Решение № 6897 от 8.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. Шаиб, чрез адвокат А. Чобанова, против решение 249/15.07.2021 г. по адм. д. 433/2020 г. на Административен съд Добрич. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С оглед на това се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касаторът, чрез адв. Чобанова поддържа жалбата и представя подробни писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът Община Добрич, редовно призована, представлява се от адв. Спасов. Моли да се остави касационната жалба без уважение и да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Представя писмен отговор. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Предмет на разглеждане пред административния съд е искова молба на З. Шаиб за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 000 лв. за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., посочена в размер на 6094,73 лв. и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. за причинените тревоги, притеснение, унижение и отрицателни емоции, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, претърпени в резултат от незаконосъобразното бездействие на общинската администрация да изпълни задължението си да предаде на ищцата отстъпения ѝ като обезщетение апартамент за отчужден недвижим имот по ЗТСУ (отм.). Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че за да е налице "бездействие", то задължително е необходимо да се установи дали този държавен орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Обосновал се е, че задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган, в случая от длъжностните лица на Община град Добрич и дължали ли са те определено фактическо действие, неопосредено от административен акт. Съдът е приел, че не е налице такова притовоправно фактическо бездействие, което да изпълнява изискванията на закона, а твърдените от страна на ищеца бездействия не са фактически, а правни такива. В допълнение е посочил, че извършването на СМР и предаването на определения в обезщетение апартамент е обвързано с предхождащи решения на Общинския съвет, заповеди на кмета на съответната община, сключване на договори за изпълнение, в случая и за изпълнение на законови изисквания за финансиране на обекта, за да може да бъде осъществен същият. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е направил подробен анализ на фактите и доказателства и е изложил обосновани мотиви при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно касационния жалбоподател сочи, че причинените му имуществени и неимуществени вреди са вследствие на продължителното противоправно бездействие на общината да му предостави определения му като обезщетение жилищен имот за отчужден недвижим имот по реда на ЗТСУ (отм.). Указал е, че претенцията му е с оглед имота, предоставен като обезщетение със Заповедта от 03.11.2009 г., като на база този имот е и претендираното обезщетение за имуществени вреди. Съгласно чл. 204, ал. 4 АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. От това следва, че съдът е задължен да разгледа по същество доводите за наличието на такова действие или бездействие на административния орган и не може да прекрати спора преди да установи тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на основателността на предявените искове, касационната инстанция напълно споделя мотивите на административния съд. Не може да се приеме, че не са били налице действия от общинските служители, които да доведат докрай обезщетителната процедура. Наред с горното, от заседанията на Общинския съвет, взети по тях решения, включително за кредит с оглед финансиране на обекта, договори за възлагане на строителство, решения за обявяване на обществени поръчки, се установява, че са били издавани съответни административни актове, целящи изпълнението на задължението на ответника да предаде определения като обезщетение имот на ищеца. Както през процесния период по исковата молба, така и още от 2010 г., а и след това - 2014, 2016, 2018, 2019 г. ответникът е изпълнявал своето задължение, което поради обстоятелството, че е обвързано с финансиране, е било затруднено. Това обаче не означава, че е налице фактическо бездействие, в какъвто смисъл са разписаните от законодателя елементи на фактическия състав от отговорността на Общината. В допълнение следва да се отбележи, че правилно съдът е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като сочените от ищеца бездействия не са фактически, а правни. Няма спор, че общинските органи са имали и все още имат задължение да обезщетят правоимащото лице с имот в жилищен блок Добрич, който и понастоящем не е изграден, но реалното получаване на дължимото имотно обезщетение, за да е завършено отчуждителното производство, е обвързано с прехождащи административни актове, касаещи изграждането на процесния блок, актове по приемането на строителството, за да се изпълни процедурата. В конкретния случай събраните по делото доказателства установяват, че общинските органи не са възприели пасивно поведение, не са пренебрегвали проблема, а напротив. През процесния период са извършени многобройни дейности с цел изпълнение на задължението на ответника. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед заявеното искане за присъждане на разноски на ответника по касация, на последния следва да бъдат присъдени сторените такива за настоящата инстанция в размер на 1 560 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,