Решение № 15950 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2020 г.

Решение № 15950 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК 831160078, подадена чрез юрк. Петков, срещу решение № 2725/03.06.2020 г., постановено по адм. дело № 12950/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 352/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че след като съдът е констатирал от изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, че има несъответствия между АУПДВ и декларираното от дружеството, то погрешно е приел акта за правилен. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото, АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като представител на дружеството не е участвал при проверката на място. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Гавраилова, в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 352/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, с който на дружеството е определен общ размер на дължимите такси за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. 1 165, 88 лв., ведно с дължимата лихва за периода 81, 62 лв. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително № 1144/28.08.2001 г., изменено и продължено с Решение № РР-1002/29.07.2010 г. на директора на Басейнова дирекция "Източно беломорски район", с което е предоставено право на водовземане от повърхностен обект язовир "Сушица", находящ се в землището на с. Долнослав, общ. Асеновград, обл. Пловдив, с цел - ползване на водата - напояване на 5425 дка поливни площи, разрешено водно количество до 1, 25 куб. м. и лимит на ползване до 3, 00 млн. куб. м. годишно. Във връзка с дължими такси по това разрешително и подадена декларация вх. № КД-04-1738/03.05.2019 г., е извършена проверка от експерти от Басейнова дирекция "Източно беломорски район", при което е съставен констативен протокол № ПВЗ-90/06.06.2019 г., в който установената дължима такса за водовземане за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е изчислена на базата на пропуснато водно количество по рейка, както следва 747360 куб. м. х 0, 0012 лв. = 1165, 88 лв. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база годишно разрешено водно количество по разрешителните. Посочил е, че размерът на задълженията, определени с АУПДВ за 2018 г. е установен по констативен протокол и подадена декларация по чл. 194б ЗВ, а според заключението на приетата по делото експертиза, информацията и таксата в подадената декларация от страна на "Напоителни системи" ЕАД съответства напълно на определеното на дружеството задължение. В тази връзка е счел, че отразеното в Констативен протокол № ПВЗ-90/06.06.2019 г., че е налице водовземане в посочения в акта обем за периода, не е опровергано в хода на производството. В хода на преписката не е правено фактическо възражение срещу установените количества, не са представени показатели от извършеното от дружеството замерване, които да докажат твърдения от него като ползван обем, като такива не са ангажирани и в хода на съдебното следствие. Съдът е стигнал до извод, че декларирано от дружеството като ползвано количество вода, е възложено за заплащане, поради което не е налице неправилно определено задължение. По тези съображения, първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нормата на чл. 194б, ал. 4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г. и към момента на издаване на оспорения акт за административния орган не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, въпреки което дружество е уведомено с писмо № ПО-02-383/11.06.2019 г., получено на 30.10.2019 г., поради което неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата, направено от касатора в тази насока. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред "Напоителни системи" ЕАД е била открита възможността да оспори отразените в констативните протоколи данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на преписката не е правено фактическо възражение срещу установените количества, не са представени показатели от извършено от дружеството замерване, които да докажат твърденията за различен ползван обем. Съдът обосновано е приел, че видно от Констативния протокол, правилно е изчислен размерът на дължимата такса на база на максимално разрешено годишно водно количество, съгласно разрешителните и правилно е приел, че механизмът на изчисляване на таксите за водовземане в АУПДВ е правилен. С оглед гореизложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но при липсата на искане в тази насока, такива не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение