Решение № 14229 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11187/2011 г.

Решение № 14229 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11187/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Националната здравноосигурителна каса, гр. София и на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Видин, срещу решение № 9544 от 28.06.2011 г. по адм. дело № 6588/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 47 от 5.03.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. Посочените пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172, ал. 1 от АПК, неправилно прилагане на чл. 67, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, необоснованост. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, гр. София, е оспорил касационната жалба. Ответникът Петър Илиянов Кичашки от гр. Видин не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение № 47 от 5.03.2010 г. по преписка № 108/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че при осъществяване на своята дейност Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в качеството си на юридическо лице и държавен орган с публични функции е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградите на адресите, както следва: гр. Видин, бул. "Панония" № 2 и гр. Белоградчик, ул. "Княз Ал. Батенберг" № 6, което в съответствие с чл. 5 от ЗЗДискр се смята за дискриминация и нарушение на закона. Поради това за оспорвания период НЗОК в лицето на своите регионални поделения не е предоставяла на жалбоподателя Кичашки специфичните административни услуги по начин, основан на равнопоставеността и зачитане на личното достойнство и свободната воля, с което е нарушила чл. 37 от ЗЗакрД. На основание чл. 47, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЗакрД на НЗОК е предписано да преустанови дискриминацията по признак "увреждане". На основание чл. 47, ал. 4 във вр. с чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЗакрД на НЗОК е предписано в срок до три месеца да предприеме необходимите действия по изграждане на свободен достъп на лица с увреждания до сградите. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за осъществена от жалбоподателите дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗакрД и пряка дискриминация по чл. 37 от ЗЗакрД. След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът законосъобразно е приел, че обективно е налице неравно третиране по защитения признак "увреждане". Безспорен е фактът, че гражданите с увреждания имат достъп само до едно приемно обслужващо ги помещение в сградата на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Видин, но не и до останалите помещения, до които имат достъп гражданите без увреждания. НЗОК/РЗОК не са изпълнили задължението за изграждане и поддържане на достъпна среда в наетата сграда за офис в гр. Белоградчик, до която хората с увреждания нямат достъп. По силата на законовата презумпция на чл. 5 от ЗЗакрД поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, представлява проява на дикриминация. За резултатния състав на тормоза субективният елемент е ирелевантен. Деянието осъществява и специалния състав на пряка дискриминация по чл. 37 от ЗЗакрД предвид обстоятелството, че неравното третиране е осъществено при изпълнение на законовото задължение на НЗОК и РЗОК да извършват услуги по смисъла на чл. 37 от ЗЗакрД, изразяващи се в съдействие на гражданите при упражняване на здравноосигурителните им права по Закона за здравното осигуряване. Хората с увреждания не получават достъп до дължимата им публична услуга по начин, който ги третира равноправно и им позволява да бъдат ефективни при защита на своите права и интереси. Неравното третиране е породено от неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда за населението, включително на хората с увреждания, като се отчитат техните специфични изисквания - чл. 169, ал. 2 от Закона за устройство на територията и чл. 33 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Без осигуряване на възможност за реално придвижване в сградите и използване на елементите на обзавеждането законовото задължение за създаване и поддържане на достъпна среда не е изпълнено. Касационният довод за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалния закон се преценява като неоснователен. Постановяването на обжалваното съдебно решение след изтичане на инструктивния едномесечен срок по чл. 172, ал. 1 от АПК не представлява съществено съдопроизводствено нарушение, защото не е повлияло върху волята на съда и съдържанието на постановения съдебен акт. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил правилно фактите по делото и законосъобразно е приел, че те се субсумират от обективна страна в хипотезисите на чл. 5 и чл. 37 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). По силата на чл. 5 от закона поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смята за дискриминация. В разглеждания случай преценката на фактите сочи, че поддържаната архитектурна среда в публичните сгради на РЗОК - Видин и на офиса в град Белоградчик затруднява достъпа на лицата с увреждания. По този начин е нарушена и забраната по чл. 37 от закона да се предоставят услуги при по-неблагоприятни условия, на основата на признак "увреждане". Обстоятелството, че сградата в гр. Белоградчик е общинска собственост, не освобождава НЗОК и РЗОК Видин от задължението да осигурят архитектурна среда, която не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Във връзка с доводите за изпълнение на изискванията по чл. 67, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, следва да се приеме, че законовото задължение за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която осигурява достъпа на лица с увреждания до публични места, включва комплекс от изисквания за осигуряване на равенство в третирането на всички граждани и на възможностите за участието им в обществения живот. Осигуряването на едно гише за обслужване на хора с увреждания не означава, че визираната категория лица е получила достъп до публичните места при условията на равнопоставеност с хората без увреждания. Конкретната фактическа обстановка сочи, че хората с увреждания не могат да ползват свободно, безпрепятствено и самостоятелно публичните помещения на РЗОК във Видин и Белоградчик, а това създава пречка за пълноценното им участие в обществения живот и охраната на собствените им права и интереси. Като е приел, че решение № 47 от 5.03.2010 г. по преписка № 108 по описа за 2009 г. на Комисията за защита от дискриминация е издадено при спазване на административнопроцесуалните и материалноправните изисквания за законосъобразност, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се присъжда в размер, определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,