Решение № 497 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2010 г.

Решение № 497 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба, подадена от Л. Д. К. за отмяна на влязлото в законна сила решение от 4.06.2010 г. на С. районен съд, ГК, 53 състав, постановено по гр. д. № 14543/2008 г. по описа на същия съд, с което е допусната делба на описания в решението недвижим имот, между Р. Л. Р. и Л. Д. К., при равни квоти, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителката твърди, че в цялото производството по делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила на призоваването й - член 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, е била лишена от възможността за участва в това съдебно производство, което е основание за отмяна на влязлото в законна сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Излагат се доводи, че не е спазен предвидения в горепосочените разпоредби процесуален ред за призоваване на страната на посочения в исковата молба адрес, а именно, когато призоваваното лице не може да бъде намерено на този адрес, връчителят залепва уведомление на вратата или пощенската кутия, чието съдържание е предвидено в ал. 2 на чл. 47 от ГПК и едва след изтичане на законоустановения срок по тази разпоредба, се пристъпва към установяване на постоянния и настоящ адрес на лицето и впоследствие към назначаване на особен представител, както е било сторено в случая. Ответникът по молбата Р. Л. Р., счита че молбата за отмяна е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по исковата молба с вх. № 14543/08 от 27.05.2008 г., ищецът Р. Л. Р. е предявил иск с правно основание чл. 34 от ЗС срещу Л. Д. К., с посочен адрес за призоваване: гр. София, община "Л.", кв. "В.", "ВЕЦС.", ул. "И. П." № 19, като е образувано гр. д. № 14543/2008 г. по описа на СРС, 53 състав. С разпореждане на съда от закрито съдебно заседание от 17.11.2008 г. /лист 20 от делото/ на съдията докладчик, е наредено изпращане на ответника - Л. К. на посочения в исковата молба адрес, на препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства за отговор, като изпратеното съобщение в изпълнение на това разпореждане е върнато в цялост от длъжностното лице - Т. Б. - призовкар, на 17.12.2008 г. в цялост с отбелязване и "молба за точен адрес, актуален номер на улицата, на № 19 живее самотен старец. Лицето живее някъде по улицата, но не е намерена информация точно на кой номер" /лист 22 от делото/, без да се уточнява откъде са тези данни. С молба от 9.02.2009 г. ищецът Р. Р. заявява, че по негови сведения ответницата Л. Д. Р. живее на посочения адрес - [улица] и е била призовавана на този адрес по бракоразводното дело, като уточнява, че в случай че няма поставен номер на къщата до нея има означен № 17 и точно срещу къщата има табела № 12-А. Видно от отразеното на изпратеното повторно съобщение от 11.02.2009 г., след уточнението на адреса на ответницата с горната молба на ищеца, същото е върнато в цялост на 23.03.2009 г., с отбелязване от длъжностното лице Т. Б. - призовкар, на три дати, на които е посетен адресът, като на последната е чула глас от двора, на мъж, който отказал да отвори и се скрил, за когото предполага, че може да е баща на ответницата и "важно - лицето не живее на сочения адрес, живее на [улица], а на № 19 живее самотен старец", без длъжностното лице да отбележи откъде и от кого има тези сведения. Междувременно с разпореждане на съда от 29.12.2008 г. на ищеца е указано в едномесечен срок да представи справка за постоянен и настоящ адрес, след което е издадено исканото съдебно удостоверение от ищеца и е представена адресна справка за ответницата с друг адрес. Молителката твърди, че имотът, предмет на делбата се намира на административния адрес, който е посочен от ищеца, с когото са бивши съпрузи, за призоваването й, и на който адрес живее с роденото от брака им дете Й. Р. Р. и прилага към молбата си копие от решение по гр. д. № 4693/2006 г. по описа на СРС, брачно отделение, 89 състав, какъвто препис от същото решение има приложен на лист 7 от делото, с който е прекратен брака, сключен между Р. Р. и Л. Р., като със същото е предоставено ползването на семейното жилище - СИО - двуетажна сграда, находяща се в [населено място], местност "В.-В. С.". Видно от тези данни по делото, не е била спазена процедурата по призоваване на ответницата, предвидена в чл. 47, ал. 1 от ГПК, предвиждаща, когато лицето не се намери на посочения адрес и връчителят не намери на кого да го връчи, да се залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия със съдържание на същото, съгласно предвиденото в чл. 47, ал. 2 от ГПК, което не е било изпълнено видно от отбелязванията на длъжностното лице, което предполага само, че ответницата не живее на този посочен адрес, както и предполага, пак без никакви други сведения, че на посочения адрес, живее друго лице. Вместо да укаже на длъжностното лице да осъществи процедурата по призоваването, предвидена в чл. 47, ал. 1 от ГПК и едва след осъществяването и след изтичането на двуседмичния срок от същата да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответницата, съдът направо е пристъпил към последното и е било издадено съдебно удостоверение на ищца за снабдяване с друго такова за справка от съответната служба за постоянен и настоящ адрес на ответницата. При това положение, след като при призоваването на ответницата във връзка с връчването на исковата молба и писмените доказателства, приложени със същата, са били нарушени изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до нарушаване правото на защита на ответницата-настоящ молител. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено влязлото в законна сила решение и делото се върне за ново разглеждане от С. районен съд от момента на връчване на препис от исковата молба с доказателствата към нея за отговор по същата. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд