Решение № 14648 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2010 г.

Решение № 14648 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венцислав Пеев Пърлев срещу решение № 6512 от 18.05.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 15202/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-3695 от 25.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното правоотношение. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано . Ответникът по жалбата писмено в приложени бележки я оспорва. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Счита, че изводите на съда за допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 225 от ЗМВР са правилни. Взема отношение по преклузивните срокове, в които е наложено наказанието и които според него не са нарушени. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По същество, по наведените доводи за неправилност, поддържани като касационни доводи петчленният състав на Върховния административен съд установи от правна и фактическа страна следното: С оспорената пред тричленния състав на Върховен административен съд заповед на касатора е било наложено дисциплинарното наказание"уволнение" поради това, че с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е осъществил състава на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата срещу заповедта като е приел, че същата е издадена при стриктно спазване на процесуалните норми за нарушение, което е безспорно установено. В тази връзка са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно спазването на задължителни изисквания преди издаване на заповедта и е установено, че заповедта е издадена в срок, след извършена проверка от дисциплинарно разследващия орган, която е завършила с протокол, в който е отразено констатираното, при спазване сроковете по чл. 225 ЗМВР. В жалбата си до настоящия петчленен състав жалбоподателят поддържа твърденията, си заявени и пред тричленния, като счита, че възраженията му в тази връзка не са взети предвид и обсъдени от него. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира възраженията на касатора неоснователни. Решението на тричленния състав е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните нарушения. При издаването на заповедта са спазени императивните изисквания на чл. 269, т. 2 от ППЗМВР - посочени са правните и фактически основания за нейното издаване. Спазена е и разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, като в нея са описани извършителя, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Противно на твърдяното от данните по делото се установява, че в хода на дисциплинарното производство не е е нарушено правото на защита. Жалбоподателят изрично е бил запознат, срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, като му е разяснено правото да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. В срока по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР с покана е уведомен за срока, в който следва да представи писмените си обяснения. Установено е, че след извършване на дисциплинарното производство констатираното е отразено в справка, с която жалбоподателят изрично, срещу подпис е запознат. Въпреки, че в нея е посочил, че има възражения и ще ги представи в законоустановения срок, не е сторил това. След изтичане на срока е подал възражение срещу становището на дисциплинарно разследващия орган, което е разгледано от министъра, но е прието за неоснователно. Съдът обстоятелствено е разгледал и преценил, че сроковете по чл. 225 от ЗМВР не са нарушени Взето е предвид, че при определяне вида на наказанието министърът е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на безспорно установената фактическа обстановка извършеното от жалбоподателя деяние е квалифицирано като нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата Конкретното извършеното от Пърлев се изразява в това, че за периода от май, 2008 г. до 28.11.2008 г. неправомерно е използувал и не е приобщил към материалите възложеното му досъдебно производство мобилен телефон. Въпреки, че е отричал това, от приложеното експертно становище от специалист е установено, че телефонът е ползуван. Подобно действие е несъвместимо с морала и задълженията на държавния служител. С него са нарушени т. 4, т. 31 и т. 36 от Етичния кодекс за поведението на служителите от МВР. Същото е дало негативно отражение в обществото и това е довело до уронване престижа на службата, след като е станало достояние на голям кръг служители от МВР, съдебната власт и от отделни градани. Посоченото е взето предвид от решаващият тричленен състав на ВАС, който преценявайки установените факти основателно е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с тях и приложимата правна норма. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуални норми. Решението е обосновано и при липса на отменителни основания следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в настоящия петчленен състав