Решение № 2560 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2013 г.

Решение № 2560 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Николай Радомиров Ламбаджиев, чрез служебен защитник адв. Е. Димитрова, против решение № 6/29.04.2013 г. по адм. д. № 60/2013 г. на Административен съд Русе, като неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Министерство на правосъдието на Република България, чрез процесуален представител Ю. Шемширов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, като взе пред вид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявения от Николай Радомиров Ламбаджиев иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерство на правосъдието, за присъждане на сума в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Сектор "Арести" - Русе, при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София. За да постанови този резултат съдът е приел, че така подаденият иск се явява неоснователен и недоказан по размер и по основание. Посочено е, че не е налице нито първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконно действие или бездействие на администрацията, която реално и не попада пряко в структурата на ответника, а е в структурата на ГД "ИН", нито следващите предпоставки - пряка и непосредствена вреда от такива действия / бездействия на администрацията към Следствения арест Русе и причинно-следствена връзка между действията / бездействията и настъпила вреда, поради което искът е отхвърлен. Така постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството прекратено. Възможностите на правните субекти за предявяване на искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица са уредени в глава единадесета на АПК. В нея са посочени основните правила за провеждане на производствата по обезвреда, с оглед особеностите им в рамките на административните правоотношения. По отношение на ответника по иска, чл. 205 от АПК изрично постановява, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. За разлика от правилата в гражданското съдопроизводство, то в административното, пасивната легитимация е въпрос, относим към допустимостта на предявения иск, а не към неговата основателност. Министерството на правосъдието не е пасивно легитимирано да отговаря по предявени срещу него искове за обезщетения за вреди. Видно от разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", макар и структура - второстепенен разпоредител на бюджетни средства към министъра на правосъдието, е самостоятелно юридическо лице, поради което тази главна дирекция, а не Министерство на правосъдието, е надлежният ответник по така предявения иск. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник. В исковото производство съдът не може служебно да конституира надлежния ответник, тъй като кръгът от страни в исковия процес се сочи само от ищеца. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Задълженията на съда да дава указания са само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, но разглеждането на иск срещу ненадлежна страна има за последица факта, че съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили. С оглед изхода на спора, основателно се явява заявеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Николай Радомиров Ламбаджиев да бъде осъден да заплати такова в размер на 150 лева в полза на Министерство на правосъдието. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,