Решение № 15458 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2017 г.
ВАСVII отделение15.12.2017 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70/26.07.2017 г. на Административен съд гр. Ш. по адм. д. № 179/2017 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15458 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. А. А., гр. Ш., срещу решение № 70/26.07.2017 г. на Административен съд гр. Ш. по адм. д. № 179/2017 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0869-000472/22.05.2017 г. на Н. Г. към ОД на МВР - Ш., Сектор "Пътна полиция" Ш.. Твърди, че няма възражения, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но същата била издадена при липса на мотиви досежно срока на действие на наложената ПАМ и в противоречие с целта на закона. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0869-000472/22.05.2017 г. на Н. Г. към ОД на МВР - Ш., Сектор "Пътна полиция" Ш.. Ответникът по касационната жалба, Н. Г. към ОД на МВР - Ш., Сектор "Пътна полиция" Ш., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд Ш. е образувано по жалба на Б. А. А., гр. Ш. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0869-000472/22.05.2017 г. на Н. Г. към ОД на МВР - Ш., Сектор "Пътна полиция" Ш.. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил съответстваща им фактическа обстановка, която не се спори между страните: На 21.05.2017 г. около 06.40 ч. в гр. Ш. на ул. "В. поляна", до № 5, в посока улица Северна, Б. А. А., ЕГН **********, от гр. Ш., е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Ауди", модел "А3", с рег. № Н 7661 ВН. След спиране от свидетелите - служители в РУ Ш., последните са установили, че водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.63 промила, установена с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабричен № ARBB - 0004. Пробата е показана и видяна от водача, на когото е издаден талон за медицинско изследване. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че деянието осъществява състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, за което на водача е наложена процесната принудителна административна мярка /ПАМ/. Правно основание за налагане на мярката е разпоредбата на чл. 171, ал. 2а ЗДвП. Същата се състои в прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство /ППС/ за срок от 12 месеца. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че ПАМ е наложена с валиден писмен акт на компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването й. Заповедта съдържа фактически и правни основания за налагането на ПАМ. Касационният състав не споделя релевираното касационно възражение на водача А. досежно твърдяно противоречие на акта с целта на закона. Целта на акта е налагане на ПАМ на водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието при съобразения промил на алкохол в кръвта - 1,63, създаващ предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от релевираните пороци на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд
Цитирани разпоредби
2- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 171, ал. 2