Решение № 3605 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2025 г.
ВАСВторо отделение07.04.2025 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 11891/14.11.2024 г. по адм. дело 2116/2023 г. на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА община Бяла да заплати на адвокат Т. И. Иванова, член на Адвокатска колегия Варна, адрес на кантората гр. Варна, [улица], сумата в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бяла, чрез неговия пълномощник, срещу решение 11891/14.11.2024 г. по адм. дело 2116/2023 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на сторените пред първата инстанция разноски. Ответниците З. И. С. и С. К. С. чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационното производство. Ответната страна Л. Д. Г. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение съобразно наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от З. И. С. и С. К. С. срещу заповед РД0700-615/21.08.2023 г. на кмета на община Бяла, с която на основание чл. 196, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен констативен протокол от 21.08.2023 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед РД0700-271/04.05.2023 г. на кмета на община Бяла за обследване на състоянието на строеж: второстепенна постройка на един етаж , разположена в имот с идентификатор 07598.304.322 по КККР на гр. Бяла, и на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ им е наредено да премахнат описания строеж в тридесетдневен срок, поради обстоятелството, че същият се явява неподходящ по местонахождение и разположение. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед е издадена от компетентен орган кмета на община Бяла и в предписаната от закона писмена форма. В административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Заповедта и съставеният констативен протокол не съдържат графична част, от която да стане ясно местонахождението и размерите на нареденото за премахване, доколкото и се установяват противоречия между описаното от длъжностните лица и от вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Според експерта представената от органа комбинирана скица на действащия регулационен план и кадастралната карта на гр. Бяла не отговаря на действащите такива, в които не фигурира процесния строеж. Конкретното разположение на обекта и неговите точни размери се установяват едва в съдебното производство, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Производството е протекло в нарушение на нормата на чл. 26 АПК, тъй като жалбоподателките не са уведомени за образуваното административно производство. Същите в нарушение на чл. 196, ал. 2 ЗУТ не са изслушани в протеклата процедура и не им е връчван протокола от проверката, по който начин са лишени от възможността да защитят правата си. Заповед е издадената и в противоречие с приложимия материален закон. Анализ на нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ сочи, че визираните от разпоредбата заповеди се издават в защита на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, поради което неподходящо местоположение само по себе си не е достатъчно основание да обоснове най-строгата мярка на премахване на строежа, при липса на застрашени обществени интереси. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че от длъжностните лица е установено изпълнението на сграда, представляваща второстепенна постройка на един етаж от стоманобетонна конструкция върху ивични основи, носещи ограждащи стени от бетонови блокчета и покривна конструкция от едноскатен бетонен покрив, с размери 5,00 м на 7,50 м, височина 2,00 м, състояща се от едно помещение и разположена на уличната регулация. Заключението на вещото лице потвърждава констатацията за разположението на постройката на улична регулация и вида на използваните за изграждането й строителни материали, но я описва като такава с начупена форма с дължина откъм улична регулация на север от 7,15 м и от 5,55 м на западната страна на обекта от улична регулация до сграда с идентификатор 07598.304.322.1, и състояща се от две помещения склад и баня. По отношение конструкцията, етажността и височината, според експерта същите отговарят на описанието в констативния протокол. Неправилно решаващата инстанция приема, че в оспорения административен акт предметът на премахване не е достатъчно индивидуализиран. Действително, извършването на преценката за законосъобразността на заповедта по чл. 195, ал. 5 ЗУТ изисква яснота на параметрите и разположението на установеното строителство, особено в хипотезата за премахването му като неподходящо по местонахождение и разположение. Фактическите констатации, направени от административния орган в заповедта, са достатъчни за точното индивидуализиране и за разграничаване на постройката от останалите строежи в имота, а разминаванията в измерванията са несъществени в това отношение. Основните различия между параметрите на описаното от длъжностните лица спрямо установеното при проверката на вещото лице са относно южната и източната страна на обекта, където в констативния протокол сградата е описана само като обект с дължина и ширина 5,00 м на 7,50 м, т.е. очертаващо представа за правоъгълен обект, докато формата му в изготвената скица по приложението към съдебно-техническата експертиза от североизток до югозапад е стъпаловидна. Независимо от това, предвид безспорно установеното разположение на северната страна на сградата по уличната регулация, което обстоятелство обосновава и извода на органа за неподходящ като местонахождение строеж, конкретната геометрична форма на останалите му стени не представлява съществено обстоятелство за определяне на местонахождението на обекта или за разграничаването му от останалите строежи в имота. Липсата на конкретизация на точната улица ([улица]), до която е разположен обектът, предвид липсата на възможност от объркването му с друг строеж на допълващо застрояване до улична регулация в същия имот, също не води до липса на индивидуализация на нареденото за премахване. Настоящият състав споделя част от изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. Установяване състоянието на строежите по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, се извършва по процедура, подробно регламентирана в чл. 196 АПК. Съгласно ал. 2 във връзка с ал. 1 от цитираната норма констативният протокол за вида и състоянието на строежа се съставя след изслушване на заинтересованите лица. В случая, такова изслушване не се е състояло, което обстоятелство не се оспорва от касационния жалбоподател. Съобщението с изх. РД9400-1334-
от 15.08.2023 г. до собствениците на имота за предстоящото посещение на 21.08.2023 г., на което е извършен оглед и е съставен процесния констативен протокол, видно от отбелязване на него е получено лично само от С. К. С.. Представената обратна разписка от известие за доставяне на 21.08.2023 г. до Л. Д. Г., доколкото и в нея не се сочи съдържанието на пратката и връчването е от същата дата като състоялата се проверка, условно сочи за надлежно съобщаване и на това лице (същата е сигналоподавател в административното производство и иска от органа да бъде премахната процесната сграда, а в съдебния процес пред административния съд е на позиция за законосъобразност на издадената заповед). В случая липсват данни за редовно връчване на уведомлението на З. И. С., тъй като съобщението е получено единствено от нейната дъщеря и само в качеството й на адресат на собствено основание, без отразено задължение за предаване и на другата страна. Правилно при тези данни административният съд е приел, че неспазването на установената в ЗУТ процедура за изслушване на страните съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото нередовно съставеният протокол не може да служи като доказателство както за вида и състоянието на сградата, така и за невъзможността да се прецени дали е неподходяща по местонахождение и разположение. Нарушението на правилото по чл. 26 АПК за информиране на страните за започналото административно производство не е съществено, доколкото и оспорващите са упражнили правото си на защита в протеклия съдебен процес. Нередовностите по връчването на заповедта или липсата на опит констативния протокол да се съобщи на страните, предвид издаване на процесната заповед в същия ден като този на неговото съставяне, също не представляват съществени процесуални нарушения. Първото от тези обстоятелства е относимо единствено към определяне на срочността на сезиращата съда жалба на оспорващите, която е приета за допустима. По отношение доводите за несъобщаване на собствениците на имота за съставения констативен протокол, евентуалното им запознаване с неговото съдържание също не би довело до различен резултат на протеклото производство, доколкото и към този момент вече са били налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по изслушването на заинтересованите лица, които не могат да бъдат санирани чрез последващи съставянето на констативния протокол възражения по отразеното в него. Независимо от това, установеният порок на процедурата по уведомяване на страната З. И. С. за проверката е достатъчен за обосноваване на краен извод за процесуална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правилни са и изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Според чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. В протеклото административно производство не се доказва да са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповед на такова основание. На първо място, допускането от оспорващите на единственото посочено в констативния протокол нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 2 ЗУТ не е установено по безспорен начин. Според цитираната разпоредба, постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Изложеното води до извод за допустимост на разположението по уличнорегулационните граници на имота на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги. В административното производство не е изследвано предназначението на нареденото за премахване, конкретно дали същото представлява гараж, работилница или обект за търговия и услуги, поради което е било невъзможно и категоризирането на постройката като извършена в нарушение на посочената норма. Установяванията на вещото лице за предназначението на обекта като такова извън изключенията по чл. 42, ал. 2, изр. първо ЗУТ не могат да заместят липсата на такава проверка от длъжностните лица, съставили констативния протокол. В този смисъл органът е определил сградата като неподходяща по местоположение и разположение при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. Предвид изложеното, като е отменил като процесуално незаконосъобразна обжалваната заповед, съдът като краен резултат е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо решението не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При неоснователност на касационната жалба следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, заявеното в срок адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците З. И. С. и С. К. за осъществено безплатно процесуално представителство. Същото предвид направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност следва да се възложи в размер на 1250 лева, изчислено по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид осъществената от адвоката правна защита по една обща жалба от оспорващите, както и фактическата и правна сложност на делото.