Решение № 1 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7043/2013 г.

Решение № 1 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7043/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата вх. № 1030664/05.VIII.2013 г. на Д. Д. К. и Ю. Г. К., и двамата от, с искане да бъде отменено решението на Софийския РС от 18.IV.2011 г. по гр. д. № 50219/2010 г. в уважителната му част, потвърдено с решение на СГС от 11.ХII.2012 г. по гр. д. № 11781/2011 г. Молбата се основава на твърдения: през процесния период и към момента на издаване на заповедта за изпълнение молителят бил ползвател и собственик на имота наравно /по * част/ със съпругата си Д. К., която била необходим другар в производството по делото, но не е уведомявана за заповедта за изпълнение и е била лишена от възможност да участва в исковото производство; не се доказало: реално потребено количество енергия, изправност на уредите за измерване на топлинната енергия, извършено отчитане на индивидуалните разпределители, наличието на облигационни отношения с ищеца /в тази връзка са изложени пространни съображения, че до подаване на молба-декларация за откриване на партида /абонатен номер/ на името на новия собственик /молителя/ потребител на топлинна енергия и съответно задължен за процесното вземане е стария собственик на топлоснабдения имот, тъй като той не е заявил прекратяване на договора с топлопреносното предприятие/; дяловото разпределение било незаконно; погрешно били приети за доказателства частни документи, издадени от ищеца - съобщения към фактури и счетоводни записвания, неподписани от молителя; назначените от съда вещи лица не извършвали проверки на място и не отчитали показателите на общите и на индивидуалните топло и водомери и не извършвали каквато и да било проверка на достоверността на сочените от ищеца данни; незаконосъобразно приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки. Представят се удостоверение за сключен между молителите на 23.IХ.1989 г. граждански брак и нот. акт № **/16.VI.199*г. за придобиването от тях чрез покупко-продажба на 4/6 ид. части от топлоснабдения апартамент. Ответниците по молбата за отмяна [фирма] и [фирма] /трето лице - помагач/ не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна, подадена от Ю. Г. К., е недопустима. Това е така, тъй като той, като участвал в инстанционното производство по гр. д. № 50219/2010 г. на СРС и по гр. д. № 11781/2011 г. на СГС, не е лице по смисъла на чл. 304 ГПК, имащо право да иска отмяна, и тъй като твърденията в молбата по отношение на него, които са изцяло такива за процесуално нарушение, за необоснованост и за незаконосъобразност, не покриват нито едно от изрично и изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна и са подлежали на проверка само в инстанционното производство. С оглед на това молбата на К. следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна, подадена от Д. Д. К. на основание чл. 304 ГПК, е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С решение № I-32-65/18.IV.2011 г. по гр. д. № 50219/2010 г. на СРС, потвърдено с решение на СГС от 11.ХII.2012 г. по гр. д. № 11781/2011 г., е признато за установено по иск по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] срещу Ю. Г. К. при участието на [фирма] като трето лице помагач на ищеца, че Ю. Г. К. дължи на [фирма] 2479.08 лв., представляващи стойността на потребена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №, находящ се в, [жк]бл. вх., за периода януари 2007 г. - април 2009 г., ведно със законната лихва от 25.I.2010 г. до окончателното им изплащане. Съгласно чл. 304 ГПК, на каквото основание е подадена молбата на К. за отмяна с оглед твърдяните в нея обстоятелства, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Разпоредбата изрично препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, с което свързва отмяната с необходимото другарство. Следователно, отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на тези трети лица, по отношение на които силата на пресъдено нещо на постановеното решение се разпростира поради неделимостта на спорното правоотношение, в което и те участват. Не е налице такова другарство по иск, предявен срещу един от съпрузите за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди на имот, представляващ съпружеска имуществена общност /каквото е твърдението/, ползван и от двамата. В такъв случай отговорността на съпрузите е солидарна по силата на чл. 32, ал. 1 СК във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗРСК, но солидарната им отговорност ги определя като обикновени, а не необходими другари, и дава възможност на кредитора /в случая [фирма]/ да иска престация изцяло от който и да било от тях. Ето защо молбата за отмяна на Д. Д. К. следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,