Решение № 7730 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2019 г.

Решение № 7730 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на А. Димитров с постоянен адрес в [населено място] против решение № 264 от 24.09.2019 г., постановено по адм. д. № 397/2019 г. по описа на Административен съд – Перник. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, респ. връщане на делото за разглеждането му от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – Директор на Териториално поделение на НОИ – Перник, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 264 от 24.09.2019 г., постановено по адм. д. № 397/2019 г., съставът на Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата А. Димитров от [населено място] против решение № 490124 **** от 21.05.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 2139-13-1#2 от 25.04.2019 г. срещу т. 6 от разпореждане № 490124 **** (протокол № 2139-13-1) от 25.03.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Перник. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Първоинстанционният съд е разяснил делото изцяло и е постановил решението въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, без да допусне твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалният представител на жалбоподателя е искал да бъде разпитана, в качеството й на свидетел, счетоводителката на "Карго Контрол Консълтинг" за установяване на обстоятелства дали Димитров е работил през процесния период, имал ли е трудов договор и внасяни ли са за него осигурителни вноски, за които факти нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС изрично предвиждат писмени доказателства, изключващи свидетелските показания. И пред настоящата касационна инстанция не се представят исканите от ТП на НОИ – Бургас писмени доказателства, които да установят нещо различно от съдържащите се по първоинстанционното дело. Предвид разпоредбите на чл. 413, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, предложение първо НПК, и на чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, не е било необходимо първоинстанционният съд да изисква и прилага към делото н. о. х. д. № 2172/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, VІ наказателен състав, чиято присъда е влязла в сила с решение № 6 от 4.02.2019 г. по в. н. о. х. д. № 310/2018 г. на Окръжен съд – Перник, Наказателна колегия, тъй като цитираните присъда и решение са представени в надлежно заверени преписи. Казаното се отнася и до аналогичното искане на касатора пред настоящата инстанция. При служебната преценката за съответствието на съдебния акт с нормите на Кодекса за социално осигуряване се съобразява, че въпросът за добросъвестността при получаване на осигурителни плащания е предмет на разпореждане по чл. 114, ал. 3 КСО, в което се определят и подлежащите на възстановяване суми. Последното не е сторено с разпореждане № 490124 **** (протокол № 2139-13-1) от 25.03.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Перник. Но в конкретния случай А. Димитров не е оспорил цитираното разпореждане, в частите му по т. 1 – т. 5, в едномесечния срок по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО, поради което разпореждане № 490124 **** (протокол № 2139-13-1) от 25.03.2019 г., в посочените му части, представлява влязъл в сила към 29.04.2019 г. административен акт. Следователно последното е станало преди издаването решение № 490124 **** от 21.05.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Перник. Това решение е предмет на съдебен контрол по силата на чл. 118, ал. 1 КСО и предвид изложеното, този административен акт не е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въпросът дали издадените актове на НОИ могат да породят правните последици на покана за доброволно изпълнение по чл. 114, ал. 3 КСО, не е предмет на настоящето дело. В контролно-отменителното административно производство пред Директора на Териториално поделение на НОИ – Перник е оспорена само т. 6 от цитираното разпореждане и пред Административен съд – Перник предметът на спора се е свеждал до това получавало ли е лицето отпуснатата му пенсия добросъвестно или недобросъвестно и следва ли да възстанови надвзетите суми при условията на чл. 114, ал. 1 КСО. На тези въпроси правилно първоинстанционния съд е отговорил, предвид данните по посочените по-горе наказателни дела. С присъда № 637 от 18.10.2018 г. по н. о. х. д. № 2172/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, VІ наказателен състав, подсъдимият А. Димитров е признат за виновен в това, че на 4.04.2016 г. в гр. Перник съзнателно се е ползвал (предоставил ги е пред Т. Борисова – специалист в РУСО – Перник) неистински официални документи за осигурителен доход, осигурителен стаж и трудова книжка (УП-2 с № У-05 от 30.12.1996 г. и удостоверение УП-30 с № У-04 от 30.12.1996 г. с посочен издател "Карго Контрол Консълтинг" – Бургас, както и трудова книжка № 10 от 1.09.1993 г., в която е отразен трудов стаж в "Карго Контрол Консълтинг" – Бургас, за да докаже, че притежава отразеният в документите трудов стаж. Съдът е приел, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, но също така, че и по отношение на него са налице предпоставките по чл. 78а НК. При така постановената присъда, която е потвърдена с решение № 6 от 4.02.2019 г. по н. о. х. д. № 310/2018 г. на Окръжен съд – Перник, Наказателна колегия, не може успешно да се поддържа тезата, че Димитров не е знаел, че е ползвал неистински официални документи. Съгласно чл. 413, ал. 1 НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Втората алинея на същия текст предвижда, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. Текстът на чл. 413, ал. 3 НПК изрично сочи, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глава двадесет и осма. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Цитираният текст на ГПК е приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. От данните по първоинстанционното дело безспорно се установява, че А. Димитров е получил недобросъвестно суми за осигурителни плащания, представляващи надвзета пенсия, поради което и на основание чл. 114, ал. 1 КСО, дължи възстановяването им, заедно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, съдът е постановил решението си при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. От това естество са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,