Решение № 15278 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2017 г.

Решение № 15278 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Р. Д. от гр. В., обл. П., против Решение № 146/24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 927/2016 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 16 - 0340 - 000273/14.11.2016 г., издадена от началник РУП при ОД на МВР П., РУ С., с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът - началник РУП при ОД на МВР П., РУ С., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б. Р. Д., срещу Заповед № 16 - 0340 - 000273/14.11.2016 г., издадена от началник РУП при ОД на МВР П., РУ С., с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Решението е правилно. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно напускането на ПТП и последвалият отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване за наличието на алкохол съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Съдът намира за неоснователни наведените от процесуалния представител на касационния жалбоподател доводи, че последният не може да бъде санкциониран за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване за наличието на алкохол, тъй като не е изпробван непосредствено след ПТП и е употребил алкохол по - късно, преди да бъде открит от контролните органи, а издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е отменено с решение № 375/19.07.2017 г., постановено по НАХД № 382/2017 г. по описа на РС - П., тъй като същото не променя фактическата обстановка към дадата на издаване на оспорената заповед. Освен това, самото бягство от ПТП представлява отказ и осуетяване на своевременното извършване на проверка за употреба на алкохол, поради което касационния жалбоподател не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. П. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение