Решение № 3273 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2020 г.

Решение № 3273 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" ("ОДОП") Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 122/31.07.2020 г. по адм дело № 213/2020 г. по описа на Административен съд - Шумен, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, с която на К. Д., регистрирана като ЕТ "К. – К. Д. – Шумен", с [ЕИК], са определени задължения за внасяне в общ размер на 8669, 47 лева, от които ДДС в общ размер на 7666, 19 лева и лихви за забава в общ размер на 1003, 28 лева, както следва:

• за данъчни периоди от м. 04.2018 г. до м. 10.2018 г. (включително), ДДС в общ размер на 5389, 21 лева и лихви за забава в общ размер на 790, 60 лева;

• за данъчен период м. 11. 2018 г. – ДДС за сумата над 44, 71 лева до 658, 12 лева и лихва за сумата над 5, 01 лева до 73, 68 лева;

• за данъчни периоди от м. 01.2019 г. до м. 02.2019 г. (включително) ДДС в общ размер на 1317, 49 лева и лихви за забава в общ размер на 119, 78 лева;

• за данъчен период м. 04.2019 г. – ДДС в размер на 346, 08 лева и лихва за забава в размер на 24, 23 лева.

В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел за законосъобразен използвания подход от вещото лице във вариант Б от експертизата. Моли да се отмени решението в обжалваната част и в частта на разноските. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 1527 лв. общо за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ "К. – К. Д. – Шумен", чрез процесуалния представител адв. Е., оспорва основателността на касационната жалба в представен писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за първа и за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Със своето решение АС – Шумен е отменил Ревизионен акт № Р-03002719004606-091-001/21.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 59/1.04.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на К. Д., регистрирана като ЕТ "К. – К. Д. – Шумен"", с [ЕИК], са определени задължения за внасяне в общ размер на 8669, 47 лева, от които ДДС в общ размер на 7666, 19 лева и лихви за забава в общ размер на 1003, 28 лева, както следва:

• за данъчни периоди от м. 04.2018 г. до м. 10.2018 г. (включително), ДДС в общ размер на 5389, 21 лева и лихви за забава в общ размер на 790, 60 лева;

• за данъчен период м. 11. 2018 г. – ДДС за сумата над 44, 71 лева до 658, 12 лева и лихва за сумата над 5, 01 лева до 73, 68 лева;

• за данъчни периоди от м. 01.2019 г. до м. 02.2019 г. (включително) ДДС в общ размер на 1317, 49 лева и лихви за забава в общ размер на 119, 78 лева;

• за данъчен период м. 04.2019 г. – ДДС в размер на 346, 08 лева и лихва за забава в размер на 24, 23 лева.

Съдът е отхвърлил в останалата й част жалбата на ЕТ "К. – К. Д. – Шумен"" срещу РА.

Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ, е влязла в сила като необжалвана и не е предмет на настоящото касационно производство.

Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма, при липса на допуснато нарушение на административно производствените правила при извършване на ревизията.

АС е отделил спорното от безспорното, като е установил, че спорът между страните по делото е правен и касае начина на определяне на облагаемия оборот на търговеца след като е установено наличие на основание за задължителна регистрация по ЗДДС.

За да отмени РА в съответните части, административният съд е стигнал до извод, че ревизиращият екип е определил незаконосъобразно облагаемият оборот за 12-месечните периоди на ЕТ като сума от общия месечен оборот от двата търговски обекта, без редукция с размера на данъка в периодите, в които са били налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС, и с РА е начислен ДДС за извършените от търговеца облагаеми доставки.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил и е обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Преценени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, сред които и заключението по съдебно-счетоводна експертиза, обуславят направените от съда изводи.

С разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е установена необорима презумпция за данъка като част от уговорената цена, когато при договарянето на доставката не е посочено, че той се дължи отделно. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъкът не се включва в данъчната основа, а облагаемият оборот в хипотезата на чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е сумата на извършените от лицето облагаеми доставки, включително тези с нулева ставка.

При изследване на дванадесетмесечния оборот за данъчен период 1.04.2017 г. до 31.03.2018 г., установеният облагаем оборот от вещото лице за този период е в размер на 48253, 36 лева, като при изчисляването му за данъчните периоди след 28.04.2017 г. е съобразено цитираното правило на чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, приемайки, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки. Обосновано съдът е приел, че неправилно органът по приходите е установил задължение за ДДС за целия ревизиран период, поради липса на облагаем оборот равен или по-голям от 50000 лева към определени дати, когато е и отпаднало основанието за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Начинът на пресмятане на облагаемият оборот на ЕТ е описан подробно в първоинстанционното решение и не следва да бъде преповтарян.

Правилно съдът е установил, че ЕТ "К. – К. Д. – Шумен"" дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки в периодите от 29.04.2017 г. до 31.03.2018 г.; от 29.11.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 1.03.2019 г. до 31.03.2019 г.

Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение в съответните части, като правилно постановено следва да се остави в сила.

Разноски: С оглед резултатът по делото и във връзка със своевременно направеното искане за присъждане на разноски, в полза на ЕТ "К. – К. Д. – Шумен"", следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер 300 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение