Решение № 12372 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6438/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. С. срещу Решение 687/28.05.2024 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело 1269/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Г. С. срещу Заповед Л-4222/06.10.2023 г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), в частта ѝ по т. 3, с която същият е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие и Г. С. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че не са били налице условията за отстраняването му от длъжност. Оспорва изводите на съда, че заповедта, в обжалваната част, е мотивирана. Сочи, че съдът не е отчел и обстоятелството, че в конкретния случай, той не би могъл с действията си да затрудни разследването, тъй като то било започнало няколко дни преди отстраняването от длъжност. Съдът не бил обсъдил коректно и по същество показанията на разпитания по делото свидетел. Счита, че в резултат на грешното прилагане от съда на правилата на формалната логика, с оглед логическото мислене и каузалните връзки в живота и практиката, същият е стигнал до неправилни правни изводи, поради което решението му е необосновано. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което оспорваната заповед да се отмени. Претендира разноски. Представя писмена защита и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Трайков. Ответникът по касация Директорът на Главна дирекция Изпълнение на наказанията оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. Николова и юрк. Даганова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Предмет на контрол за законосъобразност пред съда е била Заповед Л-4222/06.10.2023 г. на главния директор на ГДИН, в частта ѝ по т. 3. Със заповедта, в обжалваната ѝ част, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) временно е отстранен от длъжност младши инспектор Г. Г. С. надзирател І-ва степен в Затвора в гр. София І-ва категория за срок до два месеца и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта. В мотивите на акта е посочено, че служебното му положение може да затрудни разкриването на обективната истина, в случай, че се яви да изпълнява служебните си задължения и може да окаже въздействие върху лишени от свобода, станали свидетели на случая. Решаващият съд от фактическа страна е установил, че Г. Г. С. е заемал длъжността надзирател І-ва степен в Затвора в гр. София І-ва категория. Със Заповед Л-4222/06.10.2023 г. на главния директор на ГДИН, в частта ѝ по т. 1, е образувано дисциплинарно производство срещу Г. Г. С. за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание уволнение. Разпитан е свидетелят С. Д., за чийто показания съдът правилно е посочил, че не установяват относими към спора факти. Видно от показанията на свидетеля е, че той не е бил пряк очевидец при претърсването на помещение 11 на Девета група на 26.09.2023 г. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил коректно и по същество показанията на този свидетел. При така установените факти от правна страна решаващият съд правилно е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при наличието на двете кумулативно съединени предпоставки на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Правилно е приел, че в случая е безспорно наличието на първата предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР - спрямо служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, вр. чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Наличието на тази предпоставка не се оспорва от касатора. Касаторът оспорва наличието на втората предпоставка дали служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина и дали това обстоятелство е надлежно мотивирано от административния орган. Правилно решаващият съд е приел, че изложените от органа мотиви за временното отстраняване от длъжност на Г. С. покриват законовия минимум, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. Към мотивите на същия настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. За да е налице втората предпоставка следва обективно да съществува възможност служителят, с оглед на заеманото от него служебно положение да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. В случая е налице такава реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи на разкриването на обективната истина чрез възможността му да окаже въздействие върху лишени от свобода станали свидетели на случая, както е посочил и административният орган. Смисълът на временното отстраняване е да се предотврати възможността да бъде затруднено разкриването на обективната истина. Към момента на издаване на заповедта 06.10.2023 г., са били налични фактическите и правни основания за това. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди сума в размер на 100 лв. предвид правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение