Решение № 14399 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2012 г.

Решение № 14399 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на кмета на Община Варна срещу решение № 443 от 23.02.2012 г. по адм. д. № 2336/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № МД-РА-010/18.02.2011 г., издаден от орган по приходите, потвърден и частично изменен с решение № 1891/25.05.2011 г. на кмета на Община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, на основание чл. 10 от ЗМДТ за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2009 г. в общ размер на 203 887,70 лв., от които 166 248,558 лв. главница и 37 639,15 лв. лихви към 20.01.2011 г. и е осъдена Община Варна за заплати на "Бизнес Парк Варна" ЕАД разноски в размер на 9900 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението, тъй като приетите и кредитирани от съда експертизи са заобиколили и не са обсъдили в констативно-съобразителната си част разпоредбите на стандарт МСС 40, които ако се вземат предвид следва да се стигне до извода, че оповестената промяна в счетоводното третиране на имота е в противоречие с относимите разпоредби на МСС40 и не подлежи на прилагане с обратна сила, тъй като ММС8 е неприложим по отношение на този конкретен инвестиционен имот по силата на същите разпоредби. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, счита, че от заключението на вещото лице, неоспорено от страните е установено, че жалбоподателят е надвнесъл данък за 2007 г., отчетната стойност на имота неправилно е определена от административния орган, дружеството е приложило международните стандарти за финансова отчетност и съдът правилно е приел, че отчетната стойност на инвестиционните имоти следва да бъде стойността на придобиване. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоопределения срок за обжалване. Разгледана по същество е основателна. За да отмени ревизионния акт съдът е изложил мотиви, че основният спор между страните е как да бъде определена отчетната стойност на процесните имоти - дали по пазарна стойност или по стойността обявена от жалбоподателя в годишните финансови отчети /ГФО/. През 2007 г., след промяна в подхода за счетоводно третиране на земята, същата е класифицирана ретроспективно като инвестиционен имот в процес на изграждане и стойността й е намалена до цена на придобиване 3 252 955 лв. Приел е, че дружеството жалбоподател законосъобразно се е възползвало от възможността, която му дава § 32А от МСС 40 и е избрало отчетна стойност на инвестиционните му имоти да бъде стойността на придобиване. Съгласно § 22 от МСС 8, към който препраща МСС 40 промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила, което води до надвнасяне на данъка за 2007 г. и правилното му внасяне през 2008 и 2009 г. и ревизионният акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е възприел заключенията на единичната и тройната експертиза които са посочили, че при определяне на отчетната стойност на имотите за процесния период същата следва да е 3 252 955 лв., както твърди жалбоподателя, а не 13 624 000 лв., възприета от административния орган. Решението е необосновано. Доводите на жалбоподателя са, че съдът неправилно е определил предмета на спора, свързан с разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, предвиждаща, че отчетната стойност върху която се извършва облагането на недвижимите имоти на предприятия е не само стойността при счетоводното завеждане на актива, а и/ или обезценената или преоценената стойност на този актив, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане, а обезценената /преоценената стойност не е идентична с пазарната стойност на актива по смисъла на приложимия закон. Счита, че при това разбиране за съдържанието на основния спор изводите в ревизионния акт са в съответствие с приложимия материален закон, кореспондиращи с Международните стандарти за финансово отчитане /МСФО/ и конкретно с приложимия в случая Международен счетоводен стандарт 40 /МСС40/, съответната стойност на актива за съответната година следва да бъде балансовата му стойност, публикувана в годишния счетоводен отчет за съответната година - аргумент от чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството. Излагат се доводи, че балансовата стойност на притежаваната от дружеството земя и последващите изменения на нейната стойност през отделните отчетни периоди се определя в зависимост от класификацията й и съответните на тази класификация подходи за първоначална и последваща оценка в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, начинът на класифициране на земята е основополагащ при определянето на подходите за първоначална и последваща оценка на същата. Класифицирането на земята следва да бъде в съответствие с нейното приложение в дейността на дружеството и в тази връзка МСФО регламентират изпълнението на определени изисквания. Счита се, че с оглед оповестената информация във финансовите отчети на дружеството към периода на придобиване на недвижимия имот -земя, относно начина на използване на този имот, както и на основанията за нейното придобиване, същият следва да попада в обхвата на МСС40 - Инвестиционни имоти и да се квалифицира като такъв, че придобитата от дружеството земя отговаря на критериите за признаването й като инвестиционен имот съгласно МСС40 и би следвало да се класифицира като такава към датата на придобиването й. Сочи се, че оповестената от дружеството във финансовите му отчети счетоводна политика за последваща оценка на инвестиционните имоти е моделът на справедливата стойност, следователно балансовата стойност на земята, собственост на дружеството, би следвало да е справедливата й стойност към датата на финансовия отчет, към 31 декември 2005 г. - 13 628 000 лв., определена от независим оценител и 13 628 000 лв. към 31.12.2006 г., установена след анализ за изменение на цените на подобни имоти, както е оповестено във финансовия отчет за 2006 г. и аналогично в този случай би следвало да бъде използвана справедлива стойност на земята при определяне на балансовата стойност и към 31 декември на последващите отчетни периоди, 2007, 2008 и 2009 г. Информация за такава липсва за 2007 и 2008 г., но дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (отм.) вх. № 0306002349/2.7.2007 г., в която е посочило същата справедлива отчетна стойност 13 628 000 лв. Сочи се, че МСС40.55 според който ако предприятието по -рано е оценило инвестиционния имот по справедлива стойност, то трябва да продължи да оценява имота по справедлива стойност до освобождаването на имота. Приложимият счетоводен стандарт относно конкретния инвестиционен имот не е бил предмет на обсъждане от назначената по делото съдебна експертиза и от съда, поради което делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна. По поставена задача да бъде изготвен втори вариант на експертизата, при който на база на отчетните стойности на обектите, публикувани в ГФО на дружеството като при определяне на отчетните стойности да бъде съобразен и метода на справедливата отчетна стойност, регламентиран в МСС 40, не е даден изрично отговор дали в случая следва да се приложи този стандарт. В този смисъл доводите на жалбоподателя са, че МСС 40 се прилага за съществуващ инвестиционен имот, който наново се разработва за продължително бъдещо използване като инвестиционен имот и след като земята се класифицира като инвестиционен имот към датата на придобиването й, тъй като върху нея не е започнало изграждане на инвестиционни имоти и че МСС 40.9/г/ не разрешава прилагането на МСС16 за съществуващ инвестиционен имот, който наново се разработва за продължително бъдещо използване като инвестиционен имот. Сочи се, че отмяната на разпоредбата на МСС40.9/г/, в сила за годишни периоди, започващи на или след 01.01.2009 г., с която се прецизират нормите, потвърждава логиката за признаването на разглежданата земя като инвестиционен имот към датата на нейното придобиване и последващото и оценяване по справедлива стойност. В мотивите на съдебното решение не е посочено каква е класификацията на имота и оповестената промяна в счетоводното третиране на земята във финансовия отчет на дружеството за 2007 г. в съответствие ли е с посочените разпоредби на МСС 40 и дали МСС 16 е приложим по отношение на конкретния инвестиционен имот. Този въпрос не е изяснен от тройната счетоводна експертиза и не е обсъден от съда, който е посочил само, че кредитира заключенията и по двете експертизи, като дадени в съответствие със събраните по делото доказателства. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение