Решение № 211 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5890/2007 г.

Решение № 211 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5890/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. С. Л., процесуален представител на Т. Д. З. от град С., против въззивно решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 4327/2006 г. по описа на Софийския градски съд, IV-В отделение. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № 70/7.07.2006 г. по гр. д. № 7600/1976 г. Софийският районен съд, I ГО, 40 състав, е отхвърлил като неоснователен предявения от Т. Д. З. срещу Я. Д. К. и Н. В. А., иск по чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД, за разваляне неизпълнение на съдебна спогодба за делба по същото дело. С решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 4327/2006 г., по въззивна жалба от Т. Д. К., Софийският градски съд е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил производството по делото. Въззивната инстанция е приела, че законът не предвижда възможност съдът да обезсилва спогодба, като на обезсилване подлежат само съдебни актове, а не и договори. Прието е също така, че макар и спогодбата да е съдебна и да е обективирана в съдебен протокол, тя представлява договор между страните по гражданското дело, който съдът одобрява, а договорите не могат да бъдат обезсилвани, те подлежат на прекратяване или на разваляне. Съдът е приел, че районният съд се е произнесъл по иск за разваляне на договора без такъв иск изобщо да е бил предявен, тъй като единственото релевирано пред първата инстанция искане е било за обезсилване на решение, а не за разваляне на съдебна спогодба. Съдът е приел, че е била налице нередовност на исковата молба, която не е отстранена и пред въззивната инстанция, като е налице различие между обстоятелствената част и петитума. Относно довода на въззивничката, че неправилно пред СГС е отказано изменение на петитума въззивната инстанция се е позовала на ТР № 1/2000 г.на ОСГК. Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от Т. Д. З., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.) Навежда се довод, че след като е констатирал нередовност на исковата молба и е постановил прекратяване на делото СГС не се съобразил, че не е следвало да постанови това с решение, а с определение на върне исковата молба. Прави се оплакване, че в постановеното решение самият иск и разглеждането му не са преценявани, а са разгледани само предпоставките за разглеждането му, като е отхвърлен без съдът да си изясни какъв е той. Навежда се и довод, че пред районния съд е направено уточнение, макар и озаглавено "изменение", в смисъл че се иска прогласяване на нищожност на спогодба, утвърдена по съдебен ред. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка - адв. Л, който депозира и писмена защита. Ответницата по касация - Н. В. А., посредством процесуалния си представител - адв. Ч, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Депозира писмена защита. Ответникът по касация - Я. Д. К., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразено в съдебно заседание, писмените защити и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Решението на въззивната инстанция частично е неправилно. Законосъобразно и обосновано Софийският градски съд е стигнал до извод, че първата инстанция е разгледала непредявен иск. Правилни са изводите, че е било налице несъответствие между твърдяните обстоятелства и искането при първоначалното предявяване на иска, и че е недопустимо изменение на иска с оглед т. 4 от ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Съдът обаче неправилно е приел, че пред първата инстанция е направено искане за изменение на иска с молба от 7.03.2006 г. Посочената молба следва да се тълкува като уточнение на петитума при наличието на същите факти и обстоятелства, които се сочат в исковата молба от 10.02.2005 г. Поради това обезсилването на първоинстанционното решение е правилно, но производството по делото не е следвало да бъде прекратено, а след обезсилването на посоченото решение, делото е следвало да бъде върнато на Софийския районен съд за разглеждане на иск за нищожност на спогодбата от 9.11.1976 г. Ето защо въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на СРС следва да бъде оставено в сила, а в частта, с която производството по делото е прекратено - да бъде отменено, и делото върнато на Софийския районен съд за разглеждане на иск за прогласяване на нищожност на спогодба от 9.11.1976 г. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. второ, хипотези втора ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,