Решение № 8665 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15982/2011 г.

Решение № 8665 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15982/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Димчо Димитров Димов от гр. Варна против решение № 2155 от 3.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2799 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна. Релевира оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Не сочи конкретни касационни нарушения, но от изложеното в обстоятелствената част на жалбата е видно, че се поддържа нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ Ответникът по касационната жалба - Агенция за социално подпомагане не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Варна е било образувано по предявения от Димчо Димитров Димов от гр. Варна иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против Агенция за социално подпомагане - София за заплащане на обезщетение за причинени от незаконосъобразно действия и бездействие от страна на държавни служители на АСП. Претендира имуществени вреди в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва и разноски по делото. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил предявения от касатора иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен и недоказан. Приел е че не е доказана първата предпоставка за ангажиране на отговорността по този законов ред. В мотивите си съдът е приел, че касатора не е подавал молба за отпускане на помощи, вследствие на което няма постановен акт на директора на социалната служба който да е проверяван за законосъобразност. Издаването на такъв акт става по искане на заинтересования и затова съдът е счел че не е налице първата предпоставка - отменен незаконосъобразен административен акт. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразните актове, действия и бездействия, при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. В обстоятелствената част на исковата молба и в допълнението към нея се твърди, че вредите за ищеца произтичат от незаконосъобразното бездействие и действие на държавни служители като същите не са изпълнили задълженията си по Закона за семейни помощи за деца. В мотивите към решението си Административен съд - Варна е обсъждал възможностите и реда за получаване на такива помощи, но липсват мотиви относно иска с който е сезиран. В АПК няма разписани правила за исковото производство по чл. 203 - 207 АПК и съгласно чл. 144 АПК за неуредените в Дял Трети въпроси субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. След като за исковото производство по чл. 203 - 207 няма разпоредени правила в АПК съдът е следвало да постанови решението си само на основанията посочени в исковата молба и изброени по-горе, защото чл. 168 АПК в този случай е неприложим. Претенцията в исковата молба е за вреди от незаконосъобразни действия и бездействие от страна на длъжностни лица на ответника във връзка с претенцията му за отпускане на семейни помощи. Съдът противно на заявеното в исковата молба е приел, че липсва първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен по съответния ред административен акт - каквито твърдения не са поддържани. В конкретния случай производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК - обективно са съединени производството по иска за обезщетение и установяване на незаконосъобразните действия и бездействия за което съдът не е изложил никакви мотиви. За правилното решаване на спора е относимо и важно да се докаже по несъмнен начин, че от бездействието на длъжностни лица на ответника е настъпила вреда и тя е пряка и непосредствена последица от това бездействие или незаконосъобразно действие. Първоинстанционният съд извън наведените спорни факти е приел, че при липсата на отменен административен акт иска е недоказан. Съдът е длъжен да се произнесе по твърденията в исковата молба, по всички твърдяни основания, но въведени в съдебния процес при спазване на правилата на ГПК. Нарушено е диспозитивното начало на процеса, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и касационно основание по чл. 209, б. "в" от АПК. Освен това в конкретния случай за да е налице основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата трябва да са налице няколко кумулативно дадени условия: настъпване на вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Затова на първо място административният съд дължи отговор дали твърдените от ищеца бездействия и действия са незаконосъобразни и дали са при и по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се ангажира отговорността на ответника, но само за неизвършването на дължими по закон фактически административни задължения по прилагането на Закона за семейни помощи за деца. При липсата на каквито и да е мотиви по повод иска с който е сезиран настоящата инстанция не може да провери правилността на постановения съдебния акт. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,