Решение № 14247 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2019 г.

Решение № 14247 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу Решение № 55 от 22.02.2019 г., постановено по адм. дело № 25/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отменен мълчалив отказ на Началника на Митница "Столична" за възстановяване на лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 25.11.2014 г., потвърден с Решение № Р-551/32-319782 от 5.11.2018 г. на Директора на Агенция Митници. Със същия съдебен акт административната преписка е изпратена на Началника на Митница "Столична" за ново произнасяне по искането на "Топлофикация Перник" АД за прихващане и възстановяване вх. № 32-120641 от 26.04.2018 г. при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопоризводствените правила, необоснованост в противоречие с материалния закон. Счита, че законосъобразно Началникът на Митница "Столична" е приел, че лихва върху възстановения на дружеството акциз се дължи от 25.11.2014 г., когато са изтекли всички срокове за произнасяне по чл. 27, ал. 3 ЗАДС и за обжалване по чл. 27, ал. 5 ЗАДС. Навежда доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство, като отрича извода на съда, че размерът на заплатеното съответства на правната сложност на спора. В подкрепа на тезите си излага конкретни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Топлофикация Перник" АД, гр. Перник, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. и с писмени бележки по същество оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд – Перник е законосъобразността на мълчалив отказ на Началника на Митница "Столична" за възстановяване на лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 25.11.2014 г., потвърден с Решение № Р- 551/32-319782 от 5.11.2018 г. на Директора на Агенция Митници. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 15.08.2014 г. "Топлофикация Перник" АД е депозирало в Митница "Столична" искане за възстановяване или прихващане на акциз с вх. № 32-94447/15.08.2014 г. На 16.03.2018 г., в изпълнение на влязло в сила Решение № 1650/15.03.2017 г. на АССГ, е издадено Решение № РВА-5800-66/32-78475 на Началника на Митница "Столична", с което на дружеството е възстановен по искането от 15.08.2014 г. акциз в размер на 3 174 274.28 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2015 г. до окончателното погасяване. На 26.04.2018 г. от "Топлофикация Перник" АД е подадено искане с вх. № 32-12064, с което на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК е поискано заплащането на лихва за забава в размер на 202 284.73 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 26.03.2015 г. във връзка с горепосоченото възстановяване на акциз С Решение № РЗАДС-5800-1133/32-243992/22.08.2018 г. Началникът на Митница "Столична" е разпоредил възстановяването на сумата от 106 873.37 лв., представляваща лихва за периода 25.11.2014 г. до 25.03.2015 г. върху възстановения с решението от 16.03.2018 г. акциз за енергийни продукти. За останалата част от претендирания период и сума с искането от 26.04.2018 г. Началникът на Митница "Столична" не се е произнесъл в рамките на законоустановения срок, с оглед на което мълчаливият му отказ е обжалван по административен ред. Същият е потвърден с Решение № Р- 551/32-319782/05.11.2018 г. на Директора на Агенция Митници. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че спорът се концентрира върху началния момент на дължимост на лихвата за забава за възстановения акциз. В тази връзка той е съобразил, че разпоредбата на чл. 27 от ЗАДС не регламентира дължимост и изискуемост на лихва за недължимо платен и подлежащ на възстановяване акциз, поради което приложение следва да намери общата норма на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Разграничавайки двете хипотези на визираната разпоредба, решаващият състав е приел, че в случая, внасянето на акциза от дружеството е въз основа на подадена от него акцизна декларация, с оглед на което следва да се възстанови със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановен – арг. от чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК. С оглед цитираната практика на ВАС, съдът е съобразил, че производството за възстановяване на акциза е започнало по искане на дружеството от 15.08.2014 г., поради което от тази дата се дължи законната лихва върху възстановения размер на акциза. Изложеното е мотивирало крайния му извод, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1- 4. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, визираната норма разграничава две хипотези, при които началният момент на дължимост на лихвата за забава е различен, в зависимост от това дали внасянето или събирането на недължими суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. Горепосочената обща норма на ДОПК намира приложение и при недължимо внесен акциз, тъй като специалния ЗАДС нито съдържа уредба за дължимостта на лихва за забава, нито изключва същата. В своята практика СЕС изрично подчертава, че съгласно принципът на равностойност правилата, които регулират възстановяването на събрани в нарушение на националното право суми следва да бъдат приложени и спрямо сходни искания за възстановяване на суми за данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза - Решение по С- 591/10. Именно спазването на принципа на равностойност обосновава приложението на най- близката хипотеза за определяне на началния момент на олихвяване на недължимо събрани суми, внесени от дружеството въз основа на подадена от него акцизна данъчна декларация. При приложимост на чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК, законната лихва върху главницата се дължи, считано от подаване на първоначалното искане по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, а именно – от 15.08.2014 г. Така формираният извод не се променя от сочените от касатора срокове за произнасянето на Началника на Митница "Столична" по чл. 27, ал. 3 от ЗАДС и по чл. 27, ал. 5 ЗАДС. Същите касаят възстановяването или прихващането на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз, но не и началният момент, от който органът изпада в забава спрямо недължимо внесената от дружеството сума. В своята практика ВАС е последователен в разбирането си, че лихва за забава в хипотезите по чл. 129, ал. 6, изр. второ се дължи от датата на подаване на първоначалното искане. Ирелевантно е, че цитираните от първоинстанционния съд решения на ВАС са във връзка с лихва върху възстановен надвнесен акциз за употребявани автомобили по реда на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, тъй като последният специален закон също не съдържа уредба относно лихвата за забава. Поради това приложение отново намира общата норма на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Предвид гореизложеното, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се наведени доводи за неправилност на съдебното решение в частта му за разноските поради отхвърляне на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. По своята същност тези аргументи представляват искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, по което на основание чл. 248, ал. ГПК компетентен да се произнесе е АС - Перник. Ето защо и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, съдържащото се в касационната жалба искане за изменение на решението в частта му за разноските следва да бъде препратено по компетентност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение