Решение № 15496 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2011 г.

Решение № 15496 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Варна срещу решение № 534 от 08.03.2011 г. по адм. дело № 939/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № К-108/12.03.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Галин Друмев Ганчев на основание чл. 227, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 177, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Галин Друмев Ганчев не е изразил становище пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед, с която на ответника по касация е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на посоченото по-горе правно основание, първоинстанционният съд е приел неспазване на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Оспореното решение на АС - Варна е неправилно. При постановяването му е игнорирано значението на част от приложените доказателства, което нарушение на процесуалните правила има за последица неправилно прилагане на материалния закон. В съдебното решение е изложена в подробности хронологията на действията по образуването, движението и приключването на дисциплинарното производство, поради което не е необходимо преповтаряне на мотивите. Прието е от решаващия съд, че е безспорно установено извършването на дисциплинарното нарушение - неподаване на декларацията по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР за участие на служителя в управителен орган на акционерно дружество като чл. на съвета на директорите в периода 2001 г. - 2010 г., съгласно събраните доказателства за вписването и заличаването на това обстоятелство в търговския регистър. Дори и да се счете, че служителят е узнал за това обстоятелство едва на 08.10.2009 г., когато е уведомен за наложена му принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, той не е изпълнил задължението си да подаде в 7 дневен срок декларация за възникналата несъвместимост по чл. 177, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, въпреки че е предприел действия за отстраняването й. Това нарушение е квалифицирано от законодателя като тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Следователно, щом като нарушението е доказано от обективна и субективна страна, дисциплинарно наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност по отношение на вида на наказанието. Установява се, че след образуване на дисциплинарното производство, служителят е дал подробно писмено обяснение с рег. № 305/19.02.2010 г. пред дисциплинарно разследващия орган (л. 39-40) във връзка с вмененото му нарушение, където е посочил, че поради незнание не е подал декларация за наличието на несъвместимост. Освен това, след запознаване с обобщената справка, с която е приключило дисциплинарното производство, той е депозирал възражение с рег. № 574/09.03.2010 г. (л. 41), в което е изразил несъгласие с част от дадените обяснения на служители на дирекцията. Отново, както и в обяснението е заявил, че без негово знание и съгласие са използвани данните му, а документи за участие във фирмата той не е подписвал. И върху двата документа има поставена резолюция и подпис на дисциплинарно наказващия орган за приемането им на 10.03.2010 г., като в заповедта изрично е отразено, че те са обсъдени и взети предвид преди налагане на наказанието. В случая съдът е пренебрегнал значението на даденото от служителя "възражение", а освен това неправилно е приел, че след като дисциплинарно наказващият орган не е поискал от него писмени обяснения, респективно не го е изслушал, гарантираното му от закона право на защита пред този орган е било нарушено. Последният няма нормативно задължение да поиска даването на писмени обяснения от служителя, а събраните доказателства обективират, че в случая е спазено както изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, така и разпоредбите на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР, чл. 10, ал. 2 и чл. 14, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Според цитираната норма от правилника компетентният да наложи дисциплинарното наказание орган не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения, а тези от приложимата инструкция регламентират задължението за приемането им с датирана резолюция, както и задължението за обсъждане на допълнително постъпилите след запознаване с обобщената справка възражения. По изложените съображения решението следва да бъде отменено и делото се реши по същество при хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК, като се отхвърли като неоснователна жалбата срещу заповедта за дисциплинарно уволнение. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, поради което Галин Друмев Ганчев следва да се осъди да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата 300 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, пето отделение