев 2002, против Решение РР - 4120/ 02.02.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР), гр. Пловдив за отказ на продължаване на срока на действие на разрешително 33720024/14.03.2011 г. за заустване на отпадъчни води от съществуващ обект: Пункт за изваряване на ракия в повърхностен воден обект селско дере, приток на река Мочурица, поречие на река Тунджа. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение с произтичащите от това законни последици. Претендира да бъдат присъдени направените по делото деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на БД Източнобеломорски район - гр. Пловдив не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение е била отхвърлена жалбата на ЕТ С. Желев 2002, против Решение РР- 4120/ 02.02.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР) - гр. Пловдив за отказ на продължаване на срока на действие на разрешително 33720024/14.03.2011 г. за заустване на отпадъчни води от съществуващ обект: Пункт за изваряване на ракия в повърхностен воден обект селско дере, приток на река Мочурица, поречие на река Тунджа. За да достигне до този правен извод решаващият съд е приел, че отказът е издаден от компетентен административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона/териториални, материалноправни/. Решението е издадено в предвидената от закона форма, мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - съдържа фактически основания и правни квалификации на приетите за установени факти. Според фактите, приети за установени и посочени в обстоятелствената част на решението, административният съд приел, че с разрешително 33720024/14.03.2011 г. за заустване на отпадъчни води от съществуващ обект: Пункт за изваряване на ракия в повърхностен воден обект селско дере, приток на река Мочурица, поречие на река Тунджа, ползвателят е задължен до декември 2012 г. да осигури измерване на количеството зауствани отпадъчни води, да монтира необходимите измервателни устройства и в 7-дневен срок от монтирането им да уведоми БД ИБР - Пловдив и РИОСВ - Бургас за това. Констатирал е, че приложения по делото констативен протокол, от извършена проверка на място през 2019 г., от която се установява, че към момента на проверката не е монтирано измервателно устройство, в изпълнение на условията по разрешителното не е оспорен, и същият е подписан от представител на едноличния търговец. Приел е за безспорно, че по делото не са представени доказателства жалбоподателят да е предприел действия по изпълнение на горепосоченото условие по разрешение, като липсват данни и за уведомяване на БД ИБР за монтиране на необходимите измервателни устройства. Въз основа на тези констатации съдът заключил, че към датата на подаване на заявлението за продължаване срока на действие на издаденото разрешително, респективно към датата на постановяване на оспореното решение, цитираните условия на издаденото разрешително за заустване за монтиране на разходомерно устройство и уведомяване на БД ИБР за това не са били изпълнени, поради което не са били налице условията на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ за законосъобразно продължаване срока на действие на издаденото разрешително за заустване. В анализа на фактическата обстановка е отбелязал, също че административният орган е установил липса на информация за формиращите се битово-фекални води от обекта, тяхното последващо третиране и отвеждане. Посочил е, че от представените от ползвателя по разрешителното протоколи от собствен мониторинг на отпадъчни води, представени за периода на действие на разрешителното е установено, че системно се превишават заложените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения по показатели Активна реакция на pH, Неразтворени вещества и др. на изход пречиствателно съоръжение за отпадъчни води утаител, което води до замърсяване и увреждане на компонентите на околната среда. По тези съображения решаващия съд отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно - релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Изложеното от първоинстанционния съд е обосновано и изведено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните - чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Административният съд е постановил решението си, след изясняване на фактическите обстоятелства от значение за правния спор, като е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответствие с целта на закона и в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно е приложен материалния закон. В случая се касае за постановен отказ за продължаване срока на действие на разрешително 33720024/14.03.2011 г., за ползване на повърхностен воден обект, поради това че не са изпълнени условията на разрешителното. Направения от съда извод, че към датата на подаване на заявлението за продължаване срока на действие на издаденото разрешително, респективно към датата на постановяване на оспореното решение, цитираните от органа условия на издаденото разрешително за заустване за монтиране на разходомерно устройство и уведомяване на БД ИБР за това не са били изпълнени, поради което не са били налице условията на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ за законосъобразно продължаване срока на действие на издаденото разрешително за заустване. С основание съдът е констатирал, че административният орган е установил липса на информация за формиращите се битово-фекални води от обекта, тяхното последващо третиране и отвеждане. От представените от ползвателя по разрешителното протоколи от собствен мониторинг на отпадъчни води, представени за периода на действие на разрешителното е установено, че системно се превишават заложените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения по показатели Активна реакция на pH Неразтворени вещества и др. на изход пречиствателно съоръжение за отпадъчни води утаител, което води до замърсяване и увреждане на компонентите на околната среда. Обосновано в случая съдът е приел, че щом условията на разрешителното не са изпълнени, доводите на органа, че липсва нормативно основание за продължаване срока на разрешителното на търговеца, са правилни и законосъобразно. Съдът е изложил подробни, ясни и непротиворечиви аргументи, като направените от него изводи от фактическа и правна страна, се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,