Решение № 2424 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13739/2017 г.

Решение № 2424 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13739/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Милков от [населено място], област [област], подадена чрез упълномощен адв. Станкулова, против решение № 87 от 20.10.2017 г., постановено от Административен съд – Видин, четвърти състав, по адм. д. № 107/2017 г. С касационната жалба и с писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК - неправилно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда и счита, че неправилно са преценени свидетелските показания на двамата ветеринарни лекари, от които било видно, че става въпрос за техническа грешка, изразяваща се в записване на грешен брой животни. Според касатора неправилната преценка на доказателствата е довела до нарушение на материалния закон, като чл. 21 от Наредба № 7/24.02.2015 г. е неприложим към конкретния спор. В съдебно заседание касаторът представя справка за наличните животни към 29.01.2019 г. на БАБХ и твърди, че неправилно се тълкуват показанията на двамата ветеринарни доктори, явили се като свидетели, тъй като е допусната техническа грешка от тях през м. януари 2016 г. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата срещу процесното уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен Фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Йорданова, която с писмен отговор пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и правилно постановено. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата и е направил законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Според участващия по делото прокурор доводът на касационния жалбоподател, че се касае за грешка в броя на животните, допусната в заявлението, е неоснователен, тъй като заявителят е имал възможността да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, но не е сторил това. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Н. Милков за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 87 от 20.10.2017 г. е отхвърлена жалбата на Н. Милков от [населено място] против уведомително писмо изх. № 01-6500/2216/07.04.2017 г. за неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и Н. Милков от [населено място] е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция- гр. София, разноски за производството в размер на 100/сто/лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по делото. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Видин се е позовал на нормата на чл. 172, ал. 2 АПК и е приел, че атакуваният административен акт е постановен от компетентен орган- изпълнителният директор на ДФЗ, съобразно правомощията му в съответствие с чл. 20 а ЗПЗП, съгласно който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. Съгласно чл. 11 а ЗПЗП издателят на акта е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС, като съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Първоинстанционният съд е счел, че при издаване на процесното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и то е в съответствие с материалния закон и с изискването за форма на административния акт. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че жалбоподателят е декларирал за плащане по направление АК13 в подаденото от него заявление 13 бр. животни, при одобрени за участие по направлението 16 бр., като е установено, че заявените животни в същите не се съдържат изобщо биволи с номер BG 30749736, BG 31024141, BG 31345341, BG 31384013, с които оспорващият е одобрен за участие в мярката. Освен това е констатирано, че земеделският производител е заявил и един бр. бивол, който е различен от одобрените, но е следвало да заяви за участие още три броя. Първостепенният съд е преценил, че жалбоподателят е следвало да удостовери причината за липсата на подпомаганите по направлението животни, което не е направено в хода на първоинстанционното производство. Съобразено е обстоятелството, че при извършените административни проверки административният орган е установил горните обстоятелства, от което е изведено заключение, че при правилно приложение на разпоредбите на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., е отказано претендираното финансово подпомагане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" от мярка 10 "Агроекология и климат" по подаденото заявление за плащане за 2016 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото твърденията на земеделският производител в първоинстанционното производство са били, че през м. 02.2016 г. е бил на болнично лечение, поради което не могъл лично да декларира биволите си в БАБХ, а това е направил баща му без да обърне внимание, че ветеринарният лекар поради техническа грешка е записал в справката 22 бр. биволи вместо 25 бр. и след като е установил грешката веднага ветеринарният лекар е издал вярна справка, предоставена на ОбС "Земеделие"- Димово, която е предоставила нова справка на ДФ "Земеделие" и МЗХ. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, защото по делото няма писмени доказателства, които да я подкрепят - не е представена кореспонденция между ветеринарен лекар и ОбС "Земеделие"- Димово, както и липсва твърдяната нова справка, която да е изпратена допълнително от ОбСЗ - Димово до ДФЗ. От свидетелските показания на двамата ветеринарни лекари, които са разпитани пред Административен съд - Видин също не може да се извлече горепосоченото заключение, защото нито един от тях не е потвърдил, че е допуснал техническа грешка, която да е отстранил по- късно и да е изпращал нова вярна справка до ОбС"Земеделие"- Димово, която да е изпратена впоследствие до ДФ"Земеделие". С оглед на това касационният съдебен състав намира, че в мотивите на обжалваното решение правилно са интерпретирани свидетелските показания и е неоснователно твърдението в касационната жалба, че съдът не бил преценил вярно казаното от разпитаните по делото свидетели. Без правно основание е и възражението на касационния жалбоподател за допуснато противоречие с приложимите материалноправни норми на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В случая първостепенният съд точно е констатирал, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане през 2015 г. с УИН 0526051500405 от 15.06.2015 г. за участие в схеми и мерки за подпомагане, като е заявил подпомагане по посочените в заявлението схеми и мерки, в това число и по Мярка 10 "Агроекология и климат", като заявеното участие е с код АК 13 - по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство". От съдържанието на таблицата към горепосоченото заявление е безспорно установено, че земеделският производител е кандидатствал по визираното направление от мярката с 16 бр. животни, всяко от които е идентифицирано в табличния вид за участие в мярката и видно от уведомително писмо изх. № 02-050-6500/29 от 14.01.2016 г. същият е одобрен за участие в мярката по заявеното направление с всички заявени за направлението животни – 16 бр. биволи, като са индивидуализирани всяко едно от животните, одобрени за участие в заявеното направление по мярка 10 с код АК 13. Относно кампания 2016 г. жалбоподателят е подал общо заявление за подпомагане с УИН 0505071604790 и е заявил 25 бр. животни- биволи, за които кандидатства през текущата година, от които по процесното направление АК 13 е заявил за подпомагане само 13 бр. биволи, които са индивидуализирани за кандидатстване по направлението в таблицата към заявлението от 27.06.2016 г. От приложената по делото преписка е видно, че за кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" 2016 г. от страна на жалбоподателя е подадено заявление за плащане, по което при извършената автоматичната проверка на въведените данни в заявлението е индицирано наличие на грешка при подаване на заявлението, изразяваща се в заявени по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой за участие в мярката, за което заявителят е уведомен. В конкретната хипотеза оспорващият е бил уведомен, че му се отказва финансово подпомагане за кампания 2016 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", тъй като е декларирал по-малък брой животни за вид "бивол" от одобрените и не е представил в ДФ "Земеделие" документи по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., които да удостоверят причината за загубата на липсващите животни. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ЗПЗП, който е регистриран в Системата за идентификация и регистрация на животните към БАБХ от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и същият е одобрен за участие в заявеното от него направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" с 16 бр. биволи, които са надлежно индивидуализирани с ушните си марки. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неприложимост на нормата чл. 21 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., /в редакцията й към момента на подаване на процесното заявление, обн. в ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г. /, според която земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл. 3, т. 6 - опазване на застрашени от изчезване местни породи, не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл. 43, ал. 1 от Наредбата. Касационният жалбоподател излага становище, че в случая не е налице намаляване броя на животните и загуба на заявени животни, а напротив - увеличен брой, като се позовава на справка за 2019 г. Съдът намира за неоснователно това възражение, защото представената справка в касационното съдебно заседание не е относима към процесната кампания 2016 г. и от приетите по делото доказателства, които не са опровергани от жалбоподателя е установено по безспорен начин, че Н. Милков е декларирал по направление АК13 в подаденото от него заявление за плащане през 2016 г. 13 бр. животни, при одобрени за участие по направлението 16 бр. и между заявените животни не са посочени биволи с номера BG 30749736, BG 31024141, BG 31345341, BG 31384013, с които жалбоподателят е одобрен за участие в процесната мярка. Установено е, че е заявен един бр. бивол, който е различен от одобрените, но е следвало да заяви за участие още три, като задължително е трябвало да удостовери причината за липсата на подпомаганите по направлението животни, което обаче не е направил. Не може да се сподели тезата, че няма загуба на животни, а техническа грешка, защото както бе отразено по- горе, наличието на твърдяната грешка не се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства. Самият жалбоподател е представил по делото Удостоверение изх. № 14/2017 г., издадено на 22.05.2017 г. от председателя на Асоциация на българските биволовъди, от което е видно, че два от заявените биволи с номера BG 30749736 и BG 31024141 са бракувани поради смърт, настъпила вследствие на отравяне, което обстоятелство е удостоверено едва след издаване на обжалваното уведомително писмо, а е следвало в указания срок да се представи изискуемия документ по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. От съществено значение е правнорелевантният факт, че в изготвената от заявителя таблица за отглежданите животни за 2016 г. и в справката от Интегрираната информационна система на БАБХ за наличните животни, на която се позовава жалбоподателят, за 2016 г. сред наличните 25 бр. биволи не фигурират биволи с ушни марки BG 30749736, BG 31024141, BG 31345341, с които той е одобрен за участие в мярката и относно причините за загубата им не са представени доказателства пред ДФ "Земеделие". При това положение първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за съответствие на оспореното уведомително писмо с нормата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., която е тълкувана и приложена законосъобразно и въз основа на тази разпоредба ответникът е отказал отпускане на финансова помощ по подаденото заявление за плащане 2016 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева, който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,