Решение № 7735 от 21.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2024 г.

ВАССедмо отделение21.06.2024 г.докладчик Николай Ангелов

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 5329/09.08.2023 г., постановено по адм. дело 11764/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ ЮЛИЯ РАЕВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от O. U.,ЕИК:6470013812 с представляващ E. S., седалище в Истанбул,Турция, чрез адв. Й. Лалова срещу решение 5329/09.08.2023 г., постановено по адм. дело 11764/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД-14-5136/23.11.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация . Със заповедта е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - спиране от движение на влекач Renault с peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирнас с [рег. номер] - до заплащане на наложената с наказателното постановление (НП) на водача на ППС глоба за извършеното нарушение и след осигуряване на водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС или отговаря на изискванията на чл.7, ал.4 от ЗАвтП (Закон за автомобилните превози). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се решаващия извод на първостепенния съд за наличие на хипотезата, предвидена в чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в от Закон за автомобилните превози. В същата насока се релевират оплаквания и доводи, свързани с допуснати в административното производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които не били установени и съответно приети за такива от първата съдебна инстанция, което опорочава акта и го прави незаконосъобразен на това основание. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Прави се искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът Областен отдел Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Депозирана е и частна касационна жалба от S. G.,роден на [дата]с адрес гр.Турция чрез адв. Й.Лалова против решение 5329/09.08.2023 г., постановено по адм. дело 11764/2022 г. по описа на Административен съд София-град,в частта с която жалбата му против Заповед РД-14-5136/23.11.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено. Ответникът Областен отдел Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация не ангажира становище по частната касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирани страни, участници в проведеното първоинстанционното съдебно производство. Разгледана по същество на посочените основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна по съображения различни от изложените в нея. Предмет на контрол пред административния съд е Заповед РД-14-5136/23.11.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация . За да отхвърли жалбата на търговското дружество-касатор, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила, и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби.Доколкото преценката за допустимост на жалбата на турския гражданин S. G.,роден на [дата]с адрес гр.Турция чрез адв. Й.Лалова е извършена в края на производството по делото и с участието като ответник на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация ,то е налице идентичност на правното състояние на двамата касатори,което налага еднакъв подход при разглеждането на случая. Първоинстанционното решение е недопустимо. В хода на съдебното производство съдът с разпореждане от 19.04.2023г законосъобразно е конституирал като ответник по жалбата Началник на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация . За единственото проведено съдебно заседание обаче поради деловоден пропуск като ответник е призован Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация . С протоколно определение от 15.06.2023 г. по делото, първостепенният съд приема ,че ответник по жалбата на дружеството касатор и на физическото лице- турски гражданин е Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и извършва процесуални действия с тази страна в процеса.В съдебното решение,предмет на касационен контрол понастоящем обаче като страна ответник е вписан Началника на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация ,който административен орган не е участвал и не е бил призоваван за съдебното производство. По смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Като надлежен ответник по делото е следвало да бъде конституиран Началника на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация ,издател на оспорения административен акт. По силата на чл. 154, ал. 1 от АПК съдът служебно конституира страните по делото. Приемайки като ответник в първото съдебно заседание Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежна по предмета на спора страна. Провеждането на първоинстанционното съдебно производство и постановяването на съдебно решение без участието на надлежните страни по спорното правоотношение е довело до недопустимост на съдебното решение, което представлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК. Постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. След връщане на делото административният съд следва да предприеме необходимите действия по конституирането на надлежния ответник и при съобразено със закона процесуално представителство да разгледа оспорването и съобрази представените пред касационната инстанция писмени доказателства, като включително се произнесе и досежно правния интерес на частния касатор да оспорва посочения по горе административен акт. Отчитайки разпоредбата на чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,