Решение № 14723 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2014 г.

Решение № 14723 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Жана Светославова Караманева от с. Стрезимировци, общ. Трън, подадена чрез служебния й процесуален представител адв. Йорданова, срещу решение № 457 от 12.06.2014 г. на Административен съд - Перник по административно дело № 275/2014 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № Т-1 от 29.01.2014 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Трън, с която е отпусната еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП) в размер на 200 лв. за възникнали инцидентни нужди, за разликата от отпуснатия размер до петкратния размер на гарантирания минимален доход. Касаторката излага съображения за неправилност на атакувания с касационната жалба съдебен акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Моли оспореното решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Трън, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От данните по делото е видно, че с молба-декларация от 2.01.2014 г. Жана Караманева е поискала да й бъде отпусната еднократна социална помощ, тъй като е безработна и не е осигурена, има здравословни проблеми и са й необходими средства за храна и лекарства. При подаване на молба-декларацията Караманева е приложила и справка за регистрацията й в "Бюро по труда", както и декларация, че е съгласна да обработват личните й данни. От съставения на 22.01.2014 г. социален доклад явства, че Караманева е разведена, има здравословни проблеми, но не е представила медицинска документация, с която да удостовери наличието на такива, не притежава движима и недвижима собственост, която да е източник на доходи, жилището й е собственост на майка й, с която е във влошени отношения и не поддържат контакти, няма лица, които по закон да осигуряват издръжка на Караманева, няма доходи, регистрирана е в "Бюро по труда", живее в лоши битово-хигиенни условия, като нейни познати й осигуряват хранителни продукти, с които да преживява и да не гладува, не получава целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. и от 4 години е с прекъснато електроснабдяване. С оглед така установеното социалните работници са преценили, че предвид сложната житейска ситуация, липсата на доходи и близки, които да й окажат финансова помощ и подкрепа, следва да й се отпусне еднократна парична помощ на основание чл. 16 от ППЗСП в размер на 200 лева. Със заповед № Т-1 от 29.01.2014 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Трън е разпоредил да бъде отпусната на жалбоподателката еднократна социална помощ в размер на 200 лв. Недоволна от този размер Жана Светославова Караманева е оспорила посочената заповед пред директора на РДСП - Перник, който с решение № РД01-024 от 25.02.2014 г. е отхвърлил жалбата й, като е приел, че размерът на отпусната помощ е определен в законоустановената рамка след преценка на всички факти и обстоятелства, констатирани в социалната анкета. Караманева е оспорила заповед № Т-1 от 29.01.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Трън пред Административен съд - Перник, който с процесното решение № 457 от 12.06.2014 г. по административно дело № 275/2014 г. е отхвърлил жалбата й. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при спазване на изискванията за форма, без нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Изложено е, че предназначението на социалните помощи е да подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват основните си жизнени потребности, като лицата имат право на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Първоинстанционният съд е приел, че видно от мотивите, изложени в социалния доклад, помощта, която следва да се отпусне на жалбоподателката, правилно е определена в размер на 200 лева, с оглед конкретните обстоятелства, констатирани от социалните работници и липсата на доказателства от страна на Караманева за необходимостта от парични средства в размер на 325 лева, т. е. петкратния размер на гарантирания минимален доход. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда от твърдяните от касатора и неговия служебен адвокат пороци. Аргументите за противното не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Пернишкия административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е изяснил релевантните за спора обстоятелства и факти и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен извод за неоснователност на сезиралата го жалба. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Караманева със сума над отпуснатите 200 лв., защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ в по-голям размер за 2014 г. Твърденията на Караманева за здравословни проблеми не се удостоверяват с медицинска документация, не са приложени нито касови бонове за закупени лекарства, нито рецепти за изписвани такива, нито извършени прегледи на жалбоподателката, от които да се констатира наличието на здравословен проблем. Жалбоподателката освен, че не е представила каквито и да било доказателства в тази насока (единствено, че има регистрация в "Бюро по труда") пред административния орган, не представя такива нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция, а дори и не твърди, че необходимите й над 200 лева средства са свързани с инцидентно възникнала нужда. Извън горното, не са налице данни, че касаторката не може да работи поради здравословни проблеми и не става ясно, поради какви причини тя не получава никакви доходи, а разчита на познати, които да й предоставят хранителни продукти, за да преживява. Караманева е в работоспособна възраст и въпреки че няма близки, които да я издържат, не се откриват причини, които да възпрепятстват осъществяването на трудова дейност от нейна страна. В конкретния случай социалните работници са предложили отпускането на еднократна социална помощ на Караманева в размер на 200 лева не поради това, че за нея са възникнали някакви инцидентни нужди, а поради лошите условия, в които живее - липса на доходи, липса на електроенергия и всякакви други средства за отопление, липса на храна, както и на близки хора, които да поемат нейната издръжка, които обаче не са възникнали внезапно, а тя постоянно живее в такива условия (прекъснато електроснабдяване от 4 години). Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане предвижда, че право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности, като в тези случаи лицата имат право на еднократна помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. В настоящия случай не е имало спор относно правото на лицето на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, а спорът е бил относно размера на помощта, която на основание ал. 2 от чл. 16 на същия правилник се определя от директора на Дирекция "Социално подпомагане" до петкратния размер на гарантирания минимален доход. Административният орган с оглед приетите от него правно относими факти е избрал едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. При преценката на административния орган очевидно е съобразена разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Административният орган е издал заповедта при съобразяване с установеното от социалните работници в социалния доклад при посещение в дома на Караманева, при което се е установило, че лицето живее при лоши битово-хигиенни условия, няма доходи, няма електроенергия, няма близки хора, има здравословни проблеми (без да са конкретизирани) и поради това директорът на ДСП - Трън й е отпуснал еднократна социална помощ в размер на 200 лева. Действително Караманева има потребност от повече средства за задоволяване на нейните потребности от храна и лекарства, но тези потребности са постоянни, а не инцидентно възникнали. Потребление на медикаменти от нейна страна не е установено, но потреблението на храна е постоянно и за продължителен период от време, и в случая няма инцидентно възникнала нужда от средства за храна или за преодоляване на внезапно влошено здравословно състояние. Доколкото лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си за храна и лекарства, то има нужда от постоянно подпомагане, което обаче стои извън предметния обсег на спора, а с оглед трудоспособната й възраст - тя може да осъществява трудова дейност, която да бъде източник на доходи. Изложеното налага извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Перник е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,