Решение № 330 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1056/2013 г.

Решение № 330 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1056/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Подадени са касационни жалби от защитниците на подсъдимия Д. Б. Н. от [населено място], област Б. адв. Ив. К. и адв. П. С. от АК-Б. и допълнение към тях, които имат за предмет въззивна присъда № 1323 от 05.04.2013 г., постановена по ВНОХД № 50/2013 г. от Благоевградския окръжен съд, която се оспорва с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство лично от подсъдимия и от процесуалния му представител адв. П. С. от АК-Б. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1566/10.04.2012 г., постановена по НОХД № 686/2011 г. на районен съд-Разлог отговорността на подсъдимия Д. Б. Н. от [населено място], област Б. е ангажирана за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, извършено на 26.09.2011 г. по път II-19 от [населено място] за Б., област Б. и му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с веществените доказателства по делото - ловната пушка и 5-те броя ловни патрони, 16-ти калибър, които са отнети в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. П. С. от АК-Б. с оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при събиране и оценката на доказателствените материали и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова, с която същият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. С въззивно решение № 294/10.07.2012 г. по ВНОХД № 215/2012 г. на Благоевградския окръжен съд присъдата е отменена изцяло заради съществено процесуално нарушение (съдът се е произнесъл не по предявеното от прокуратурата обвинение, касателно датата на осъществяване на инкриминираното деяние) и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото от районен съд-Разлог по НОХД № 430/2012 г. с присъда № 5044 от 15.11.2012 г. подс. Н. е признат за невинен да е осъществил на 26.09.2011 г. деянието и е оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, но касаещо датата 26.06.2011 г. Тази присъда е била протестирана от районна прокуратура-Разлог с доводи за необоснованост и незаконосъобразност и искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда, с налагане на съответно на поддържаното обвинение наказание. С въззивна присъда № 1323 от 05.04.2013 г., постановена по ВНОХД № 50/2013 г. Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционната и като е признал подсъдимия за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК на 26.09.2011 г., при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание от 1 г. лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизането й в сила. Присъдени са в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Съдът е пропуснал да се произнесе по съдбата на приложените по делото веществени доказателства. В касационните жалби от двамата защитници на подсъдимия Н. отново се поддържат оплаквания, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствените материали, довело до неправилното, според тях, приложение на материалния закон от въззивния съд, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно се моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира, че касационните жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК и са допустими ВКС обаче намира, че същите не следва да бъдат разгледани по същество от настоящата инстанция поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както от първата, така и от въззивната инстанция, налагащи отмяната и на двата инстанционни съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция по следните съображения: Обвинението срещу подс. Н., ясно отграничено във времето е за деяние, осъществено на дата 26.06.2011 г., посочена в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт. Първият съд, разгледал делото, е постановил осъждането му, но за деяние, осъществено на 26.09.2011 г., констатирано от състава на въззивния съд и това е било основанието за отмяната на жалената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от този съд. Постановената втора по ред, но оправдателна присъда № 5044 от 15.11.2012 г. по НОХД № 430/2012 г. от районен съд-Разлог отново касае деяние, извършено на 26.09.2011 г., т. е. отново липсва произнасяне по внесеното в съда обвинение срещу Н. за осъществено на 26.06.2011 г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. При произнасянето си с нова присъда № 1323 от 05.04.2013 г. по ВНОХД № 50/2013 г., съобразно с правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, окръжният съд не е констатирал този пропуск на районния, отменил е оправдателната присъда и е постановил атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт, като е признал подс. Н. за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК на 26.09.2011 г., каквото обвинение спрямо него няма предявено. Очевидно, грешката идва от заблудата с датата на повдигане на това обвинение на досъдебното производство, отразена в протокола от 26.09.2011 г. (л. 3 от ДП) за извършване на това следствено действие, на която дата обвинението е било предявено на жалбоподателя в присъствието на защитник и е бил проведен разпита му в качеството на обвиняем, но за деяние, уточнено времево на 26.06.2011 г. В мотивите на обжалваната въззивна присъда само на едно място съдът посочва датата 26.06.2011 г., на която той, по уговорка със св. Т. пътували с личния автомобил на последния, в багажника на който поставили, а към 20,30 часа при проверката му на главен път II-19 от Разлог за Б. полицейските служители св. Т. и св. С. там открили две ловни пушки и маскировъчни дрехи с 5 бр. ловни патрони в тях, с което е поставено началото на воденото срещу него наказателно производство по настоящето дело. Или, налице е и противоречие между диспозитива и мотивите на обжалвания съдебен акт, което също е съществено нарушение на процесуалните правила. ВКС намира, че са допуснати груби, съществени нарушения на процесуалните правила и това налага отмяната както на въззивната, така и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, който да се произнесе по възведеното на подс. Н. обвинение. Наличието на горното основание за отмяна препятства касационната проверка по другите наведени в жалбите основания. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК