Решение № 3658 от 5.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Рахман, гражданин на Ирак чрез процесуалния му представител - адвокат В. Калудин против решение 5974 от 19.10.2022 г. по адм. дело 6108/2022 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение 6716 от 16.06.2022 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна заместник- председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Петкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Н. Рахман против решение 6716 от 16.06.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореният пред него акт е обективиран в писмена форма и е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Административният орган изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Приел, че са обсъдени всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, като и подробно анализирал същите, като въз основа на тях е възприел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му на произход - Ирак. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел за правилна преценката на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая не се твърдяло, а и не се установявало в държавата по произход оспорващият да е изложен от страна на властите в Ирак на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. В решението си, съдът посочва, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази връзка съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съдът е отчел, че органът е направил преценка на ситуацията в държавата на произход, като се е позовал на справка изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Ирак. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за изхода по спора. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Противно на твърдяното от касатора е налице пълно отчитане на индивидуалното положение на Н. Рахман и актуалната ситуация в Ирак. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещият закрила, същият не е доказал наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В регистрационния лист /стр. 50 от адм.д. 6108/2022г./ жалбоподателят е заявил, че е с етническа принадлежност [заличен текст], с религиозна принадлежност [заличен текст], в последствие видно от проведеното интервю обективирано в протокол с рег. УП-2787/21.02.22г. е заявил, че е [заличен текст]. На следващо място в производството e посочил, че е напуснал легално Ирак и заминал за Република Турция. В Република България влязъл по неустановения ред, бил регистриран в РПЦ Баня, след която избягал и напуснал Република България нелегално за Румъния, и се отправил към Германия. През месец декември 2021г. бил върнат от Германия в Република България. Като причина за напускане на Република България посочил, че иска да се установи във Великобритания, защото Дъблинският регламент нямал обхват там. Напуснал Ирак, защото бил приел [заличен текст] и неговото семейство не било съгласно. Също така е посочил, че работел в козметичен център в християнски квартал на гр. Арбил. Административният съд правилно е приел, че разказът на чужденецът е непоследователен, противоречивив и неправдоподобен. По време на регистрирането му в ДАБ -МС на 29.10.2021 г., изрично посочил, че неговата религиозна принадлежност е [заличен текст], а след приемането му обратно в Република България, заявил, че е [заличен текст]. Като причина за непосочването на това обстоятелство в началото на производството, заявил, че се страхувал от афганистанците в РПЦ Баня, това правилно било прието за нелогично, с оглед обстоятелството, че се е намирал в християнска страна и при негово изрично желание, той е можел да не бъде настанен в стая с мюсюлмани. На следващо място при повторното му настаняване в РПЦ - Овча купел, отново не е изявил такова желание и е бил настанен отново с мюсюлмани в една стая. Относно твърденията му, че бил приел [заличен текст] и познанията му за [заличен текст], административният съд подробно и всестранно е обсъдени всички факти и правилно ги е приел, че същите са непоследователни, неправдоподобни и повърхностни. Така представената бежанска история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, а по-скоро, както обосновано е посочил и първоинстанционният съд, той е икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот във Великобритания. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. От съдържаща се по делото справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ от 23.09.2022г., и 16.03.2022г., относно актуалното положение в Иракски Кюрдистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая общата обстановка по сигурността в Ирак и по-специално в Иракски Кюрдистан е стабилна. Тези обстоятелства се потвърждава и от приетата като доказателство в касационното производство Справка относно актуалното положение в Ирак и в Иракски Кюрдистан с вх. ЦУ-109 от 06.03.2023г. Предвид изложеното, правилни са изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. В случая оспореният административен акт на заместник - председателя на ДАБ при МС, съдържа обосновани изводи и твърдения, които се подкрепят със събраните по делото доказателства. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,