Решение № 5843 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2015 г.

Решение № 5843 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Борисов Ангелов против решение № 256/07.05.2015 г., постановено от Пазарджишкия административен съд по адм. д. № 9/2015 г. Освен тази касационна жалба, подадена лично е подадена касационна жалба и от пълномощника на Димитър Ангелов, която жалба е с вх. № 2055/8.05.2015 г. в Пазарджишкия административен съд. И двете жалби (лично подадената и подадената от пълномощник) са в срок. Наведените касационни основания в тях са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените плавила, които са съществени и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи иска. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за оставянето й без уважение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба ( и двете подадени от името на едно и също лице) като допустима, но неоснователна. Административният съд е разгледал иск, предявен от Димитър Ангелов за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 04.11.2013 г. - 04.01.2015 г. в размер на 16 800 лева. Твърденията са били, че вредите са причинени от лошите битови условия в килията в затвора в гр. Пазарджик по време на изтърпяване на наказанието "доживотен затвор". Конкретните оплаквания на ищеца са били, че в помещението не е подсигурена течаща вода и санитарен възел, като последните се ползвали по определен график, сутрин, обед и вечер по 10 минути, а през останалото време е ползвал 10 литрова кофа. Съдът е отхвърлил иска, преценявайки го като недоказан. За да постанови обжалвания резултат съдът е възприел следната фактическа обстановка: ищецът е осъден на "доживотен затвор" и е постъпил в затвора в гр. Пазарджик на 04.11.2013 г., където е настанен в килия № 122, в зона с повишена сигурност. Съдът е приел за установено, че в помещението, в което е настанен ищецът, не е имало санитарен възел за периода на исковата претенция. Въз основа на свидетелски показания и на справка от началника на затвора, съдът е приел, че в зоната за повишена сигурност не е имало нарочен график за ползване на тоалетна и течаща вода, а достъпът до тях на настанените в тази зона се е осигурявал при необходимост и изявено желание в 24 часа от денонощието. Сигнализирането ставало със сигнален бутон, инсталиран в спалното помещение. Съдът е формира извод, че ищецът през процесния период не е бил лишен от постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който да накърнява неговото човешко достойноство, поради което не е налице твърдяното бездействие от страна на администрацията на затвора. Решението е правилно. Съдът подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Свидетелските показания на св. Велкушанов съвпадат с данните от справката, дадена от началника (подписана за началник) на затвора в гр. Пазарджик, поради което обоснован е изводът на съда, че на лицата, настанени в зоната за повишена сигурност се осигурява винаги при поискване достъп до санитарен възел и течаща вода. От свидетелските показания на св. Велкушанов се установява също така, че голяма част от лишените от свобода, вкл. и от доживотно осъдените имат кофи ( тъй като те са разрешени вещи), като те са използвани по различен начин ( за пране, къпане, изстудяване на безалкохолни напитки), като свидетелят допуска възможността за наличието на случаи на използване на кофите за облекчаване на естествените нужди. При тези данни, следва, че използването на кофа от ищеца за облекчаване на естествените му нужди, не е в резултат на бездействие на администрацията на затвора в гр. Пазарджик. При тези данни по делото, административният съд обосновано и правилно е преценил исковата претенция като недоказана. Другият разпитан по делото свидетел, св. Колев, който също изтърпява наказанието си в затвора в гр. Пазарджик е заявил пред съда, че при повикване им се карат и викат. От показанията му обаче, не може да се формира категоричен извод, че при сигнализиране от страна на лишените от свобода за нужда от тоалетна или от течаща вода, постовите полицаи обичайно не са се отзовавали. По делото не са ангажирани доказателства, които да съвпадат с показанията на този свидетел, че след вечерната проверка в осем и половина, постовите полицаи нямат право да отварят килиите. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд е направил обективна и цялостна проверка на събраните по делото доказателства в резултат на което е формирал обосновани и правилни изводи, и е приложил правилно материалния закон. Не са налице сочените касационни основания от касатора, поради което решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд