Решение № 10659 от 17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16714/2009 г.

Решение № 10659 от 17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16714/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Марула Петрова Патрикова, Параскева Димитрова Михайлова, Илия Илиев Милев и Костадин Илиев Костадинов от гр. Варна, чрез общия пълномощник адв. З. Стоянова, срещу решение по адм. д. № 2263/2008 г. на Административен съд - Варна. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на осн. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище гр. Варна относно имот № 2564, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба инвокират доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Претендират разноски В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответната страна - Областния управител на област гр. Варна не изпраща представител и не е взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна- Елена Игнатова Николова не се явява и не изпраща представител. В писмено становище чрез упълномощения адв. Т. Томова оспорва жалбата и прави искане за разноски за защита пред ВАС. Участвуващият в производството по делото представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице твърдяните нарушения на материалния закон, водещи до неправилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и е образувано по жалба от настоящите касационни жалбоподатели, на които с Решение № 620/25.06.1999 г. на ПК-Варна в качеството им на наследници на Димитър Атанасов е признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 5 дка, находяща се в терен в местност "Лафолу" с твърдения, че в одобрения план неправилно била записана като собственик на имот № 2564 по ПНИ Елена Игнатова Николова. За да постанови решението си съдът е приел, че с оглед представените писмени доказателства и двете заключения на вещите лица, административният орган се е съобразил с представения пред него титул за собственост при одобряването на ПНИ за местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище гр. Варна. Приел, че законосъобразно имот с № 2564 с площ 1125 кв. м. е записан на Елена Игнатова Николова. В тази връзка съобразил данните от нот. акт № 110/1997 г, издаден след извършено плащане на 600 кв. м. от отредения на наследодателите й имот за ползване от 1000 кв. м. в местността "Манастирски рид" с пл. номер по стар кадастрален план 1564, идентичен с имот № 2564 по ПНИ и нот. акт № 72/97 г. за дарение на този имот на заинтересованата страна. Обсъдил влязлото в сила решение от 15.06.95 г. на ВОС по адм. д. 449/1995 г., с който е отменен отказа на кмета на гр. Варна да издаде оценителен протокол и е обявена оценка за място от 1000 кв. м. в землището на местност "Лафолу", удостоверение № 1914 от 28.08.95 г. за заплатена чрез Община Варна цена на земята за 600 кв. м., както и Удостоверение от Район "Приморски" при Община Варна, установяващо, че през 1995 г. в изпълнение на Решението на ВОС Игнат Лазаров е заплатил чрез община Варна и цената на имот от 400 кв. м. Обосновал извод, че в случая е заплатена изцяло земя с площ от 1000 кв. м. Оттук извел решаващия си извод, че правото на ползване на наследодателите на заинтересованата страна е трансформирано в право на собственост на място от 1,000 дка. Мотивирал този извод и с обстоятелството, установено от приложените по делото удостоверения за наследници, че преди датата на издаване на оспорената заповед наследодателите са починали, поради което заинтересованото лице е наследило и останалите 400 кв. м. ид. ч. от процесния имот. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Решението е правилно. При неговото постановяване съдът е преценил всички представени по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Законосъобразен е извода, че заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна. Съгласно нормата на § 4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Според § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. С него на всеки правоимащ се определя имот в съответствие с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м. Разпоредбата чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ регламентира, че с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. От цитираната разпоредба следва, че планът на новообразуваните имоти освен че се изработва с оглед правилното устройство на територията и съдържа техническите данни за новообразуваните имоти, съдържа и регистър за собствеността на същите, като неразделна част от него. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. В производството в частта на регистъра съдът проверява верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена собственост. Обосновано със събраните доказателства и с разпоредбите на § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ административният съд е преценил като неоснователни доводите на жалбоподателите, че Елена Николова неправилно, т. е. без валидно учредени права на собственост, е записана в регистъра на ПНИ като собственик на процесния имот. Съгласно посочените по-горе норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, ПНИ се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ като в него се нанасят имотите на три категории лица, между които и ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост. Няма спор, че приложеното на л. 4 от делото Решение № 620/25.06.1999г на поземлена комисия установява собственическите права на наследниците на бившия собственик. В случая обаче те се конкурират с правата на ползвателя. Законодателят е дал приоритет на последните при наличие на изрично уредени в закона хипотези - § 4а, ал. 1 и § 4б. При наличие на условията посочени в тях и при завършване на цялата процедура правата на ползвателите, предоставени им по силата на посочени в § 63 ПМС 456/1997 г. актове се трансформират в право на собственост - т. е. те имат приоритет пред собственическите права на бившите собственици, възстановени им по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС. Основният довод в жалбата за нарушение на материалния закон е неоснователен, тъй като в конкретния случай процедурата по трансформиране право на ползване в право на собственост е завършена - извършена е оценка и определената цена е заплатена. С това е завършен фактическият състав по придобиване на собствеността от ползвателя и той правилно е записан в регистъра на собствениците към плана на новообразуваните имоти като негов собственик. Поради това са неоснователни касационните доводи за неправилно признато право на ползвателя да придобие собственост върху имота. Законосъобразен е и втория извод на съда, обоснован със заключението на вещото лице Попова, установяващо, че от разликата над 1000 кв. м. не може да се обособи самостоятелен парцел, поради което за областен управител не е съществувало законово основание за вписване на жалбоподателите като собственици на процесния имот за разликата над 1000 кв. м.. Предвид факта на заплащане на 1000 кв. метра, и данните в Удостоверение № 1564 /л. 154 от делото/, установяващо предоставен на наследодателите на Елена Николова един декар земя за вечно ползване в местността "Лафалу", съдът обосновано не е кредитирал т. 4.2 от тройната експертиза. Поради това твърдението, че "незнайно" защо съдът не кредитирал заключението на приетата по делото без оспорване тройна експертиза" не отговаря на действителното положение. По същите съображения е неоснователен и последния довод - че били необосновани и погрешни изводите на съда, че заинтересованото лице Елена Игнатова Лазарова е станала собственик на имот с площ от 1 000 кв. м, както и че придобила по наследяване частта от 400 кв. м. от процесното място от 1 дка, заплатени от нейните родители. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно, а това на заинтересованата страна е основателно и доказано . Оспорващите следва да бъдат осъдени да й заплатят претендираните разноски в доказания размер на 200 лева съобразно приложеното на л. 9 /и л. 146/ от делото адв. пълномощно за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,