Решение № 786 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6231/2007 г.

Решение № 786 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6231/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 3, ал. 2 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Б. Н. (касационното производство е продължило в лицето на законния му наследник Б. В. Н.), срещу решението от 26.03.2007 г. по гр. д. № 173/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 14.05.2006 г. по гр. д. № 3097/2004 г. на Софийски районен съд, в обжалваните части, с които са уважени исковете на А. И. В. против Ц. А. А. и В. Б. Н. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата А. И. В. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Ц. А. А. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е прогласен за нищожен по иска на А. И. В. срещу Ц. А. А. договора, сключен на 26.01.2004 г. във формата на н.а. № 1/2004 г., с който Ю. М. А., действащ като пълномощник на А. И. В., е продал на Ц. А. А. недвижим имот: апартамент № 32, находящ се на ет. 3, вх. Б, в бл. 21а, жк "Р" в гр. С., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Оставено е в сила решението и в частта, с която е уважен предявения от А. И. В. срещу В. Б. Н. положителен установителен иск за собственост на същия апартамент. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че липсата на пълномощие за сключване на договора води до липса на съгласие, което прави сделката нищожна, а по спора за собственост - че последващата разпоредителна сделка няма вещно-прехвърлително действие. Установено е, че с договор, сключен на 26.01.2004 г. във формата на н.а. № 1/2004 г., Юлиан М. А., действащ като пълномощник на баба си А. И. В., е продал на Ц. А. А. недвижим имот: апартамент № 32, находящ се на ет. 3, вх. Б, в бл. 21а, жк"Р" в гр. С., а последната с договор, сключен на 16.03.2004 г. във формата на н.а. № 58/2004 г. е продала апартамента на В. Б. Н. Установено е, че в пълномощното от 17.01.2004 г., с което Ю. М. А. се е легитимирал по сделката като пълномощник на А. И. В., подписът, положен под пълномощното, не принадлежи на А. И. В., която е записана като упълномощител. Неоснователни са доводите на касатора, че заключението на съдебно-почерковата експертиза, на което съдът е основал изводите си, не е следвало да бъде възприемано от съда, тъй като за изготвянето му не са представени свободни образци от подписа на ищцата пред вещото лице. Заключението е изготвено въз основа на условно-свободни образци от подписа на ищцата в описаните в заключението документи, представени в оригинал и един от документите - международния паспорт - в копие, които образци са били достатъчни за експертизата като сравнителен материал за изследване и установяване на идентификационните признаци на почерка на ищцата. Касаторът не е оспорил сравнителния материал и документите, в които се съдържа, поради което въззивният съд правилно е възприел заключението при този сравнителен материал, между който и образец от подписа на ищцата в официален документ. Касаторът не е оспорил верността на завереното от ищцата копие с оригинала на този документ, а за експертизата очевидно образеца от подписа от копието е могъл да бъде изследван ида бъде включен в проведеното сравнителното изследване на подписите-образци, резултатите от което са обосновали извода на вещото лице, че всички сравнителни образци отразяват личностния писмено-двигателен навик на ищцата. Въззивният съд правилно е възприел категоричното заключение на съдебно-почерковата експертиза, че подписът в пълномощното не е положен от А. В., мотивирано с установените съществени различия и високата стойност на идентификационното тегло на съвкупността от различаващи се признаци между подписа в пълномощното и подписите-образци в целия им обем. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението поради това, че не е допуснат до разпит нотариусът, извършил заверката на подписа на пълномощното (за да даде показания дали ищцата се е явила лично, за да подпише пълномощното пред нотариуса), а с оглед на показанията на нотариуса да извърши очна ставка между свидетеля и ищцата. Доводите са неоснователни, тъй като нотариусът вече е извършил удостоверяване в този смисъл. При данните по делото правилни са изводите на въззивния съд, че сделката е недействителна и не е породила своето действие. Законът в чл. 37 от ЗЗД изисква форма за действителност на упълномощаването, като изисква в случаите, когато договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването да бъде направено писмено с нотариално заверен подпис. Липсата на форма за действителност води до отсъствие на представителна власт. Сделката е сключена въз основа на неистински документ на упълномощаване и представляваният не се обвързва с третото лице, нито се засяга по някакъв начин отне правомерните действия на представителя. С оглед изложеното правилно е прието от въззивния съд, че сделката е изцяло нищожна. Купувачката по атакуваната сделка не е придобила собствеността върху имота, поради което не е могла да прехвърли самостоятелни права върху имота на В. Н. Не може да бъде споделен довод, че след като с влязло в сила решение е отхвърлен иска на А. В. срещу В. Н. за прогласяване нищожност на договора за продажба, сключен между него и Ц. А., същият е придобил правото на собственост по силата на този договор. Той е закупил имота от несобственик и тази сделка за продажба на чужд имот не е нищожна, но не прехвърля вещни права. Съдебната практика трайно приема, че на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Същото разрешение в случая е дал и въззивният съд. Обстоятелството, че придобивната сделка от несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик, а намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Без значение е добросъвестността на приобретателя - той не придобива собствеността по силата на самата сделка, макар че може да се ползва от кратката придобивна давност, съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС, в случай, че е осъществявал необезпокоявано владение върху вещта в срок от 5 години. С оглед изложеното правилно е отговорено с въззивното решение, че добросъвестността на приобретателя няма правно значение. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение