Решение № 14448 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2013 г.

Решение № 14448 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Транс Цвет 91" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Левски Г 14", вх. Ж, ап. 8, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Цветелин Красимиров Тодоров, срещу решение № 150 от 7.01.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5311/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 1011258/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 830/20.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на касатора са следните: 1. От представения отговор в процедурата за обмен на информация не може да бъде направен извод за липсата на осъществен ВОД, още повече, че са налице данни за последваща реализация от унгарското дружество към румънско дружество. 2. Във връзка с реалността на доставката от "Ауто Краси" ООД се твърди, че съдът не е преценил правилно заключението на вещото лице по назначената ССЕ. ДДС е начислен и внесен от доставчика. Налице е изрядна счетоводна документация по отношение на предходните доставчици. 3. Прави се позоваване на решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България, според което действията на неизрядни контрагенти не могат да повлияят на правото на данъчен кредит на изряден спрямо фиска субект. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № 1011258/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 830/20.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. август 2010 г. по фактура № 630/20.08.2010 г., издадена от "Ауто Краси" ООД, размер на 7 843.35 лв. с мотиви за недоказана реалност на доставката на гуми по смисъла на чл. 6 ЗДДС и липсата на настъпило данъчно събитие на основание чл. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Реалността на доставката не е доказана. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ установява само счетоводното й отразяване. При извършената ревизия на доставчика е установено, че той не е получил същите стоки от "Вайрус груп" ЕООД, както и фиктивност на доставката между "Радиал 2000" ООД - Велинград и "Вайрус груп" ЕООД. Липсва индивидуализация на гумите при всяка една от доставките по стоковата верига. Съдът се е позовал на решение на СЕС по дело С-285/11, според което, за да се признае правото на приспадане на получателя, следва да е доказано, че доставките са реално извършени, като при това е без значение дали дължимият ДДС при предходни или последващи доставки е бил реално внесен в бюджета. Така постановеното решение е правилно. Както правилно е посочил първонистанционният съд, според приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 /т. 32/ съдът е длъжен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на облагаемите сделки, осъществявани от получателя, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано /т. 33/. Следователно, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано, че той е получил от своя доставчик стоките и след това ги е използвал във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност /за извършване на последващи облагаеми доставки/. От друга страна в т. 37 на цитираното по-горе решение на СЕС се допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че данъчните задължения са установени в РА, поради извършена корекция във връзка с осъществена ВОД в полза на унгарско дружество. С РА не е извършено начисляване на ДДС във връзка с непризната ВОД. ВОД от жалбоподателя към унгарското дружество не е коментирана нито в РА, нито в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Мотивите в РД във връзка с липсата на доказателства за осъществена ВОД всъщност отново са свързани с констатациите на ревизиращите органи за това, че липсва доставка, а съответно и последваща реализация на същата. Обективната преценка на обстоятелствата, установени по делото, не обосновава извод за реалност на процесната доставка по издадената на дружеството - жалбоподател фактура от неговия доставчик "Ауто Краси" ООД. Упражняването на правото на данъчен кредит от получателя по фактури, по които не са получени от него реално стоки и услуги, представлява позоваване на общностното право относно ДДС с измамна цел по смисъла на цитираното по-горе решение на СЕС и не може да се приеме, че той е спазил изцяло и навреме правилата за ДДС, установени в държавата, за да може основателно да очаква да получи възстановяване на начисления ДДС, който е платил на доставчика. В тази връзка позоваването на решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България също е неоснователно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Вещото лице констатира редовното счетоводно отразяване на фактурите при доставчика и при неговия доставчик "Вайрус Груп" ЕООД. Посочва, че за данъчните периоди "Вайрус Груп" ЕООД не е декларирал ДДС за внасяне. "Радиал 2000" ООД е отразило в дневниците си за продажбите фактурите, издадени на "Вайрус Груп" ЕООД и е внесъл дължимия данък за данъчния период м. февруари 2010 г. Посочените обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се направи извод за реалното доставяне на стоките и признаване правото на данъчен кредит. След влизането в сила на новия ЗДДС /1.01.2007 г./ признаването на правото на данъчен кредит на получателя вече не се поставя в зависимост от поредицата от действия по начисляването на данъка, които следва да извърши неговия доставчик. Новият ЗДДС обвързва правото на приспадане с изискуемостта на данъка, които възникват от юридическия факт, породил данъчното събитие. Данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем, когато стоките и услугите са доставени - чл. 25, ал. 2 и ал. 6 ЗДДС /чл. 63 от Директива 2006/112/ЕС/. Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем - чл. 68, ал. 2 ЗДДС /чл. 167 от Директива 2006/112/ЕС/. Именно поради това, условието да бъде признато правото на приспадане е да е доказано, че стоките или услугите са доставени. Както е посочено в т. 28 от решението на СЕС, цитирано по-горе, въпросът за това дали ДДС за предходните продажби е внесен в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчно задълженото лице да приспадне платения от него по получени доставки ДДС. Документи, установяващи предаването и приемането на фактурираните гуми, описани в опис към фактурата само като брой, единично и обща цена, не са представени. Доколкото доставчикът "Ауто Краси" ЕООД и жалбоподателя ползват автокъща, паркинг и склад, както и офис, находящи се на един и същ адрес: гр. София, кв. "Левски", ул. "Рилска обител" № 77 /установено от заключението на вещото лице и представените договори за наем/, от значение е доставката на гумите, за които се твърди, че са едни и същи, от доставчика на "Ауто Краси" ЕООД - "Вайрус Груп" ЕООД. Според писмената декларация на Ивайло Василев - управител и представляващ "Вайрус Груп" ЕООД, гумите са предадени в неговия склад, находящ се в гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 235-237 и са натоварени в транспортно средство, собственост на клиента /"Ауто Краси" ЕООД/. Видно и от чл. 11 от приложения договор между "Вайрус Груп" ЕООД като продавач и "Ауто Краси" ЕООД като купувач, купувачът е задължен да осигури товарен автомобил и да заплати за собствена сметка транспорта на стоката до склада си. От страна на "Ауто Краси" ЕООД не се представят доказателства във връзка с извършването на такъв транспорт /товарителници и пътни листове/. Вещото лице констатира, че това дружество не разполага с транспортни средства. Не са представени доказателства, установяващи наемането на транспортно средство и направени разходи във връзка с извършения транспорт. Именно във връзка с това, че в случая е важна доставката от предходния на прекия доставчик органът по приходите е обсъдил обстоятелството, че гумите не са описани по вид, модел и размер, поради което е невъзможно да се установи дали действително те са доставени от склад на "Вайрус Груп" ЕООД в склада на "Ауто Краси" ЕООД и предадени от "Ауто Краси" ЕООД на ревизираното дружество. Липсата на доставка се потвърждава и от факта, че по делото не е доказана последваща реализация на гумите чрез осъществяването на ВОД към унгарско дружество. Към фактурата отново липсва индивидуализация на гумите. Представена е международна товарителница /СМR/, в която като превозвач е посочено "Сънсетрайз" ЕООД и не е посочен регистрационен номер на превозното средство. Не е представен лиценз за извършване на международни превози, нито доказателства за това, че превозвачът разполага с транспортни средства и наети по трудово или гражданско правоотношение шофьори. Според дадените писмени обяснения от управителя и представляващ "Сънсетрайз" ЕООД осъществяваната от дружеството дейност е спедиторска и поради това е използван превозвач от Сърбия. Сключен спедиционен договор със сръбско дружество не се представя. Коментираният SCAC всъщност касае ВОД от "Ауто Краси" ЕООД към същото унгарско дружество, събран е в хода на ревизионното производство на "Ауто Краси" ЕООД и е приобщен към доказателствата, събрани при ревизията на "Транс Цвет 91" ЕООД. Според съдържащия се в него отговор, посоченото унгарско дружество не разполага със складови помещения, където би могло да съхранява стоки. Данните за осъществен ВОД от унгарското към румънското дружество не са свързани с процесната фактура, издадена от "Транс Цвет 91" ЕООД към унгарското дружество и е неоснователно позоваването на този факт от страна на касатора. С оглед на така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК обжалваното решение на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение