Решение № 423 от 30.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2011 г.

Решение № 423 от 30.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молба за отмяна на влязло в сила въззивно определение № 11828 от 23.08.2010 г. по ч. гр. д. № 9529/2010 г. на Софийски градски съд, спрямо което не е допуснато касационно обжалване с определение № 228 от 14.04.2011г на Върховен касационен съд IV г. о, е постъпила от Д. Н. Д. с твърдение за новооткрити обстоятелства и нови доказателства и основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК . В молбата (озаглавена жалба ) неправилно като подлежащо на отмяна се сочи определението, с което не е допуснато касационно обжалване, тъй като при постановяването му ВКС не се произнася по съществото на спора. На отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 от ГПК в случая подлежи въззивното определение и искането следва да бъде разгледано спрямо същото. Твърдението по молбата за отмяна е, че в хода на производството по обжалване на разпореждане от 28.06.2010г по гр. д. № 57266/2009г на СРС 65 състав за връщане на негова въззивна жалба срещу постановено решение поради прието от съдилищата пропускане на срока за обжалване, в касационното производството е изчезнал приложен от молителя препис на обжалваното решение (първа страница). Според молителя, копието е направено на 07.06.2010г без заверка и с липсващ изведен номер и дата на обявяване, т. е преди решението да е обявено номер в срочната книга спрямо датата 03.06.2010 г., от която неправилно се приема да тече срока за обжалване в хипотеза по чл. 315 вр. чл. 316 от ГПК. Наред с това обстоятелство, т. е изчезнал документ по дело, като ново доказателство молителят представя копие от срочната книга СРС 65 състав в подкрепа на оплакването си за несъответно, със задна дата обявяване на решението, станало причина срокът за обжалване да се изчисли неправилно и да се приеме за пропуснат. Допълнително представя съдебно удостоверение от 14.07.2011г на началник отдел Информация към СРС кога решението е вписано в СУСД от съдебния деловодител на състава, писмен отговор на Председателя на СРС до молителя с изх. № 1419 от 08.09.2011г, копия от жалби и искания на молителя Д. за снабдяване с информация. Ответникът по молбата за отмяна КРС оспорва наличието на основание за отмяна по съображения, развити в писмен отговор. Върховен касационен съд, състав на III г. о намира молбата за постъпила в срок и процесуално допустима Молбата е по същество основателна, съображенията за това са следните: Не е налице първоначално заявеното по молбата новооткрито обстоятелство във връзка с приложеното копие, първа страница от решение по гр. д. № 57266/2009г на СРС, собствено датирано при изготвяне на решението в писмена форма на 03.06.2010г, а от молителя с дата 07.06.2010г, която заверка е единствена и има частен характер. Този препис, каквото и да е доказателственото му значение, е бил в разположение на молителя към момента, в който е сезирал Софийски градски съд по частна жалба вх. № 1024693/09.07.2010 г., подадена срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба. Преписът не е приложен в това инстанционно производство, приложен е едва след сезирането на ВКС с частна касационна жалба, по собствените твърдения на молителя към едно от постъпилите допълнения и становища, но в производството по допускане на касационно обжалване по 274, ал. 3 вр чл. 280, ал. 1 ГПК, поради неговия предмет, Върховен касационен съд не приема, нито съобразява или обсъжда доказателства, които страните не са представили пред инстанцията по същество . Тъй като молителят е разполагал с приложения сега препис, но не го е приложил в инстанционното производство по ч. гр. д. № 9529/2010г на Софийски градски съд, документът не може да послужи и да обоснове отмяна на влязло в сила преграждащо определение. Както е изтъквал Върховен касационен съд многократно, отмяната не е средство за поправяне пропуска на страните да посочат доказателства като приложат документи, с които разполагат. Неоснователно на следващо място е твърдението по молбата, че документът е изчезнал от делото. Копие от първа страница на решението, датирано от молителя на 07.06.2010 г., се намира на лист 27 по описа на ч гр. д. № 42/2011г и причината Върховен касационен съд да не го обсъди не е "изчезването" му, а предметът на произнесеното определение № 228 от 14.04.2011г на ВКС IV г. о. Характер на ново писмено доказателство, за което Върховен касационен съд, III го приема да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, в настоящия случай има приложеното копие от срочната книга на СРС 65 състав отразяваща обявяването на решението от съда по делото с вписана непълна дата и обстоятелствата по удостоверение от 14.07.2011г на началник отдел Информация към СРС За тези документи следва да се приеме извинителна невъзможност за страната относно своевременното им представяне в производството по обжалване. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, значението на документа може да не е пряко доказателствено, а да се касае за доказателствен факт, когато въпросът е спазени ли са всички процесуални правила, позволяващи срокът за обжалване на обявено по реда на чл. 315 от ГПК решение да тече от посочената в съдебно заседание дата. Гореизложеното обосновава допустимостта на исканата отмяна и основателността на молбата по същество. Следва да бъде отменено влязлото в сила въззивно определение. Делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за разглеждане на частната жалба от друг състав, който самостоятелно следва да прецени сочат ли представените писмени доказателства на извод, че са нарушени процесуални правила, свързани с упражняване правото на въззивна жалба в срок . Собствено въззивният съд следва да прецени и това дали изложението в частната жалба на Д. с вх. № 1024693 от 09.07.2010г не съдържа позоваване на обстоятелства, свързани с пропускане на срока. Независимо от дължимото произнасяне по въпроса за процесуалната законосъобразност на разпореждането за връщане на въззивната жалба, с който въпрос е пряко сезиран и по който ще се произнесе, въззивния съд следва прецени дали е налице съответно на обстоятелствените твърдения искане, в случая по молба за възстановяване на срок. При изложени в частната жалба обстоятелства от значение за производство по реда на чл. 64 ГПК, срокът по чл. 64, ал. 3 от ГПК не може да се счита еднозначно за пропуснат. Служебна преценка и указание за уточнение в тази връзка не е нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес и се обема от задължението по чл. 7, ал. 1 от ГПК. Искането за отмяна на обжалвано разпореждане по приет за пропуснат процесуален срок и молба за възстановяването на същия срок може да се съдържат и в едно обективирано до съда изявление, ако обстоятелствените твърдения на страната в частната жалба сочат на факти по смисъла на 64 от ГПК и сезираният съд има служебна роля да даде квалификация, свързана със съдопроизводствения ред, като отчита разликата между съответна процесуална форма на защита и искането за дължима защита и съдействие по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК . Воден от горното, ВКС III г. о