Решение № 8508 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2010 г.

Решение № 8508 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Любенов Иванов от с. Ружинци против решение № 187 от 28.12.2009 г. на Административен съд-Видин, постановено по адм. дело № 152/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-Вд-21/4.06.2009 г. на началника на РДНСК-Видин, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни части от строеж: "Масивна сграда", представляващи пристройка и надстройка на съществуваща сграда в УПИ I-699, кв. 47 по плана на с. Ружинци. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за обявяване нищожността на заповедта, евентуално за отмяната й. Ответната страна РДНСК-Видин не взема становища. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й и при липсата на основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представените от страните доказателства се установява, че касаторът е извършил в УПИ I-699, кв. 47 по плана на с. Ружинци, след придобиването му на 20.10.2006 г., масивна двуетажна сграда, изпълнена по монолитен начин със стоманобетонови греди, колони, плочи и тухлени стени и състояща се от полуподземен етаж с подход за гараж откъм северната страна и два жилищни етажа и четирискатен покрит с керемиди покрив, завършени в груб строеж. Административният орган приема, че изпълнените строително-монтажни работи представляват пристрояване и надстрояване на съществувала в имота сграда/ сутерен и един етаж/, в която на 19.11.2005 г. е възникнал пожар, вследствие на който са изгорели покривната конструкция и обзавеждане/според сл. бележка, издадена от ОДПБЗН-Видин. Правилно е счетено, че съществувалата в имота сграда е едноетажна, тъй като в скицата-извадка № 173/25.10.2007 г. от действащия ПУП етажността не е означена с число пред инициала -"2МЖ", както изисква чл. 72, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Прието е също, че части от съществуващата сграда са използвани при строителството на новия строеж, като за незаконни са счетени само пристроеното над 72 кв. м. застроена площ и надстроеното над първия етаж. Не е спорно, че последните са извършени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, което ги квалифицира като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Следва да се отбележи, че строителни книжа са необходими и за извършването на основен ремонт и реконструкция на опожарената сграда, които също представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ. Въпреки невъзможността за разграничаване на елементите на старата сграда, които са запазени при строителството на процесната сграда и въз основа на данните за съществуване на едноетажна сграда в имота, в режим на търпимост, административният орган приема в полза на касатора, че само части от строежа са незаконни-пристроеното и надстроено. Според приетото заключение на вещо лице извършените строителни дейности не могат да бъдат премахнати, тъй като това ще повлияе върху конструкцията и целостта на сградата. Обстоятелствата по изпълнението на заповедта обаче нямат значение за законосъобразността на обжалваната заповед. Изпълнението следва да се извърши въз основа на становище на инженер-конструктор по реда на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. С оглед периода на извършване на процесното строителство-най-рано след пожара от 19.11.2005 г., то не може да се определи като "търпимо" по смисъла на § 16 ДР на ЗУТ, както и липсва законова възможност на узаконяването му/предприетите действия за това са след срока по § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ/, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ, както правилно приемат административният орган и съдът. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон и е обосновано. Противно на твърдението на касатора, атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен за това от началника на ДНСК с приложената по делото заповед № РД-13-182/29.05.2007 г., което е допустимо по силата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Органите за национален строителен контрол, между които и РДНСК-Видин са специализирани за контрол по строителството и упражняват правомощията си служебно, а не след сезиране. Същите нямат законово задължение да се произнасят по сигнали на лица, а постановяват заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях, когато са налице основанията за това. В този смисъл издаването на процесната заповед по сигнал на несъществуващо лице не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не е допуснато нарушение на правото на защита на касатора, който е участвал в административното производство и е обжалвал заповедта пред съда. В съдебното производство не са оборени констатациите на актовете, съставени от длъжностните лица на РДНСК-Видин в кръга на правомощията им по чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 225, ал. 3 ЗУТ и те имат доказателствена сила относно вида и характера на извършеното строителство. Правилно първоинстанционният съд не е ценил представеното по делото удостоверение за търпимост на строежа. Същото не обвързва административния орган и съда . Установено е, че касае съществувалата в имота едноетажна сграда, преди пожара и не се отнася до строителството, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед. Правилни и съответни на материалния закон са и мотивите на съда относно характера и доказателствената сила на удостоверението. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,