Решение № 1073 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2009 г.

Решение № 1073 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Катя Русенова Рабаджиева, в качеството й на едноличен търговец с фирма "Катя Рабаджиева", със седалище и адрес на управление гр. Чирпан, срещу Решение № 611 от 11.05.2009 г., постановено по административно дело № 928 от 2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, като подадена извън преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й я счита за неоснователна, а атакуваното съдебно решение - за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С оспореното решение Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Катя Русенова Рабаджиева, в качеството й на едноличен търговец с фирма "Катя Рабаджиева", със седалище и адрес на управление гр. Чирпан, срещу ревизионен акт № 2400001017 от 15.02.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 306/21.04.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който са установени задължителни осигурителни вноски фонд ДОО в размер на 3773,07 лв. и лихви 2257,13 лв.; вноски за фонд ДЗПО - УПФ в размер на 513,12 лв. и лихви 246,69 лв.; вноски за НЗОК в размер на 758,43 лв. и лихви 231,15 лв. и вноски за фонд ДГВРСФ в размер на 11,67 лв. и лихва 4,11 лв. Осъдил е жалбоподателката, в качеството й на едноличен търговец с фирма "Катя Рабаджиева", да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 562,00 лв. за осъществена юрисконсултска защита. Развилото се административно производство е по Заповед № 1017/7.11.2007 г. на началник сектор ДРПФ в Отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. Стара Загора, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено до 7.01.2008 г. да бъде извършена ревизия на ЕТ "Катя Рабаджиева", със седалище и адрес на управление гр. Чирпан. Определения в заповедта предмет на ревизията е проверка на следните видове задължения по периоди: вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) - за периода от 01.01.2003 г. до 30.09.2007 г.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за периода от 01.01.2003 г. до 30.09.2007 г.; вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд - за периода 01.01.2003 г. до 30.09.2007 г.; вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /ГВРС/. На осн. чл. 117 от ДОПК ревизиращите органи по приходите са съставили ревизионен доклад № 1017/21.01.2008 г. за резултатите от извършената ревизия, с който са констатирани задължения за задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на 3773,07 лв. и лихви 2257,13 лв.; вноски за фонд "ЗПО - УП" в размер на 513,12 лв. и лихви 246,69 лв.; вноски за НЗОК в размер на 758,43 лв. и лихви 231,15 лв. и вноски за фонд "ГВРС" в размер на 11,67 лв. и лихва 4,11 лв. Административният орган е направил предложение за установяване размера на задълженията по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 21.01.2008 г., всичко в размер на 8052,42 лева. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК ревизираното лице е направило писмено възражение срещу констатациите по ревизионния доклад пред директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Компетентният орган се е произнесъл с Решение № 306/21.04.2008 г., с което е потвърдил обжалвания ревизионен акт. Като мотиви за неоснователността на жалбата е изложил, че самоосигуряващото се лице Рабаджиева, в качеството й на едноличен търговец не е внасяла осигурителни и здравни вноски върху върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за периода от 01.01.2003 г. до 30.09.2007 г. За процесния период органът е установил, че в ЕТ "Катя Рабаджиева" са изплатени възнаграждения на лица, работещи при условията на трета категория труд, но за ревизирания период начислените задължителни осигурителни вноски (за ДОО, здравноосигурителни вноски в приход на НЗОК, вноски за фонд ДГВРСФ) не са внесени в законоустановените срокове при изплащане на трудовите възнаграждения за периода от 01.05.2004 г. до 31.03.2007 г. Сочи, че декларация обр. 1 е подадена само за периода 01.12.2003 г. до 30.04.2004 г. и за периода 01.01.2007 г. до 31.03.2007 г., както и че декларация обр. 6 е подадена само за периода 01.01.2007 г. до 31.03.2007 г. Недоволна от административния акт, Рабаджиева го е оспорила пред Административен съд - град Пловдив. За да отхвърли като неоснователна жалбата й, първоинстанционният съд е приел, че инвокираните отменителни основания за нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, се явяват неоснователни. Изяснил е спора от фактическа и правна страна като е установил, че административният орган законосъобразно е начислил на едноличния търговец осигурителни вноски за проверявания период, в съответствие приложимото материално право - Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Според новелата на чл. 6, ал. 2 КСО, осигурителните вноски се начисляват върху осигурителния доход, който включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Начисляването на осигурителните вноски върху целия осигурителен доход, представляващ общия доход на осигуреното лице, отговаря на конституционните принципи за равенство и справедливост, отразени в абзац четвърти на преамбюла на Конституцията. Иначе би се стигнало до нарушение на тези конституционни принципи, защото получаващият по-голям доход ще прави по-малки осигурителните вноски от този, който реализира по-малък доход. В тази връзка е Решение № 5 от 29.06.2000 г. по конституционно дело № 4/2000 г. на Конституционния съд на РБ. С ал. 7 на чл. 6 от КСО е установено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 4 от КСО, част от които са и едноличните търговци, към които спада и касаторката, се осигуряват авансово през годината. Осигурителният доход не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се изчисляват на база месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В случая за 2003 г. и 2004 г. е определен в размер на 200,00 лв., а за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. - 220,00 лв. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е достигнал до решаващия извод, че определеното задължение за ЗОВ от ревизиращия орган е в съответствие с материалния закон и правилно е начислена за всяка от ревизираните години. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове подлежат работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Следователно, налице са фактическите предпоставки за прилагане на това правно основание за внасяне на осигурителните вноски за сметка на осигурителя-касатор. Работодателят е следвало да внесе към фонд "ГВРС" задължителните осигурителни вноски за работещите по трудови правоотношения лица при изплащане на трудовите им възнаграждения. В разглеждания казус правилно инстанцията по същество е установила, че ревизираното лице не е изплатило осигурителните вноски за ревизирания период на лицата, наети на работа от еднолични търговец и по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. Също така вземанията за невнесени или несвоевременно внесени осигурителни вноски следва да бъдат събирани с лихва /вж. общата норма на чл. 175 от ДОПК/. Правилно са съобразени и нормите на специалните закони, уреждащи конкретното правоотношение, а именно: на чл. 113, ал. 1 от КСО, според който вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се събират с лихва; чл. 107 от ЗЗО, който предвижда, че за забава при плащане на вноските за здравно осигуряване се дължи законната лихва за периода и чл. 21, ал. 4 от ЗГВРСНР, изрично препращащ към дължимостта на вземанията за фонда с лихвите по чл. 113, ал. 1 от КСО /за вноските за ГВРС/, всички изрично сочещи, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва. Въз основа на изложените съображения се налага извод, че Административен съд - гр. Пловдив в съответствие с приложимото материално право е установил, че данъчният орган правилно е начислил и лихва на основание на тези закони. Ето защо, наведените касационни оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и не променят изводите, до които Административен съд - гр. Пловдив е достигнал. Следователно, инстанцията по същество е приложила правилно материалния закон, спазила е съдопроизводствените правила и е постановила обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,