Решение № 618 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2008 г.

Решение № 618 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. С. А. от София срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 22.VI.2007 г. по гр. д. № 178/2007 г. Ответникът по касационната жалба Д. О. Я. от с. Х., област София, е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответницата по жалбата С. В. Г. от София е заела становище за нейната основателност. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Софийският окръжен съд е отменил решението на Сливнишкия РС от 27.ХI.2006 г. по гр.д № 85/2006 г. в отхвърлителната му част за 1/2 ид.част от процесния имот и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на Б. Св. А., Р. С. А., Г. Б. А., С. Б. А., А. Б. А., И. В. А. и С. В. Г. по предявения от Д. О. Я. иск, че О. Я. Д. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС с. Х. на 1/2 ид.част от ливада, находяща се в землището на с. Х., м. "М" при първи завой, махала Б., с площ 2100 кв.м, при съседи: братя К, воденична вада, река, братя К. В останалата му отхвърлителна част относно 1/2 ид.част от този имот първоинстанционното решение е оставено в сила. От фактическа страна е прието за установено, че наследодателят на ищеца О. Я. Д. и неговия брат А с частен писмен договор от 01.V.1945 г., вписан със записка от 05.I.1948 г., закупили процесният имот, върху който двамата упражнявали фактическа власт до момента на внасянето му в ТКЗС през месец май 1951 г. и на името на които той фигурира в емлячния регистър от 1935 г. На името на същите с решение № 9/01.VII.1997 г. на ПК Б. е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива с площ 2.100 кв.м без посочване на границите й. С решение от 08.IV.1996 г. на ответниците като наследници на С. А. Н. е възстановено правото на собственост в стари реални граници и върху нива с площ 1.918 дка в м. "В" при посочени в решението съседи. Административният орган е спрял производството по преписките за възстановяване до разрешаването на възникналия между страните спор за материално право. За извода си, че процесния имот е бил собственост на О. и А. Д. към внасянето му в ТКЗС, съдът се е позовал и на показанията на свидетелите Д, които кредитирал като по-пълни, конкретни, логични и непротиворечиви. Не са кредитирани показанията на свидетелите Х, тъй като те не посочват всички граници на имота на С. Н., сочат два негови имота, без да ги индивидуализират пълно, или пък имат инцидентни възприятия за имота. При тези обстоятелства и на основание чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ въззивният съд приел, че наследодателят на Д. О. е бил собственик на 1/2 ид.част от процесния имот към минал момент - внасянето му в ТКЗС. Касационната жалба на Б. С. А. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че при постановяване на решението въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, но не се е съобразил с тези на ответниците. Не е съобразено и че с решение на ОСЗГ, влязло в сила, процесният имот е възстановен на наследниците на С. Н. Спирането на производството от ОСЗГ е незаконосъобразно и СОС не е следвало да основава решението си на него. Наличието на спор за материално право е процесуално недопустимо - има такъв спор тогава, когато исковата претенция е предявена в съда, което в случая е станало девет години по-късно. Иска се отмяна на решението. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в пълно съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, като изложените в атакуваното решение съображения за това касационният съд споделя изцяло. Неоснователни са оплакванията на касатора във връзка с показанията на разпитаните по делото свидетели. При преценката на същите въззивният съд е взел предвид, че тези на Д. и Ц. са ясни, конкретни, пълни и в съответствие с останалите представени по делото доказателства, за разлика от тези на Д. и Х. Взето е предвид, че последната е посочила само един от съседите на имота, за който говори - този от изток, като не знае кои са другите съседи. Освен това свидетелката сочи, че С. Н. имал и друг имот в м. "М". Св. Д. също е посочила като съсед само един от съседите на процесния имот - този от изток, като нито един от останалите не съвпада с твърдяните от ищеца такива. Взето е прид вид и че двете свидетелки на ответниците са били наниска възраст към релевантния за спора период. Без значение за спора по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил възстановен на ответниците с влязло в сила решение на ОСЗГ девет години преди предявяването на иска. Това е така, тъй като предмет на спора е правото на собственост върху имота към минал момент - на внасянето му в ТКЗС, а не към настоящия момент. Несъстоятелно е последното оплакване - че въззивният съд е основал изводите си на писмо на ОСЗГ, в което е посочено, че се спира административното производство по възстановяването на собствеността по преписките на страните и че е налице спор за материално право. Това писмо не съдържа никакви данни от значение за спора, поради което съдът не се е обосновал с него. По изложените съображения атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) разноски на ответника по касация Д. Я. не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,