Решение № 13765 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2012 г.

Решение № 13765 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директора на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 2879/5.12.2011 г. по адм. д. № 2653/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 251100381/8.04.2011 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Бейсайд България" ООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 251100381 8.04.2011 г. на ТД на НАП - Варна, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 106 092,07 лв. за м. 12.2009 г. по опис на наличен актив към датата на регистрацията по ЗДДС - апартамент на пети и шести етаж в сграда в "Комплекс Йо" - Обзор и парко място. Съдът е признал право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в посочения размер за м. 12.2009 г. В мотивите си съдът е приел, че непризнатият данъчен кредит е по две фактури на "Бляк сий инвестмънт тръст" АД с предмет аванс за недвижим имот. Доставчикът е отразил едната фактура в дневника си за продажби като издадена на Виктор Смирнов, макар, че във фактурата като получател е посочено управляваното от него "Бейсад България" ООД. Фактурите са издадени по предварителен договор за покупко-продажба на апартамент и парко място. Едната фактура е с предмет аванс по договор, а другата е с предмет нотариална такса. В дневника за продажби на ревизираното лице е отразена една фактура от м. 10.2010 г. с предмет аванс по договор за краткосрочно отдаване под наем. Апартамента е предаден на купувача на 15.10.2010 г. Не са сключени договори с електроразпределително и водоснабдително дружество за доставка на ток и вода в апартамента. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на основание чл. 74, ал. 1 и 2, чл. 69, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като дружеството не е осъществявало икономическа дейност. В решението на ДОУИ - Варна е прието, че по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не са налице основания за признаване на данъчен кредит по фактурите, тъй като имотът не се използва за икономическа дейност на ревизираното лице. Съдът е приел, че представената фактура от м. 10.2010 г., договор за краткосрочно отдаване под наем на помещение от 1.10.2010 г., договор от м. 03.2010 г. за услуга с агент по продажби на недвижими имоти, по който е представена разпечатка от сайта на агента, установяваща, че имотът е обявен за продажба, отразяване на имота в сметка 203 - сгради, установяват, че имота ще бъде използван в икономическата дейност на дружеството. Според съда, липсата на регистрация на служители на наемателя е ирелевантна за спора, след като по договора за наем е извършено плащане. Въпреки оспорването на подписа на наемателя по договора за наем съдът е приел, че по него е осъществена реална доставка, доказваща използване на имота в икономическата дейност на дружеството. Според съда консумация на ток и вода в апартамента е установена. Изводът на съда, че е доказано осъществяването на услугата по договора от м. 10.2010 г. - краткосрочно отдаване под наем на апартамента е направен при непълно обсъждане на събраните доказателства. Видно от протокола за извършена насрещна проверка от 26.07.2010 г., съставен при първата ревизия и приобщен с протокол от 23.02.2011 г., водомерът в апартамента показва консумирана вода от 9 куб. м. Разходът е направен в периода от покупката на апартамента на 12.11.2009 г. с приложения нотариален акт до 26.07.2010 г., в който период дружеството не е развивало никаква дейност и доводът на органите по приходите, че е използван за нужди, различни от икономическата дейност на дружеството е доказан. Видно от договора за краткосрочно отдаване под наем, в него е уговорен срок 3 месеца и обща цена от 270 евро за цялата услуга с включен ДДС. По делото е представена фактура от 19.10.2010 г. за авансово плащане на 225 евро по договора и обяснения на управителя на ревизираното лице Смирнов, че друго плащане не е извършено. Фактът, че договореният наем не е платен изцяло потвърждава тезата на касатора, че изпълнение по договора за краткосрочно отдаване под наем не е доказано. Представените писма от Смирнов до директора на комплекса да бъде пусната вода, ток и парно - от 15.10.2010 г. и да бъде спряно подаването на вода и ток - от 15.01.2010 г. не са подкрепени с данни за получаването им от адресата, нито за изпълнение на направените искания. В комплекса не е регистрирано пребиваване на лица в апартамента по време на наемния договор. Плащането на аванс по договора не е достатъчно, за да се приеме, че договорът е изпълнен, както правилно са приели органите по приходите. При непълно обсъждане на доказателствата е направен изводът на съда, че обявяването на апартамента за продажба чрез агентска фирма представлява икономическа дейност на дружеството и установява, че имотът ще бъде използван за бъдеща икономическа дейност на ревизираното лице. В договора с агентската фирма не е посочена цена, на която да се извърши продажбата, нито ценови рамки за продажба. С договора изпълнителят се е задължил да уведомява клиента за постигната най-добра цена за обекта, за изпълнението на което задължение не са представени никакви доказателства, както и за заплащане на възнаграждение за извършвана работа от агента по договора, които факти водят до извод за липса на доставка и по този договор на ревизираното лице. Допуснатите процесуални нарушения на съда са съществени, тъй като са довели неправилни изводи по приложението на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че имотът ще бъде използван в бъдеща дейност на дружеството, а също, че е използван за икономическа дейност на дружеството чрез краткосрочно отдаване под наем. След като дружеството не е осъществявало икономическа дейност преди и след покупката на имота не са налице основанията по чл. 74, ал. 2, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС активите да се използват за извършване на икономическа дейност от дружеството и законосъобразно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за придобиване на имота. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 2571,84 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,