Решение № 11049 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14784/2019 г.

Решение № 11049 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14784/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Съни инвест 07" ЕООД, представлявано от управителя С. Добрев, чрез процесуалния представител адв. М. Христова срещу решение № 380 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 400 по описа за 2019 г. на Административен съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-РД/4413 от 01.12.2017 г. на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с която е отказано финансиране.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако ответната страна по касация се представлява от адвокат.

Ответната страна по касационната жалба - изп. директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата чрез депозирано по реда на чл. 213а от АПК становище на юрисконсулт Д. Петрова. Претендира присъждане на съдебни разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 03-РД/4413 от 01.12.2017 г. на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", издадена на основание чл. 20 а, ал. 2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 22, ал. 2 и ал. 3 чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. С нея е отказано финансиране по заявление за подпомагане подадено от "Съни инвест 07" ЕООД на 02.12.2016 г. с ИД № на проекта 20/04/1/0.0.1980. Предмет на инвестицията е "Създаване на трайни насаждения от десертни лозя" на стойност 561 862. 21 лв.

В мотивите си съдът е изложил съображения за компетентност на административния орган издал оспорената заповед, като се е позовал на решение № 10139 от 02.07.2019 г. по адм. дело № 12270 по описа за 2018 г. на ВАС, ІV отд. Посочил е, че актът е издаден в законовоустановената писмена форма, с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така е приел, че актът е мотивиран съобразно т. 4 от посочената разпоредба, а именно съдържа фактическите и правните основания за издаването му.

В мотивите си съдът е изложил подробно фактическата обстановка по спора, включително и относно установеното в административното производство, като е обсъдил и събраните пред него доказателства и доказателствени средства, а именно заключенията по съдебно-агро-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза. Отграничил е и основните спорни моменти по посочените в акта четири позиции, а именно:

1. разходи за финансиране, определени като недопустими поради надвишаване на референтните стойности на активите;

1. разходи за финансиране определени като недопустими за изготвяне на бизнес план;

1. установено отклонение на стойностите на добивите, заложени в бизнес плана спрямо приетите от административния орган, довело до преизчисление на заложените приходи от продажба на продукция;

1. установено несъответствие на бизнес плана на кандидата с изискванията на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г.

По повод на разходите определени като недопустими за изграждане (т. 1) на два актива, а именно подпорна конструкция за насаждения от десертни лозя на обща стойност по проекта 42 014. 56 лв., от които неодобрените в размер на 4 083. 88 лв. и относно тези за подобект "Реконструкция на сграда за селскостопански машини" на обща стойност по проекта 114 750. 24 лв., от които неодобрени в размер на 70 081. 44 лв., административният орган се е позовал на чл. 32, ал. 11 и чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Съдът в мотивите си в тази част на спора е дал отговор на възражението, че не е ясна волята на административния орган, още повече, че тя е обсъдена от жалбоподателя в жалбата и очевидно е, че тя е разбрана така както е изложена в текста на заповедта. Подробно е обсъдил основанието, поради което са приети като недопустими процесните разходи, а именно чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., а именно "инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи". За да се обоснове е анализирал регламентацията дадена в чл. 32, ал. 9, ал. 10 и ал. 11 от Наредбата относно извършването на оценка на основателността на предложените за финансиране разходи. Това се осъществява чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от ДФ "Земеделие" като Разплащателна агенция (РА) референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Като краен резултат, след като извърши съпоставка между размера на определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, РА одобрява такъв за финансиране до по-ниския размер. Конкретно е отговорил и на възражението относно изготвянето на заповед № 03-РД/2735 от 29.06.2016 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която е изготвен списък и с който са определени референтните разходи при извършване на СМР., публикуван на интернет страницата на РА. За оспорването на този официален документ доказателствената тежест е в лицето на оспорващия, като такива процесуални действия той не е осъществил, както е приел съда и правилно се е позовал на безспорния факт, че посочената заповед и създаден с нея списък имат дата отпреди датата на подаване на процесното заявление, поради което и с оглед характера на документа като официален и неговото публично оповестяване, жалбоподателят е бил длъжен дали предложените от него разходи са включени в списъка. Точно съдът е посочил, че в Наредбата няма изискване за публикуване на цените, а това е с оглед предотвратяване подаването на манипулирани ценови оферти.

Прилагането на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. от страна на административния орган съдът правилно е обосновал със заключението по съдебно-икономическата експертиза в тази му част, като е изложил подробни аргументи защо не го кредитира. Заявената цена по първия актив е 918. 03 лв. без ДДС/дка, а референтната цена е 923. 98 лв. без ДДС/дка, а по повод на втория актив заявената цена е 217. ЗЗ лв. без ДДС/дка, при референтна цена от 267. 90 лв. без ДДС/дка. Според експерта заявените стойности по тези два актива не надвишават референтните стойности. Аргументирани са съображенията на съда, че този извод е необоснован, понеже референтната цена се определя при 2. 32 лв. без ДДС за 1 брой фиданки и 923. 98 за 1 декар, а според приложените към заявлението документи е предвидено засаждане на 357 броя фиданки. При съобразяване с референтната цена за фиданка и предвидения им брой, общата стойност на допустимите разходи за заявените 45. 766 дка е в размер на 37 905. 23 лв., а заявените такива разходи за този актив са 42 014. 56 лв., което формира разлика от 4 109. 33 лв., поради което тя се явява недопустим разход.

Аналогичен е изводът на съда и по повод разходите за втория актив, при което той не кредитира заключението в тази част на спора. Конкретно сочи, че в списъка от РА е дадена цена от 470. 00 лв. /кв. м. за ново строителство със съответни корекционни коефициенти при реконструкция, основен ремонт, текущ ремонт и пр. Според съда неправилно е приложен коефицент за реконструкция на обекта, като експертът отговаря, че е използван той поради така зададената му задача, без да е определял вида на строежа. Преценката на съда с оглед на доказателствата по делото и конкретно липсата на издадено разрешение за строеж, което се изисква и в случай на реконструкция, налага извод, че се явява приложим коефициент за текущ ремонт, понеже предлаганите СМР имат такъв характер.

По повод на разходите за финансиране определени като недопустими за изготвяне на бизнес план (т. 2) съдът е посочил, че преценката на същите се обуславя от направената корекция по т. 1 от заповедта, обсъдена по-горе с оглед установеното в административното производство и това пред съда. Заявените по чл. 32, ал. 1, т. 14 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. разходи за изготвяне на бизнес план в размер на 29 000. 00 лв. Прилагането на чл. 32, ал. 2, т. 2 от посочената наредба изисква допустимите разходи за такива консултантски услуги, като част от тези по ал. 1 от същата разпоредба, да не превишават пет на сто от допустимите разходи по т. 1. т. 13 от нея, но не повече от левовата равностойност на 35 000 евро. Така с оглед извършената корекция по т. 1 от заповедта и изложена по-горе, правилно съдът е приел при безспорност на характера на обсъжданите услуги и допустими разходи в размер на 458 696. 84 лв., че разходите за тях се явяват от 29 000. 00 лв. са недопустими, понеже превишават посочения процент (22 934. 84 лв.). Това обуславя и правилното прилагане от административния орган на посочената правна норма.

По повод на установено отклонение на стойностите на добивите, заложени в бизнес плана спрямо приетите от административния орган, довело до преизчисление на заложените приходи от продажба на продукция (т. 3), съдът е посочил, че със заявлението е заложен добив от декар десертни лозя в размер на 1 500 кг/дка за втора прогнозна година, 3 000 кг/дка за трета, четвърта и пета прогнозни години, и 3 500 кг/дка за шеста до десета прогнозни години. За да направи преценка за отклонение на стойностите на добивите, административния орган е извършил съпоставка на тези показатели със стойностите, заложени в утвърдената "Методика за определяне на обосновани (пазарни) продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки от ПРСР за периода 2014-2020 г. ". Така в тази Методика заложеният добив за 1 дка десертно грозде е между 900-1 320 кг/дка. Административният орган е определил среден добив на десертно грозде от 1 320 кг/дка, според показателите на Методиката и допуснат толеранс от 10 пункта. С оглед на заявените продажни цени е направено преизчисление на заложените приходи от кандидата (178 464 лв., годишно), като са приети за реалистични и постижими приходи от продажба на продукция в размер на 78 534. 46 лв., годишно, след първата година. Оспорването е по повод неотчитането от страна на Методиката на добив от различните и съответно конкретните сортове.

Съдът правилно е приел, че възражението в тази част на спора е неоснователно, понеже жалбоподателят не е могъл да докаже, че очакваните средни добиви от десертно грозде са в по-големи размери от дадените в методиката, както и да са реално достижими, още повече че посочените в нея средни добиви са на база получена информация от дирекция "Пазарни мерки и организации на производители", използвана така както е създадена. Съдебният експерт в съдебно-агро-техническото заключение което дава е посочил, че земята на заявителя не е по-плодородна или по-добра за десертни сортове лозя, което да обоснове възможност за достигане на максимални добиви от такива сортове грозде. Конкретно съдът се е позовал и на установеното от същия експерт по повод на сорта Болгар, че ако добивът за първата и втората година е 0 кг/дка, за следващите години не може да се предвидят добиви превишаващи 1 500 кг/дка и при най-благоприятни условия, както и на направената от него преценка на бизнес плана на заявителя от гледна точка на агрономическата наука, а именно че е научно необоснован. При тези данни по делото и с оглед характера на представените становище на трети лица, неучаствали в съдебното производство, но притежаващи знания и опит в посочената научна област, включително и относно разпечатки от интернет за оферти на търговци и пр., правилно съдът не е приел същите като годни писмени доказателства. Обоснован е изводът му, че с обжалваната заповед правилно административният орган не е приел заложените приходи от продажба на продукция след третата година в размер на 178 464 лв., а са приети очаквани годишни приходи след първата година в размер на 78 534. 46 лв., което е посочено и от съдебния експерт по съдебно-икономическата експертиза (стр. 201), независимо от даденото заключение по т. 1 от заповедта.

По повод на установено несъответствие на бизнес плана на кандидата с изискванията на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. При преценката си относно така установеното несъответствие съдът е анализирал чл. 22, ал. 1 от Наредбата относно формата и съдържанието на бизнес плана на заявителя, както и на ал. 2 и ал. 3 от същата разпоредба, в които е посочено, че той трябва да показва подобряване на дейността на земеделското стопанство на кандидата чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности и постигане на една или повече от целите съгласно чл. 2 и в съответствие с принципите по чл. 3. Според последната алинея бизнес планът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в ал. 1, и постигането на показателите, посочени в Приложение № 5. При съобразяване с тези разпоредби, конкретно по делото, същият е обсъдил направеният извод от административния орган, а именно, че представеният бизнес проект не е жизнеспособен. Според съда, той е обоснован не само от формална гледна точка, но и от установеното от експерта по съдебно-икономическата експертиза, независимо приетото от него относно спорните активи, че не е налице превишаване. Същият изрично посочва, че дори да се направи преизчисление на икономическата жизнеспособност на бизнес плана без да се вземат предвид редукциите на разходите за изграждане на подпорна конструкция, за стопанска сграда без система за климатизация и за бизнес плана, то той отново не постига показателите, посочени в Приложение № 5 на Наредбата. Съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. бизнес планът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в ал. 1, и постигането на показателите, посочени в приложение № 5. Конкретно по делото е установена нежизнеспособност на бизнес плана по подробно изложените от първоинстанционния съд съображения по повод така приетото от административния орган.

При така изложената фактическа и правна обстановка по спора правилен и съответен на събраните доказателства и доказателствени средства е изводът на съда, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. Съгласно чл. 3 от Наредбата финансовата помощ по тази подмярка се предоставя в съответствие с принципите на добро финансово управление, публичност и прозрачност. Следва да се посочи, че съдът е направил съвкупна преценка на всички доказателства и доказателствени средства, подробно, последователно и точно е изложил фактите по спора, анализирал е правните разпоредби и направил правилна правна аргументация относно тяхното приложение. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от наредба за заплащането на правната помощ.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение