Решение № 2865 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15609/2013 г.

Решение № 2865 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15609/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венелин Василев Миков от гр. Русе против решение № 25 от 10.10.2013 г., постановено по адм. дело № 314/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение ПОБГВ № 97/1.07.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения за липса на предпоставките по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Твърди, че съдът не е обсъдил релевантните за спора факти, свързани с изпълнение функциите като председател на кооперацията без да получава възнаграждение за това по силата на решение на общото събрание от 21.11.2001 г. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Русе не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - Русе е отхвърлена жалбата на Венелин Василев Миков против решение ПОБГВ № 97/1.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 171-00-1332-4/17.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С последното на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 171-00-1332-1/27.03.2012 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че влязлото в сила разпореждане № 171-00-1332-1/27.03.2012 г., с което на Миков е отпуснато обезщетение за безработица, може да бъде отменено по реда на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО само при наличие на нови документи или доказателства, които имат значение за определяне на правото, размера или периода на обезщетението. Приел е, че установеното от административния орган обстоятелство относно вписването на жалбоподателя в Търговския регистър като председател на кооперацията и впоследствие извършената проверка при осигурителя, за което е съставен констативен протокол, по своята същност представляват нови документи и доказателства, имащи значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, поради което е изпълнена хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО и са налице основания за отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетението за безработица. Приел е, че с това се възстановява висящността на производството пред административния орган по заявление с вх. № 171-00-1332/14.02.2012 г., с което Миков е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). Съдът е посочил, че с оглед правната същност на разпореждане № 171-00-1332-4/17.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, потвърдено с оспореното в първоинстанционното производство решение на директора на ТП на НОИ - Русе, съдебният контрол следва да се ограничи до преценката дали към момента на издаването му са били налице основанията по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО - нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение, а правният извод как същите се отразяват на това право и дали биха довели като последица до отказ или до изменение на вече отпуснатото ПОБ, е ирелевантно за настоящия правен спор. Обжалваното решение е неправилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 171-00-1332/14.02.2012 г. Венелин Миков е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че осигурителното му правоотношение с Консултантска кооперация (КК) "Комексим кредитконсулт" е прекратено от 1.02.2012 г. и не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. С разпореждане № 171-00-1332-1/27.03.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на жалбоподателя е отпуснато исканото парично обезщетение за безработица, считано от 15.02.2012 г. до 9.01.2013 г. На същата дата били издадени разпореждане № 171-00-1332-2 и разпореждане № 171-00-1332-3, с които изплащането на отпуснатото обезщетение било съответно спряно от 15.02.2012 г. и възобновено от 1.03.2012 г. поради наличие на период с обезщетение за оставане без работа. След направена справка в Търговския регистър е установено вписване на жалбоподателя като председател на КК "Комексин кредитконсулт" - Русе, след което е извършена проверка на осигурителя от контролен орган. Проверката приключила с констативен протокол № 181/15.04.2013 г., в който е посочено, че на общо събрание на кооператорите от 21.11.2001 г. е взето решение членовете на Управителния съвет, Контролния съвет и председателя на кооперацията да не получават възнаграждение за дейността си, както и да бъде разкрита длъжността "директор", на която жалбоподателят да бъде назначен по трудов договор с месечно възнаграждение от 550 лв. Сключен е трудов договор № 1/1.12.2001 г. между Миков и кооперацията за длъжността "директор" за пълно работно време, който е прекратен със заповед № 7 от 1.02.2012 г. До тази дата Миков е осигуряван по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. След това лицето е продължило да упражнява дейност като председател на кооперацията. Въз основа на събраните доказателства ръководителят на осигуряването за безработица е издал разпореждания № 171-00-1332-4 (потвърдено с оспореното в първоинстанцинното производство решение) и 171-00-1332-5 от 17.04.2013 г., с които съответно било отменено разпореждане № 171-00-1332-1/27.03.2012 г. за отпускане на ПОБ на Миков и му било отказано отпускане на обезщетение. Със следващо разпореждане № 171-00-1332-6/17.04.2013 г. ръководителят на осигуряването за безработица е разпоредил жалбоподателят да възстанови изплатените му суми за парично обезщетение за безработица в размер на 4 626,12 лв. - главница, за периода 1.03.2012 г. - 26.01.2013 г., ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Оспореното решение ПОБГВ № 97/1.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Русе е постановено в резултат на подадена от Миков срещу разпореждане № 171-00-1332-4/17.04.2013 г. жалба. Административният орган е посочил, че след извършена справка в търговския регистър и след допълнителна проверка при осигурителя КК "Комексим кредитконсулт" - Русе е установено, че лицето осъществява трудова дейност като председател на кооперацията, за която подлежи на осигуряване по чл. 4 от КСО и тази дейност не е прекратена към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ. Направените от първоинстанционния съд изводи са необосновани. Съгласно чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) влязлото в сила разпореждане по ал. 1 (за отпускане, изменение, отказ, спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване на ПОБ) може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. В случая неправилно съдът е ограничил съдебния контрол върху оспореното решение и потвърденото с него разпореждане единствено до преценката налице ли са нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Основният спорен по делото въпрос се състои именно в това по какъв начин приетите за установени от административния орган нови факти и обстоятелства се отразяват на правото за отпускане на паричното обезщетение за безработица и съставляват ли факти от значение за това право. Съдът не е изяснил въпроса и не е изложил съображения относно наличието или липсата на визираните в чл. 54а от КСО предпоставки за придобиване правото на парично обезщетение за безработица за жалбоподателя и по - конкретно изпълнено ли е изискването по т. 3 от същата разпоредба - лицето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Съдът не е отговорил на релевантния за спора въпрос подлежи ли председателят на кооперацията, каквото качество Миков притежава към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението за безработица и по време на получаване на определеното му с отмененото разпореждане обезщетение, на задължително осигуряване по специалния, предвиден в нормата на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО ред и изпълнени ли са в случая законовите предпоставки за това. Съдът необосновано е приел за безспорно по делото, че упражняването на трудова дейност въобще и в частност такава като председател на кооперация е обстоятелство, което има значение за определяне правото на парично обезщетение за безработица, без да изложи съображения по правилността на направените от административния орган изводи, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 54а, ал. 1 от КСО, тъй като осигуряването не е прекратено, както и по наведените от жалбоподателя доводи, че не е получавал възнаграждение за тази си дейност, поради което не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО. Съгласно последната разпоредба, на която се е позовал ответника в оспореното решение и е приел за относима спрямо Миков като председател и съответно чл. на кооперацията, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията. Нормата предвижда, че членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица. По делото няма спор, че в качеството си на надлежно вписан в търговския регистър председател на КК "Комексим кредитконсулт" - Русе, касационният жалбоподател е и чл. на кооперацията. Съгласно чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от Закона за кооперациите (ЗК) кооперацията е юридическо лице, което може да бъде учредено от най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира председател на кооперацията, управителен съвет и контролен съвет. Председателят се избира измежду членовете на кооперацията със срок от 4 години. Той е председател и на управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас (чл. 26, ал. 1 от ЗК). Не се спори, че като председател на кооперацията, след 1.02.2012 г. жалбоподателят осъществява правомощията си без да има сключен трудов договор. По реда, определен в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО се осигуряват членовете на кооперации, които работят без трудови правоотношения в кооперацията. Тази дейност е допустимо да се извършва по силата на граждански договор, договор за възлагане или въз основа на протоколи на общото събрание или други органи на кооперацията съобразно приетия устав. В случая първоинстанционният съд не е изследвал този въпрос и не е отговорил на въпроса изпълнени ли са кумулативно предвидените в чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО предпоставки, за да подлежи председателят на кооперацията на задължително осигуряване: упражняване на трудова дейност и получаване на възнаграждение в кооперацията, които следва да са налице и в случая, когато лицето работи без трудово правоотношение. По делото не е изяснен и същественият въпрос извършвано ли е осигуряване на Миков като председател на кооперацията след 1.02.2012 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение като директор и върху какъв доход, като съдът не е дал указания на ответника по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, че не сочи доказателства относно посочените обстоятелства, които са от значение за делото. Действително същите тези обстоятелства са от значение и за преценката относно законосъобразността на последващото разпореждане (същото не е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство), с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, но това не означава, че са ирелевантни за настоящия спор. Неизлагането на мотиви по спорния в случая въпрос не позволява на касационната инстанция за извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното решение. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е основателна, а обжалваното съдебно решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това следва да бъде отменено, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК следва да се върне на същия административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изложи мотиви по спорния въпрос налице ли е основанието по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетението за безработица и свързания с него спор относно наличието или липсата на предпоставките за отпускане на паричното обезщетение за безработица за Венелин Миков, както и да обсъди правилността на направените от административния орган изводи и възраженията на жалбоподателя. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото с оглед изхода му на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед изложеното Върховният административен съд, шесто отделение,