Решение № 2747 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2016 г.

Решение № 2747 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 686 от 08.02.2016 г. по административно дело № 5293/2015 г., Административен съд – София град е: 1) отменил по жалба на Д. Н. Д. заповед № В1781 от 15.10.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – В., [населено място]; 2) разпоредил връщане на административната преписка по молба-декларация с вх. № В-1781/03.10.2014 г., подадена от Д. Н. Д., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – В., [населено място], за ново произнасяне при спазване на дадените със съдебното решение (в мотивите му) указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Регионалната дирекция за социално подпомагане – София да заплати на Д. Н. Д. сумата от 430 лв. разноски по делото. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., [населено място], чрез пълномощника юрк. Лазарова. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна деловодни разноски. Ответницата по касация - Д. Н. Д. от [населено място], чрез пълномощника адв. Бояджиева, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София град е заповед № В1781 от 15.10.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – В., [населено място], с която на Д. Н. Д. от [населено място] е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Отказът е мотивиран с изтичането на погасителния срок по чл. 12, т. 7 от ЗСПД - шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено детето (родено на 07.03.2014 г.). За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че тя е материално незаконосъобразна. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което оспорената пред Административен съд – София град заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Административен съд - София град, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (в приложимата за казуса редакция - ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г.) във връзка с чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца. Съдът законосъобразно е приел, че с ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г., чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД е изменен, която редакция е относима към настоящия случай. С разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 от същия закон, възникнали от раждането на детето. За вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. На основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. В разглежданият случай намира приложение чл. 12, т. 7 от ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването. С молба-декларацията си от 03.10.2014 г. ответницата по касация Д. е упражнила своевременно правото си на еднократна помощ преди изтичане на шестмесечния срок. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона (дадени в мотивите) първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на правния спор искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.02.2017 г., според който Д. Н. Д. е заплатила уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 600 лв., поради което следва да се приеме, че страната е направила разноски в посочения размер. В съдебното заседание пред касационната инстанция, проведено на 20.02.2016 г., от процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият касационен състав намира това възражение за основателно, тъй като делото не е със значителна фактическа или правна сложност, по подобни казуси има установена практика на ВАС, което облекчава защитата на страната, освен това страната е представлявана от адвокат пред първата инстанция и проведената пред тази инстанция защита е същата, като защитата пред касационната инстанция. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, следва да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, като бъде присъдена сума в минималния размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, определена съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв. Следва да се отбележи, че касационният жалбоподател неоснователно претендира присъждане на разноските, които са направени пред първата инстанция, тъй като същите вече са присъдени с обжалваното в настоящото производство съдебно решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,