Решение № 14599 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2013 г.

Решение № 14599 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "Енерго-Про Мрежи" АД - гр. Варна, и двете срещу решение № 5378 от 17.04.2013 г., постановено по адм. дело № 13184 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. С обжалваното решение по жалбата на "УП България 3" ЕООД - гр. София, съдът е отменил решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел VII, т. 1 и 2. Със същото решение ДКЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски от 2288,62 лева. В касационната жалба на ДКЕВР се съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли решението на тричленния състав да се отмени. Процесуалният представител на ДКЕВР прави възражение за прекомерност относно поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение на ответната страна по касация. В касационна жалба на "Енерго-Про Мрежи" АД също се твърди неправилност на решението, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения се моли то да се отмени. Ответната страна по касационните жалби - "УП България 3" ЕООД, чрез процесуалния си представител - адв. Минев, моли да се оставят без уважение касационните жалби по съображенията, които са изложени в отговорите към тях. Моли за разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обезсилване на решението и прекратяване на производство по реда на чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 221, ал. 3, чл. 209, т. 2 от АПК във връзка с чл. 159, т. 6 от АПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира, че и двете касационни жалби са процесуално недопустими поради влязло в законна сила съдебно решение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел VII, т. 1 и 2. След извършена служебна проверка в срока за произнасяне се установи, че по оспорването на раздел VII, т. 1 и 2 на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влезли в сила съдебни решения. С решение № 9484 от 25.06.2013 г. по адм. дело № 6473 от 2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 4025 от 21.03.2013 г. по адм. дело № 12423 от 2012 г. на тричленен състав на IV отделение. С решение № 10535 от 11.07.2013 г. по адм. дело № 6074 от 2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4621 от 2013 г. по адм. дело № 13121 от 2012 г. на тричленен състав, с което е отменено решение № Ц-33 от 2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел VII, т. 1 и 2. При тези данни е безспорно, че спорът за законосъобразността на раздел VII, т. 1 и 2 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е решен с влязлото в сила и цитираните по-горе съдебни решения, с които оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал по делото, като това има предвид разпоредбата на ал. 1, изр. 2 на чл. 177, ал. 1 от АПК - действие на отменителното решение по отношение на всички. От друга страна, по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо да бъде обезсилено и производството прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защитата. Безспорно правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото, така и до края на съдебния процес. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретният случай. Конституционният съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт, е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи, по силата на закона задължение на съда е да следи наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, като в случая това е станало в касационното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. И тъй като междувременно спорът за законосъобразност на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения по цитираните дела и административния акт, по силата на който са били застрашени права и законни интереси на дружеството - първоначален жалбоподател, е отменен, то по-нататъшното развитие на процеса е безпредметно, т. е. отпаднал е правният интерес от търсената защита. С оглед изхода на спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника по касационните жалби направените от него разноски. Претендираното от "УП България 3" ЕООД адвокатско възнаграждение с приложен списък и доказателства за заплащането му възлиза на 3870,70 лева. Процесуалният представител на ДКЕВР своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Петчленният съдебен състав намира възражението за основателно и счита, че на ответника по касационните жалби следва да се присъдят разноски в общ размер 1000 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и следва да се заплати поравно от всеки един от касаторите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,