Решение № 2880 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2013 г.

Решение № 2880 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена от гл. юрк. Щерева против решение № 5517/15.08.2013 г. по адм. д. № 10396/2012 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответниците "Алдес" ЕООД и "Булстрой 95" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Зидарова, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски по опис. Ответникът Димитър Зидаров, чрез адв. Бозуков излага становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност и обоснованост на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по опис. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение № 407/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет, по Протокол № 21/19.07.2012 г., с което на основание чл. 22, т. 4 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на м. "Люлин - 7 м. р.", кв. 9, в частта за УПИ ХIII - "за озеленяване с режим на Тго". За да постанови този правен резултат съдът е приел, след обсъждане заключението на приетата по делото СТЕ, че процесните имоти по ОУП попадат в устройствена зона "Жк", били са урегулирани с предвиден застроителен режим по действащия ПЗР от 2001 г. и не са спазени изискванията по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. Установено е и несъответствие с нормативите за озеленени площи по ал. 6, чл. 22 ЗУТ във връзка с Наредба № 7/2003 г. и ал. 7 на чл. 22 ЗУТ. Прието е и нарушение на изискването по чл. 104, ал. 1 ЗУТ и чл. 134, ал. 3 ЗУТ и съответните норми на ЗУЗСО. Установено е от фактическа страна и липса на реализирани мероприятия по озеленяване, както и непопадане на процесните имоти в междублокови пространства. Така постановеното решение е обосновано и не страда от пороци, съставляващи основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесният план е одобрен на основание чл. 22, ал. 4 - 7 ЗУТ, видно от мотивната му част, поради което за предвиждане на ново строителство в съществуващите жилищни комплекси, съгласно устройствените показатели за съответната устройствена зона, условията са регламентирани в ал. 5, 6 и 7, чл. 22 ЗУТ - плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. Нормата на ал. 6 не допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелените площи, определени в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 22, ал. 7, пр. 2 ЗУТ имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6 се урегулират като озеленени площи за обществено ползване, но това е относимо за имоти с непредвидено към този момент застрояване. От събраните доказателства е установено, че процесните имоти с нанесени в процесния план кад. № 627, 299 и 300 /с идентификатори 68134.4360.627., 68134.4360.299 и 68134.4360.300 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК/ са били урегулирани с действащия към момента ПУП, като първият /627/ - в самостоятелен УПИ, а останалите два /299 и 300/ - в общ УПИ с предвидено застрояване. Следователно не е била налице хипотезата по ал. 6, чл. 22 ЗУТ при отреждането им за "озеленяване с режим на Тго". Установено е по делото по безспорен начин, че и в трите имота не са реализирани "благоустройствени мероприятия" /подробно описание се съдържа в констативно-съобразителната част на СТЕ/, както и че те не попадат в междублокови пространства - имотите граничат пряко с улица, която е реализирана по предходния ПУР. С оглед на това и установения 40% праг на озеленяване от вещото лице /устно заключение в с. з./, решаващия правен извод на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на Столичен общински съвет е обоснован и законосъобразен. В допълнение на изложеното следва да се отбележи и несъответствието на графичната част към оспореното решение с мотивите, изложени към него. В мотивната част е изрично визирано, че "озеленените площи са предвидени в междублоковите пространства", за обслужване на реализираното жилищно строителство, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като и трите имота не съставляват "междублоково пространство" и имат пряк достъп до улица. Освен това, в мотивната част на оспореното решение е визирано "отчуждаване" на частни имоти, поради попадане в предимно междублокови пространства с "реализирани благоустройствени мероприятия", каквито безспорно е установено, че няма върху процесните имоти - последните са вписани само като "частично" попадащи в УПИ ХIII. Следователно е налице противоречие между мотивната част на оспореното решение и диспозитивната такава, визуализирана в графичната част, неразделна част от решението, т. е. налице е и самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, а именно: липса на мотиви в оспорената част на решение № 407/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет. Предвид изложеното, обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изрично и своевременно заявените претенции от ответниците за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция по представения опис от ответниците. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение