Решение № 15159 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2019 г.

Решение № 15159 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Иванов от [населено място], чрез адв. Игнатов като процесуален представител, против решение № 123 от 20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 132/2018 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 150/16.06.2017 г. на ВИД кмет на община Антоново, нареждаща на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ премахването на незаконен строеж: "полумасивна стопанска постройка, изградена с бетонови основи, стени-тухли четворки, покрив-двускатен, без улуци", находяща се в УПИ № V-144, кв. 55 по плана на с. Изворово, община Антоново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Ответникът - кметът на община Антоново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК, след отмяна на предходно такова с решение № 10675/24.08.2018 г. по адм. дело № 14311/2017 г. на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. От касационната инстанция са дадени указания да се установи налице ли са предпоставките по § 16 ПР ЗУТ за търпимост на строежа. За да отхвърли оспорването срещу заповедта, административният съд приема, че разпореденият за премахване с нея строеж "полумасивна стопанска постройка" е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид изграждането му през 1996 г. и липсата на доказателства за декларирането на същия пред одобряващите органи, обосновава извод за неизпълнение на условията за търпимост по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая не се спори, че разрешение за строеж не е издавано, което обуславя незаконността на постройката в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Фактическата констатация на съда, че строежът е изпълнен през 1996 г. е подкрепена от доказателствата по делото. Времето на построяване на сградата е посочено изрично от жалбоподателя в подадената от него декларация в хода на административното производство. Няма данни за изграждането й във вида, в който е установена в констативния акт и в заповедта, преди 1987 г. Фактът, че е изпълнена върху основите на стара постройка, не изключва изискването за издаване на разрешение за строеж. Констатацията на органа и на съда относно годината на построяването не се опровергава от обстоятелството, че стопанска сграда в имота с приблизително същите размери и местонахождение е нанесена в кадастралния план през 1990 г. Дори и да се приеме, че е изградена тогава, то по делото не е установено отразяване на стопанска постройка преди този момент, поради което правилно преценката относно търпимостта на строежа е извършена съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Предпоставките за приложението на тази разпоредба не са осъществени. Кумулативно с изискването за допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строителството или по ЗУТ, нормата предвижда и допълнително условие, което в случая не е изпълнено - строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до края на 1998 г. Въпреки че съдът не е изследвал и не е изложил мотиви относно допустимостта на стопанската постройка по действалия към момента на изграждането й план за с. Изворово от 1939 г., който е действащ и в момента, както и относно спазването на правилата и нормите по устройство на територията, предвидени в чл. 121 ППЗТСУ (отм.); или по сега действащите чл. 44 и чл. 45 ЗУТ, в какъвто смисъл са дадените в отменителното решение указания, то крайният извод, че строежът не е търпим е в съответствие със закона. При разпределяне на доказателствената тежест в процеса с определение от 01.11.2018 г. съдът изрично е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства за деклариране на строежа пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Такава декларация по делото не е представена. Липсата на една от кумулативно предвидените предпоставки по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ изключва определянето на строежа като търпим. Доводите на касатора, основани на неприключила процедура по негово искане за издаване на удостоверение за търпимост за строежа са неоснователни. Това производство е неотносимо към настоящия спор. Дори и исканото удостоверение да е издадено, то е от значение само при извършване на прехвърлителна сделка. Същото няма обвързващо действие за административния орган в производството по премахване на незаконния строеж и за съда при проверката на законосъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 1 или чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение