Решение № 5113 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 972/2017 г.

Решение № 5113 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 972/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу Решение № 363 от 16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 244 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати на С. В. В. сумата от 3272, 04 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи законна лихва върху сумата от 111 960, 32 лв., причинени от отменена заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ. К. Д. фонд "Земеделие" твърди, че решението е неправилно, излагайки доводи, които съдът квалифицира като такива за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. О. С. В. Василев чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните причини: С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е счел за изцяло основателен иска, предявен от С. В. В. за присъждане на обезщетение в размер на 3 272, 04 лв за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в определената по чл. 86 ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане по схемите за подпомагане по заявление за подпомагане УИН 14/090512/31619 от 9.05.2012 г. подадено от ищеца. Като основание на иска е посочена отмяната по съдебен ред на заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г., с която е спряно административното производство по заявлението. Първоинстанционният съд е установил, че С. В. е подал Общо заявление за подпомагане по европейски програми с Уникален идентификационен номер /УИН/ 14/090512/31619 от 9.05.2012 г. по следните схеми и мерки: Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), частично по схема Натура 2000 и плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони - НР1. Със заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е спряно административното производство, образовано по подаденото заявление, поради наличието на прокурорска преписка рег. № 547/2013 г. на Окръжна прокуратура - П.. С определение № 15268 от 19.11.2013 г., постановено по адм. д. № 14950/2013 г. по описа на ВАС е отменена заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г. и делото е върнато на административния орган за продължаване на производството по подаденото заявление за подпомагане. В мотивите на съдебното решение са допуснати разминавания относно датата, на която е извършено плащане по заявлението, но удостоверената и от доказателствата дата на това плащане е 14.10.2013 г. От изслушаното експертно заключение е установено, че лихвата върху главницата от 111 960.32 лв. за периода от 1.07.2013 г. до 13.10.2013 г. е 3 272,04 лв. Съдът е приел, че сумата е следвало да бъде изплатена до 30.06.2013 г. Изводът не АСП е, че между настъпилите вреди - лихви върху сумата от 111 960, 32 лв. и отменения като незаконосъобразен административен акт е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, тъй като дължимостта на лихви е пряка последица от незаконосъобразното забавяне на плащането, което е свързано с издаването на заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г. на ИД на ДФЗ и искът се явява доказан до размера 3 272, 04 лв. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Изводът за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и е направен при правилно приложение на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на незаконосъобразен административен акт. Налице е официален документ - съдебно определение, който се ползва с материална доказателствена сила относно факта, че заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ, за спиране на административното производство по подаденото заявление, е отменена, като незаконосъобразна. Налице е и настъпила за ответника по касация вреда, изразяваща се в липса на получено финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Правилен е крайният извод, че плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2013 г. Това следва от разпоредбите на действалите към момента чл. 29, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003, чл. 11 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007 - 2013 г. и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по НАТУРА 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи от ПРСР 2007 - 2013 г. Не е спорно, че към 30.06.2013 г. всички изискуеми проверки са приключили и единствената пречка за извършване на плащането е административният акт, отменен по съдебен ред. Видно е от представените доказателства, че плащането е извършено, т. е. административният орган е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но това е станало след предвидените в нормативната уредба срокове. Претенцията за лихви за забава се основава и на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от деня на увреждането. По тези съображения касационната жалба на ДФ "Земеделие" е неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е определил размера на обезщетението за претърпените имуществени вреди. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат разноски по делото в размер на 990 лв - адвокатски хонорар, заплатен в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното, атакуваното решение като правилно и законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,