Решение № 2218 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2013 г.

Решение № 2218 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1136/8.05.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3870/2012 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031201368/28.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 624/26.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил представените приемо-предавателни протоколи и изложените мотиви в решението на директора на Дирекция "ОУИ" относно тяхното съдържание и некредитиране; съдът не е следвало да кредитира свидетелските показания на свидетелката Георгиева, тъй като не се подкрепят от събраните писмени доказателства; неправилен е изводът му за доказана реалност на доставките, доколкото наличието на стоката при доставчика не е доказано, както и нейното предаване и приемане. Липсват доказателства за транспорт и декларации за съответствие на качеството на течните горива. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Болкан хорн травел" ООД срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - "Болкан хорн травел" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Димитър Икономов" № 13 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Гюрова. Заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Варненският административен съд е отменил РА в частта му, в която на ревизираното дружество "Болкан хорн травел" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 22 896.01 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС и изложени мотиви за липса на реални доставки по фактури, издадени от "Кибела груп" ЕООД в данъчните периоди от м. юли 2011 г. до м. декември 2011 г., с предмет "дизелово гориво". За да постанови този резултат е приел, че според констатациите на вещото лице по назначената ССЕ, жалбоподателят е разполагал с две цистерни, заведени задбалансово, поради липса на документи за собственост, които са били достатъчни за съхраняване на горивото, както и че закупеното гориво е използвано за осъществяване на облагаеми доставки, свързани с транспорт на пътници. Кредитирал е показанията на свидетелката Георгиева относно начина на приемане на горивото. По отношение на приемо-предавателните протоколи е посочил, че в с. з. не е оспорено по надлежен начин тяхното съдържание от страна на ответника. Направил е извод, че не са налице основания за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като органът по приходите не е установил на базата на обективни доказателства наличието на данъчна измама, както и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае за нея. Според настоящия съдебен състав, основателни са доводите на касатора за неправилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства от страна на първоинстанционния съд, съответно - незаконосъобразност на извода му, че те доказват предаването и приемането на стоката - дизелово гориво. Според дадените обяснения в хода на ревизионното производство от управителя и представляващ дружеството - доставчик, "Кибела груп" ЕООД е наело от "Карплам 2007" ЕООД цистерна 50 куб. м за складиране на дизелово гориво, находяща се в гр. Девня, кв. Повеляново. Представен е договор за съхранение на петролни продукти. Заявено е също така в писмените обяснения, че доставчикът не разполага със собствена цистерна за транспортирането на горивата, но ползва такава, предоставена му безвъзмездно на приятелски начала. Според сключения между жалбоподателя и "Кибела груп" ЕООД договор за продажба на светли горива, продавачът е поел задължението да доставя горивата в базата на жалбоподателя. Според представените приемо-предавателни протоколи обаче от жалбоподателя с жалбата му против РА по административен ред, дизеловото гориво е предавано от доставчика на жалбоподателя в Повеляново. Според показанията на свидетелката Георгиева, същите за приел са подписани от управителя на дружеството-жалбоподател. При разпита й тя заявява, че работи във фирма "Болкан хорн травел" ООД като продавач в офиса на Автогара Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 158, но се занимава и с приемането на гориво, когато управителят отсъства. Горивото се доставя от "Кибела груп" ЕООД в базата на ул. "Тролейна" № 48, където има две цистерни от по три тона. Приемо-предавателните протоколи се подписват в момента на доставката. Горивото е пристигало с различни цистерни - на "ШЕЛ" и други. Показанията на свидетелката, че доставките на гориво от "Кибела груп" ЕООД са извършвани в базата на дружеството-жалбоподател и именно там то е било приемано с подписването на приемо-предавателните протоколи противоречат на отразеното в самите протоколи предаване и приемане в базата на доставчика в Девня, кв. Повеляново, от една страна, а от друга, няма как тя да има непосредствено впечатление от доставянето и приемането на горивото по процесните фактури, след като протоколите са подписани от управителя, а не от нея. Основателен е и доводът на касатора, че приемо-предавателните протоколи на практика са оспорени от ответника по делото и във връзка с това са изложени мотиви в решението на директора на Дирекция "ОУИ", доколкото не са представени в съдебно заседание. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Обстоятелството, че протоколите не са оспорени изрично от ответника в първото по делото с. з., а в следващото е заявено от неговия процесуален представител, че в решението е описано защо се приема, че протоколите не доказват приемането на горивото, не означава, че тези протоколи не са своевременно оспорени с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК. Отделно от това, при липсата на доказателства за това, че жалбоподателят действително е разполагал с горивото и го е транспортирал до базата на жалбоподателя, не може да се направи извод за доказано предаване и приемане на същото именно в тази база на ул. "Тролейна" № 48. Дружеството - жалбоподател не представя доказателства за транспортиране от негова страна на горивото от кв. Повеляново до собствената си база. Допълнителен аргумент в тази насока е липсата на доказателства за изпълнение изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, а именно лицата, които пускат течни горива на пазара и лицата, които разпространяват течни горива на пазара, са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция. Що се отнася до решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на което съдът се е позовал, то в т. 44 от него е посочено, че въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект по веригата. В случая не е доказано самото получаване на стоката от жалбоподателя. Фактът, че не е доказано придобиването на тази стока от страна на доставчика от неговите доставчици е коментиран от органа по приходите във връзка с конкретната доставка между "Кибела груп" ЕООД и жалбоподателя. Правото на данъчен кредит не е отказано във връзка с действията на предходните доставчици по веригата. С оглед на така изложените съображения, решението на Варненския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. При този изход на делото основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. В касационното производство той не е бил представляван от юрисконсулт в с. з. и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски за него не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,